ПИК TV! СКАНДАЛ В ПАРЛАМЕНТА! Със словесна схватка между Корнелия Нинова и Гълъб Донев започна парламентарният ден - соцлидерката обвини правителството, че назначава калинки в бордовете на държавни предприятия (ОБНОВЕНА)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
16 министри се явяват на парламентарен контрол днес в парламента. Гълъб Донев отговаря на три въпроса – за политиката по доходите, осъществявана от служебното правителство, за готвената отмяна на забраната на износ на горива, произведени от руски петрол и за прилагането на Регламента на ЕС от 6 октомври 2022 г. във връзка със спешна намеса за спиране с високите цени на енергията.
Заседанието на НС започна ни в клин, ни в ръкав с декларация от ДБ в подкрепа на иранските жени, протестиръщи срещу смъртта на Маска Амини. "От ДБ публично искаме да изразим подкрепа за иранските жени. До ден днешен в Иран жената е подложена на тормоз. В тези месеци на изпитание в Иран жените ни преподават урок по смелост", каза от трибуната депутката Елисавета Белобрадова.
Депутатите гласуваха парламентарният контрол да бъде удължен до 15 ч.
Въпросите към Донев откри Корнелия Нинова. "Половин милион души ще бъдат бедни работници. Отдавна настояваме да въведем понятие енергийна бедност. Вчера научаваме, че това понятие от служебното правителство възнамеряват да влезе от 2024 г. През най-тежките зимни месеци няма да им помощ за най-уязвимите хора", каза тя.
"Служебното правителство няма и не може да има собствена политика по доходите, включително и за тяхното увеличение. А е длъжно да се съобразява със заварената политика. Предложихме законопроект, с който да бъде удължено действието на закона за държавния бюджет. Предложени са и две мерки под формата на данъчни облекчения, които да продължат да се прилагат през 2023 г.", отговори Гълъб Донев.
"Дългосрочна политика ли е да поръчате още самолети ф-16 и още 10 грипена. Това работа ли е на служебното правителство", разгневи се Нинова. "Знаете ли, че в министерството на икономиката се увеличават бордовете на държавните предприятия и второстепенните разпоредители. 36 админитратори управляващ 19 работници в „ЕЛ БИ БУЛГАРИКУМ“ , попита лидерката на БСП.
"В МС си говорим и има чуваемост. Още през август е започнала работата по различните варианти за размера на минималната работна заплата. Министерството на икономиката работи по това какъв размер да бъде предложен на НС за гласуване и включване в разчетите в държавния бюджет. А за бордовете в държавните предприятия, бих препоръчал ресорният министър да ви отговори. Обиквонено премиерът отговаря за общата политика и не може да изпада предприятие по предприятие. Ще направя проверка и ще бъдаде уведомена", отвърна Донев.
Нинова призова всички заедно да участват в дебатите за бюджета. "Г-н Премиер, не се измъквайте. Обща политика са масовите уволнения, увеличаване на заплатите на калинките в бордовете, като отнемате от парите за работници", разгневи се Нинова. Тя каза на Донев, че БСП има цял социален кабинет и обвини правителството в безхаберие, като призова депутатите да не го подминават и да не оставят държавата и народа си пред това изпитание. "Между първо и второ четене, както сме направили миналия път, никой да не обяснява, че не можело", призова тя", уточни соцлидерката.
Мартин Димитров от ДБ е притеснен за пазара на горива. Цените на горивата са критичен въпрос, подчерта той. ДБ не иска да се разрешава износа на горива от руски петрол. Донев отговори, че няма решение за отмяна на забраната за износ на горива от руски петрол. Ще се анализира дали тази забрана ще доведе до намаляване на цените на горивата или точно обратно, стана ясно от отговора му. Защо нямате анализ как отмяната на забраната ще се отрази на цената на горивата, попита Мартин Димитров. На което Гълъб Донев отговори, че всяко решение на служебното правителство се вземало след анализ.
От "Български възход" поискаха отговор за мерките срещу енергийната криза. В момента се разработвал нормативен документ за въвеждане на таван на приходите на енергодружествата съобразно европейския регламент. Те ще правят вноски във фонд Енергийна сигурност. Битовите потребители са защитени в момента срещу високите цени на тока след предприетите мерки. От БВ се опасяват, че обаче ще се точи перлата в българската енергетика - АЕЦ "Козлодуй".
След Гълъб Донев започнаха питанията към министри.
Има риск от загуба на пари по две оперативни програми, стана ясно от участието на вицепремиера Атанас Пеканов по време на парламентарния контрол.
Той отговори на въпрос на депутата от ДПС Джевдет Чакъров за оперативните програми за периода 2014 - 2020 г. и 2021 - 2027 г., както и България очаква да загуби средства и какви мерки са предприети това да не се случи.
"По отношение на настоящия програмен период е налице е сериозен физически и финансов напредък по отношение на програмите. Договорените средства от ЕСИФ възлизат над 18 млрд. лв., като ресурсът по почти всички програми, е напълно договорен. Реално извършените плащания към бенефициентите е 74% от бюджета на програмите. Усилията в настоящия момент са насочени към ускоряването на изпълнението на проектите и успешното приключване на програмите в края на следващата година", каза той.
