ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Днес се навършват 139 години от избухването на Априлското въстание. Това е една от най-славните и трагични страници от историята на Българската национална революция през XIX век, когато българският народ прави самостоятелен опит да отхвърли чуждото владичество и да бъде извоювана така желаната и лелеяна независимост.
Историкът Чавдар Ангелов разказа пред БГНЕС за участието на четници в Априлското въстание от розовата долина.
Всеки българин знае, че огнището на въстанието е в Пловдивския революционен окръг, там се разразяват най-тежките и кръвопролитни сражения, но така или иначе и казанлъшкият край дава своя принос към общото усилие на народа ни да получи своята свобода. По ред причини революционната мрежа, създадена от Васил Левски, не е толкова силно развита в казанлъшкия край. Но въпреки всичко особено в град Шипка, който се намира зад мен, е старо бунтовно гнездо. Апостолите от Гюргевския революционен комитет намират свои съмишленици и тук започва интензивна подготовка за обявяване на въстанието, каза Ангелов.
Той добави, че в края на декември 1875 година, в румънския град Гюргево е взето решение за обявяване на повсеместно въстание, казанлъшкият край и Шипка в частност попадат в границите на Първи Търновски революционен окръг. Скоро след като апостолите преминават замръзналия Дунав, в Шипка и в Казанлък пристига Георги Измирлиев, който провежда подготвителни заседания на местните революционери.
Със настъпването на пролетта подготовката става все по интензивна, но преждевременното избухване на въстанието на 20 април в Копривщица, прави така, че турските власти получават възможност да парализират действията на бъдещите бунтовници. Въпреки всичко бойните действия, които се развиват в Габровския регион, особено, се включват няколко души от Шипка - пет души участват в четата на Цанко Дюстабанов, един жител на днешния град Крън също участва в сраженията на тази чета. Двама от тях загиват по време на сраженията, като целта на шипченските революционери е била да блокират подстъпите за Шипченския проход, но това така или иначе не се случва. Един казанлъшки учител, по това време учителстващ в Клисура, също участва във въстанието там и загива на 8 май, това е Иван Почиков. Той умира на 8 май в Троянския балкан, преследван от турски потери. Друг един жител на долината Иван Жилков от село Енина, пък участва в четата на поп Харитон и в легендарното сражение в Дряновския манастир и е един от малкото, които оцеляват, разказа историкът.
Той отбеляза и интересен факт, че в четата Христо Ботев, която преминава малко по-късно в средата на месец май от Румъния на българска територия, също има двама души от Розовата долина – това са Цанко Минков от село Турия и Иван Минков, който е родом от село Долно Сахране. Но интензивни въстанически действия в Казанлъшкия регион не се получават.
Казанлъчани дават своя скромен принос в усилията на българския народ за извоюването на своята национална независимост. Макар че Априлското въстание е по най–зверския начин потушено от турските власти, една година по-късно жителите на Розовата долина, закърмени с бунтовен дух се включват в Българското опълчение и връх Шипка, който се вижда от тук прекрасно зад мен. Много от тях полагат усилия редом с останалите опълченци и руските войници до извоюването на българската национална независимост. Така че общият извод, който можем да направим, е, че казанлъчани, местните българи, на равни нога със своите събратя от останалите географски области на майката отечество, се включват в борбата за национална независимост, която в крайна сметка става факт, разказа още Чавдар Ангелов.
