ПИК не е на Пеевски, но истината на "Капитал" и Плевнелиев не е моята истина
Колкото и да ни клеветят, няма как да ни отнемат интереса на публиката. Това е нашето богатство, не грантовете от "Америка за България"
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Журналист на свободна практика и с неясен професионален статут, именуван Франк Щир, пуснал статия в електронния вариант на „Шпигел“ срещу Пеевски.
Вътре набълбакано обичайното: корумпиран, влияе на съда, няма произход на капиталите, враг на Европа и прогреса… Единственият цитиран източник в публикацията е корпоративният противник на Пеевски – Иво Прокопиев.
„Статията“ отдалече мирише на поръчка, или най-малкото на тенденциозна сглобка от материали в „Дневник“ и „Медиапул“ по темата.
Странно е, че авторитетно издание като „Шпигел“ пуска материал само с една гледна точка и ръси свободно недоказани квалификации, но това си е тяхна работа.
Ден след публикацията в ПИК и други медии се появи информация, че авторът Франк Щир от години се подвизава из софийските кръчми и пирува в компанията на журналисти от „Капитал“ и видни членове на „Протестна мрежа“. Публичен факт - има десетки свидетели, няма как да отрича!
Черпят го човека една ракия, тройка кебапчета с лютеница и шопска салата, а той громи Пеевски. За либералките от кръга „Капитал“ това е обективна и независима журналистика.
Засегнат от разкритията ни, въпросният Щир обяснил следното във ведомствения сайт на подсъдимия олигарх Огнян Донев – „Клуб Зет“:
„Вярно е, че смятам медиите на Прокопиев („Капитал”, „Дневник”), а и „Медиапул” за по-сериозни от медиите, близки до Пеевски, като „Блиц”, „Пик”, „Всеки ден” или „Телеграф” - изобщо, цялата група. В този смисъл наистина съм повлиян от медиите на Прокопиев, но просто защото ги смятам за по-сериозни…“
С две думи, самопризнал си е. За него има само една истина – "сериозната" истина на Прокопиев. Другото не е истина, по тази причина прокарва своята собствена истина като редакционна позиция на „Шпигел“.
Господин Щир обаче трябва да внимава с интерпретациите по адрес на ПИК и да не ни причислява на едро към Пеевски. Обяснявал съм и преди, а Татяна Дончева даже я съдя за подобни внушения: ПИК не е на Пеевски, колкото и да им се иска на либералките и колкото и да се мъчат да го внушават.
Това, че искам възмездие за далаверите на Прокопиев и Огнян Донев, не значи, че съм на Пеевски.
Това, че не спестявам критиките за ведомствения им президент Плевнелиев, не значи, че Пеевски ми е чорбаджия.
Подобно графично, еднопланово мислене съществува само в техните глави. Те не биха могли да си представят, че някой може да застане на барикадата срещу тях безплатно. Безплатни идеи за „умните“ и „красивите“ протестъри по принцип няма – всичко трябва да е добре обезпечено под формата на грантове от Америка или еврофондове от Брюксел.
ПИК грантове не усвоява, не е прибирал пари от фондове или държавни поръчки и това лесно може да се провери в обществените регистри. На всичко отгоре, за разлика от повечето медии, няма лев кредит към банка или данъчно задължение.
Невероятно, но факт – оправяме се сами благодарение на огромния трафик, сериозните рекламни постъпления и високите тиражи на вестниците ни „Ретро“ и „Лакомник“.
И да ни ругаят, и да ни клеветят, и да ни етикират, няма как да ни отнемат интереса на публиката. Интерес, с какъвто едва ли някога ще могат да се похвалят.
Впрочем, г-н Щир, цитираните от вас медии ПИК, Блиц, „Телеграф“ и „Всеки ден“, представляват двата най-четени новинарски сайта и двата най-четени всекидневника в България.
Това дали ви говори нещо?