По думите му се работи по две от програмите, по които се идентифицира риск от загуба на средства, а именно ОП "Околна среда" и ОП "Транспорт".
Той уточни, че за ОП "Околната среда" се идентифицира риск от загуба в размер на 117 млн. евро за 2022 г., според него според предприетите мерки няма да се стигне до загуба на средства. По транспортната програма Пеканов коментира, че се идентифицира риск от загуба на средства в размер на около 70 млн. евро. Вицепремиерът Пеканов му каза, че има година и два месеца до изтичане програмния период.
Според него този период би трябвало да е достатъчен за изпълнението на проектите и пълното усвояване на средствата. "По отношение на новия програмен период - преговорите са в заключителната си фаза", допълни вицепремиерът. Стана ясно, че са одобрени 7 от общо 9 за програмния перидо 2021 - 2027 г., като общото финансиране е близо 14 млрд. лв. Той отговори и на въпрос на депутата от ГЕРБ Красимир Вълчев за Плана за възстановяване и устойчивост и дали ще се предприеме ангажимент за предоговаряне на емисиите на въглищните централи. Пеканов му отговори, че българският план и сключените с него реформи и инвестиции, е бил одобрен от Съвета на ЕС.
Той коментира, че има регламент за създаване на механизма за възстановяване и устойчивост допуска държавите членки да отправят искания, но съществуват и ЕК да отхвърли това искане, ако не е обосновано.
Според него трябва да се има предвид, че такова искане може да доведе до забавяне или спиране на реформи, което ще лиши страната ни от част от средствата по плана.
"Лукойл" запази "Росенец" заради правителството на Кирил Петков, каза от трибуната на Народното събрание вицепремиерът и министър на транспорта Христо Алексиев. Така той отговори на запитване на Мартин Димитров по казуса за пристанище "Росенец".
В рамките на парламентарния контрол Мартин Димитров отбеляза, че служебното правителство е взело много важни решения без обществени обсъждания и без дебат в Народното събрание.
"Ключов въпрос за пазара на горива беше удължаването на концесията на пристанище Росенец". Според него е било редно да има обществено обсъждани и как това ще се отрази на пазара на горива. От своя страна вицепремиерът Алексиев подчерта, че служебното правителство е поискало дерогация, защото тази концесия е трябвало да бъде прекратена на 10 октомври.
"Предходното редовно правителство взе решение за дерогация на суровия петрол, внасян от Русия. Логично е служебното правителство да не взима ключови решения. Служебното правителство е взело само решение за неприлагане чрез дерогация и непрекратяване на договора. Договорът на концесия нито е удължаван, нито е променян по някакъв начин", подчерта министърът.
Той обърна внимание, че терминал "Росенец", който е публична държавна собственост и товарната база на "Лукойл Нефтохим" са технически обвързани.
По думите на министъра е много трудно пристанището да бъде оперирано и от държавен оператор без съгласие с дружеството, защото една част от съорърженията са собственост на "Лукойл Нефотохим". Според него в момента едно решение за прекратяване на концесия, би предизвикало нарушаване на нормалната работа на рафинерията, от там дефицити, а от там по-високи цени на горивата. Той уточни, че все още има възможност едно редовно правителство може само да спре договора. От своя страна Мартин Димитров каза, че до 2011 пристанището е било държавно, т.е. значи може. "Вие, за да продължите тази концесия, би трябвало да сте проверили концесионното възнаграждение, което се плаща", каза Мартин Димитров. Той попита защо не са потърсили консултация с парламента по този въпрос.
Христо Алексиев отговори, че са водени разговори за повишаване на концесионните възнаграждения, евентуално. Министърът призова да не се спекулира и повтори, че концесията не е удължавана. "Тази концесия в противен случай трябваше да бъде прекратена на 10 октомври и това щеше да предизвика хаос на пазара на горива. Искам това да е ясно. Имайте предвид, че по закон решения по отношение на концесиите, се взимат от Министерски съвет", каза Алексиев.
„Български пощи“ работи на счетоводна загуба, призна министърът.
От парламентарната трибуна Алексиев изнесе данни, според които по отчет до 30 юни т.г. „Български пощи" е реализирало приходи в размер на около 105 млн. лева, но е направило разходи от около 130 млн. лева, което означава, че националният пощенски доставчик е на счетоводна загуба.
Данните за деветмесечието също потвърждават тенденцията. Към 30 септември дружеството е реализирало приходи от около 155 млн. лева и 196 млн. лева загуби.
Счетоводната загуба от цялата дейност през деветмесечието на 2022 г. е в размер на 41 685 000 лева, посочи Христо Алексиев.
Сред причините за това, които изтъкна служебният вицепремиер по икономическите политики, са негативното влияние на кибератаката срещу дружеството, високите цени на електроенергията, външните услуги, които то използва, както и повечето разходи за възнагражденията на служителите.
Отговорът на Христо Алексиев бе на въпрос от народния представител от „БСП за България“ Георги Свиленски, който го аргументира важността на питането с факта, че „Български пощи“ е едно от най-големите държавни предприятия, което покрива и обслужва повече от 5200 населени места, а в него работят 8633 служители.
