ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Германия няма право да учи другите да си изплащат дълговете, защото никога в историята не си е изплащала своя дълг, а Европа е основана на забравянето на дългове и инвестирането в бъдещето. Това твърди в интервю за немския в. "Ди цайт" известният в света френски икономист Тома Пикети, чиито тези за разпределението между доходи и богатство предизвикаха миналата година горещи дебати в различни страни.
По думите му историята на националните дългове показва, че Великобритания, Франция и Германия са били в днешната ситуация на Гърция, то с много по-големи дългове. "Първият урок, който може да се изведе от историята на държавните дългове, е, че не стоим пред нови проблеми. Винаги е имало много възможности дълговете да бъдат погасявани. И никога не е имало само една възможност за решаването им, както Берлин и Париж се опитват да заблуждават гърците", категоричен е Тома Пикети.
Той смята, че в историята Германия е пример за страна, която никога не е плащала своите национални дългове: "Нито след Първата световна война, нито след Втората. Винаги е оставало да плащат другите, около немско-френската война от 1870 г. например Германия изисква висока сума от Франция и я получава. Заради това френската държава понася тежестта на този дълг в продължение на десетилетия", припомня той и обобщава: "Историята на националните дългове ...рядко следва представите ни за ред и справедливост". Поради това Тома Пикети е убеден, че Германия няма никакво право да поучава други държави. В отговор на въпрос той припомня накратко историческите модели по изплащането на големи дългове от страна на държавите.
"Едната е демонстрирана от Британската империя през ХIХ век след скъпите й войни с Наполеон. Това е бавният метод, който днес се препоръчва и за Гърция. Империята си е изплатила големите задължения чрез строго финансово управление и дисциплина. Това е проработило, така или иначе, но отнема прекалено много време. За над 100 години Британската империя се отказва от 2-3 процента от икономиката си, за да изплаща дълговете си, което е било повече, отколкото са изразходвали за образование. А това не трябваше изобщо да се случва, както не трябва да се случва и днес. Вторият метод е много по-бърз. Германия го изпита през ХХ век. В своето същество той се състои от три компонента: инфлация, специален данък върху частното имущество и облекчение на дълга".
Пикети потвърждава извода на журналиста, формулиран под формата на въпрос, че "икономическото чудо" на Германия почива на опрощаване на дългове, които обаче днес страната отказва на Гърция "Нека да си спомним Лондонската конференция от 1953 г., на която са анулирани 60% от външните дългове на Германия, а вътрешните дългове на младата Федерална република са реструктурирани, припомня икономистът... Тогава правилно е било установено, че след големи кризи, след които следват и огромни дългове, някак идва моментът, в който човек трябва да се обърне към бъдещето. Не може да се изисква от новите поколения хора да заплащат с десетилетия дълговете на своите родители. Без съмнение гърците направиха много грешки. До 2009 г. правителствата на Атина фалшифицираха своите бюджетни документи. Въпреки това младото поколение в Гърция не носи отговорност за грешките на своите родители, както и младото поколение на Германия през 50-те и 60-те. Сега трябва да се гледа напред. Европа е основана на забравянето на дългове и инвестирането в бъдещето. И в никакъв случай на идеята за вечното наказание", подчерта френският експерт.
Той припомня, че между 2009-а и 2015-а гръцкият вътрешен продукт е намалял с 25%. "Това е сравнимо с рецесиите в Германия и Франция между 1929 и 1935 година", посочи историкът на икономиката. "Ако на вас, германците, ви бяхме казали през 50-те години, че не сте признали грешките си, вие все още щяхте да изплащате дълговете си. За щастие се оказахме по-интелигентни", добавя той. Тома Пикети е категорично против изхвърлянето на Гърция от еврозоната. По думите му в този случай кризата на доверието в еврозоната ще стане още по-голяма. "И това би било началото на една дълга агония, в хода на която ще подложим на риск социалния модел на Европа, нейната демокрация, също така и нейната цивилизация и това всичко ще бъде пожертвано само заради една консервативна, ирационална политика по отношение на дълговете", обобщава събеседникът на "Ди цайта".
Той прави и предложение за разрешаване на дълговата криза: " Нуждаем се от конференция за общите дългове на Европа, както се случи след Втората световна война. Едно реструктуриране на дълговете е неизбежно не само за Гърция, но и за много други европейски държави...Това ще изиска една нова демократична европейска институция, която да реши за допустимото ниво на дълговете, за да се избегне възраждане на тези дългове. Това може да бъде европейска парламентарна камара, която произхожда от националните парламенти. Финансовите решения няма да могат да избягат от този парламент. Огромна грешка е да се подкопае демокрацията в Европа, което днес прави Германия, като настоява за механизми за определяне на виновността за дълговете на обеднелите страни". По думите му ако канцлерът Ангела Меркел иска да си осигури място в историята, подобно на Хелмут Кол с обединението, "днес тя би трябвало да се застъпи за съгласие по гръцкия въпрос, като това включва и конференция за дълговете, от която може да се започне отново от нулата. Но при това положение с нова, по-строга финансова дисциплина отпреди", съветва световно известният икономист.
