ПИК TV: Парламентът изслушва шестима министри по актуални теми ( ОБНОВЕНА)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Парламентът ще изслуша служебния министър на икономиката и индустрията Петко Николов във връзка с публична информация за възможна безстопанственост в подопечните дружества на министерството в особено големи размери. Това е точка първа за петък според приетата от депутатите програма за работа през седмицата. Изслушването е по искане на Богдан Богданов от ПГ на „Продължаваме промяната-Демократична България“.
В дневния ред е и редовният парламентарен контрол.
На въпроси на депутатите ще отговарят служебните министри Петко Николов, Виолета Коритарова, Мария Павлова, Владимир Малинов, Евтим Милошев и Калин Стоянов.
Служебният министър на икономиката и индустрията Петко Николов заяви, че съгласно разработената Концепция за развитие на индустриалните паркове и зони се предвижда изграждането и на нови зони - индустриален и логистичен хъб - Стара Загора и индустриален парк в Аксаково. Те са разположени в ключови за страната региони, като индустриалният парк Стара Загора ще бъде изграден на мястото на предишно летище, което се намира на около 15 километра от града, площта на терена е 2200 декара, а собственик е Държавната консолидационна компания. Реализирането на този проект за създаване на парк е възможно да се осъществи и чрез публично-частно партньорство, каза министърът.
Индустриалният парк в Аксаково ще бъде изграден на площ от около 4500 декара, с реален потенциал обектът да бъде от национално значение. Към момента предстои изработването на Общ устройствен план, а след приемането му ще възложи и изработването на Подробен устройствен план.
Прогнозното остойностяване на процедурите за двата индустриални парка възлиза на около 12 милиона лева - 3,5 млн. лева за Стара Загора и около 8,5 млн. лева за Аксаково. Министърът съобщи, че към настоящия момент такова финансиране не е осигурено и допълни, че се разглеждат различни варианти за осигуряване на средства за развитието в двете зони, това число и чрез инструмента на Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.
В отговор на допълнителен депутатски въпрос министърът каза, че на този етап няма индустриален парк на територията на община Благоевград. Националната компания "Индустриални зони" (НКИЗ) притежава имот в Симитли - около 150 декара, който е предмет на сделка, която се очаква да бъде подписана до края на август и се предвиждат: инвестиция в размер на около 5 милиона лева и 25 нови работни места.
Той напомни, че в Министерство е разработена Концепция за развитие на индустриалните паркове и зони с хоризонт 2028 г за реализирането на нов подход за развитието им, който се основава на регионалния принцип и е обвързан с конкретни сектори с цел създаване на условия за привличане на стратегически инвеститори в страната. В документа е дефинирана общата рамка за развитие на индустриалните терени, като са определени целеви региони и сектори, откроени са и са анализирани бизнес възможностите, както и реалното търсене от страна на инвеститорите.
В обхвата на Концепцията за развитие на индустриалните паркове и зони са разгледани 8 проекта, като е предвидена модернизация на съществуващите и изграждане на нови индустриални паркове. Министърът изброи проектите: индустриалният парк в Божурище, индустриалният логистичен парк в Бургас, индустриалните паркове Видин и Плевен-Телиш, свободна зона - Русе, и икономическа зона Доброславци, индустриален и логистичен хъб - Стара Загора и индустриалният парк в Аксаково. Те ще бъдат реализирани чрез основния инструмент на Министерство на икономиката за прилагане на индустриалната политика - Националната компания "Индустриални зони".
Министърът изтъкна, че Концепцията за развитие на индустриалните паркове и зони е и сериозна стъпка към разработване на Националната индустриална стратегия, в която ще е заложена политиката за развитие не само на терени на НКИЗ, а и стратегическата посока за развитие на всички индустриални паркове - частни, местни, държавни, със смесена собственост и т.н. Основен приоритет ще бъде подкрепата или преминаването към зелена и кръгова икономика, изграждане на енергийно ефективни проекти за чиста енергия, зелен транспорт, каза министърът.
Очаква се до края на октомври осветлението на път II-86, в участъка между Пловдив и Асеновград да бъде възстановено, каза служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Виолета Коритарова.
Тя обясни, че през април тази година е било възложено на пътноподдържаща фирма да извърши ремонт и да възстанови осветлението на пътя, но през юни е избран нов изпълнител за пътно поддържане за област Пловдив.
По думите на служебния министър заради това се е наложило възстановяването на осветлението да бъде възложено на новия изпълнител, но част от възложените дейности не са включени в заданието и заради това фирмата е предложила свои цени, които са предоставени на Института по пътища и мостове за проверка.
След проверката изпълнението ще бъде възложено, като това вероятно ще стане през септември с период на изпълнение не по-дълъг от 45 дни, т. е. до края на октомври осветлението ще бъде възстановено, защото през зимата това е много важно, каза Каритарова.
