ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Днес се навършват 178 години от рождението на Васил Иванов Кунчев – Левски. За първите години на Апостола на свободата разказва уредничката Надежда Петрова от къщата-музей в родното Карлово.
Васил Левски е второто дете на Иван и Гина Кунчеви. Преди него на бял свят се появила голямата сестра – Яна. На 18 юли 1837 г. Гина ражда син, който ще остане завинаги в историята и сърцата на всички българи. Тъй като е първороден син, по право се кръщава на бащата на мъжа, но тъй като бащата на Иван Кунчев е починал, първи син не се кръщава на починал човек, за това е кръстен на бащата на майка си – Васил. Баща му - Иван се занимавал с боядисване на прежда и изработка на гайтани. Бил строг, но и много справедлив. Дори когато възникнел съседки спор, ходили при Иван Кунчев, за да им реши спора, след което думата му ставала закон. За зла участ се разболява тежко, заради непочтеност от страна на съдружника си и умира, когато Васил е едва на 14 години. По това време от Атон се връща брата на Гина – Архимандрит Хаджи Василий, който поема грижите за малкия си племенник.
Васил се замонашва и започва да помага на вуйчо си в Божиите дела. Това всъщност е била и мечтата на родителите му, те са искали да го изучат и той да стане свещеник.
На Великден през 1860 той се разделя с монашеската служба, но продължава да спазва обетите, които е дал – бедност, послушание и целомъдрие.
Левски взема решение да поеме към Белград за участие в първата българска легия.
Няколко години след това се връща в родното Карлово. Въпреки, че е бил заплашван от вуйчо си, който дори е писал до митрополията в Пловдив, не се е стигнало до наказание. Така той продължава службата си на Бог.