На въпрос на депутата от ПГ на ИТН Александър Вълчев за проекта за път 1-5 летище Стара Загора до автомагистрала "Тракия" - реконструкция и прeвеждане към габарит Г-20 и изграждане на второто платно за движение, служебният министър посочи, че се предвижда през следващата година да бъдат възобновени процедурите, защото към момента за трасето има само процедура по отчуждаване, а е нужно да се изготви отново и оценка за въздействието върху околната среда. Така че до края на следващата година ще обявим обществена поръчка за идеен проект на трасето, каза тя.
Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) планира да обяви обществената поръчка по проект "Модернизация на път II-71 и на път II-29 - направление "Силистра-Варна" през третото тримесечие на тази година, съобщи Виолета Коритарова.
Тя добави, че дължината на трасето е 120 километра. Стойността на проекта е 7,2 млн. лева без ДДС, а срокът на изпълнение е 240 календарни дни.
Одобреното трасе ще е налице след процедурата по оценка на въздействието върху околната среда, добави Коритарова.
Модернизацията предвижда да се изгради четирилентов път, което е важно за икономическото развитие на региона, уточни тя.
По данни на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) "Аспаруховият мост" във Варна не е в аварийно състояние, съобщи Виолета Коритарова.
Според нея е по-добре да се изгради още един мост над Варненското езеро и след това да започне същинското възстановяване на "Аспаруховия мост".
Към момента АПИ подготвя обявяване на обществена поръчка за избор на изпълнител за изготвяне на технически проект за ремонт на "Аспаруховия мост", посочи Коритарова.
Идикативната стойност за изготвяне на техническия проект е 1,5 млн. лева, като средства са осигурени от държавния бюджет. Проектният срок е 240 календарни дни. Проектът включва обстоен оглед, обследване на елементите от връхната конструкция, пътната настилка, тротоарите и ограничителните системи, отводняване, обясни служебният министър.
Избраният изпълнител ще представи технически доклад, ще бъдат направени всички нужни проучвания, след което АПИ ще ги разгледа и проектирането ще продължи. Следват процедурите по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнител и строителен надзор, допълни тя.
Коритарова изтъкна, че заради важността за осигуряване на транспортен достъп се обмисля и изграждане на втори мост над Варненското езеро като част от проекта за изработване на разширен проект на автомагистрала "Черно море".
АПИ предлага първият участък от магистралата да е именно мост над Варненското езеро, като процедурите да започнат с него и след това да се продължи с основното трасе на "Черно море", за която в момента тече процедура по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС).
След провеждане на ОВОС, ако успеем да отделим частта за изграждане на нов мост, продължителността на проекта е 130 календарни дни и в него се включва разработването на идеен проект и втори, и трети етап с продължителност съответно 130 календарни дни и 45 календарни дни, като третият включва времето за окончателното предаване на съгласуван разширен проект със всички заинтересовани лица, посочи Коритарова.
Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) е изпратила до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) искане за допускане на предварително изпълнение на решението за избор на проектант на скоростен път "Монтана-София" с тунел под "Петрохан", но до момента няма отговор от компетентните органи, каза министър Виолета Коритарова по време на редовния парламентарен контрол.
КЗК образува през юли производство по жалба на дружеството, класирано на второ място в обществената поръчка на АПИ за изработване на разширен идеен проект с извършване на пълни инженерно-геоложки проучвания и Подробен устройствен план /ПУП/ – Парцеларен план /ПП/ за скоростен път "Монтана - София", с тунел под "Петрохан".
Жалбата ще забави избора и започването на дейността, посочи Коритарова.
БТА припомня, че в търга за проектант на пътя участваха 17 фирми. Жалбата срещу решението на АПИ е подадена от "Институт по транспортна инфраструктура".
Приблизителната дължина на участъка е 82 км, а проектната скорост - 120 км/ч. Индикативната стойност на обществената поръчка е 6,6 лв. без ДДС. Срокът за изпълнение на поръчката е 365 календарни дни.
Скоростният път Монтана – София, с тунел под прохода "Петрохан", е ключов за националната и европейската транспортна мрежа, посочиха от АПИ при обявяването на поръчката. Направлението на път II-81 София – Петрохан – Берковица – Монтана – Лом е най-краткото трасе, но в момента времето за пътуване значително се увеличава заради преминаването през старопланинския проход "Петрохан". През зимата поради планинския релеф и при влошаване на метеорологичните условия се налага ограничаване на движението, което натоварва трафика по алтернативните пътни артерии.
През годините проектът е разглеждан, но окончателното проектно решение не е одобрено. В края на 80-те години на 20-и век са извършвани проучвания, които са имали за цел изследване на икономическата целесъобразност на проект за подобряване на трасето на път II-81 София – Монтана. През 2020 г. е изработено прединвестиционно проучване за направлението Монтана – София с тунел под прохода "Петрохан".
