Писателят - масон Димитър Недков: Бойко е Ивайло на 21. век, знам защо посегнаха на Доган

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Писателят и журналист Димитър Недков е автор на документални и художествени книги, посветени на историята на тайните общества. Самият той  е участник във възстановяването на ложите на Световните зидари в България. Посветен е в най-високата, 33-та степен на масонството. Член е на международната академия на илюминатите в Рим. Недков е не по-малко интересен заради близостта си с Ахмед Доган и убития шеф на „Мултигруп” Илия Павлов.

Тв сериалът „Знакът на българина“, който върви с успех по ТВ7, е базиран на неговия роман“Заплахата Дан Браун“ и на трилогията му „Знакът на българина“. Недков е и продуцент и режисьор на филма. В сюжета се преплитат слабо известни исторически факти, разказани от герои, чиито прототипи са реални лица от новата българска история – политически и икономически лидери, част от които и днес са в управлението на страната.

Ахмед Доган ли се крие зад образа на Философът в сериала, носещ при това името Демир Селимов и кои са останалите прототипи, попитахме Димитър Недков в интервю за „Ретро”.

 - Г-н Недков, как превърнахте трилогията си „Знакът на българина” в тв сериал с висок рейтинг?

- Рейтингът наистина е висок – имаме два пъти и половина рейтинга на телевизията, което значи, че сме привлекли зрители, които досега не са гледали този канал.

Искам да наблегна на факта, че сериалът е направен от млади хора под 30 години, които до един са абсолютни дебютанти. В моята компания не ползваме думи като „изкуство”, „кино” и прочие. Ние правим медийни продукти. Повечето хора при мен дори не са завършили НАТФИЗ и дори се отнасям с подозрение към кадрите от Академията, защото това за мен е институция, застинала в Средновековието. Затова резултатите на българското кино не надхвърлят границите от кв. „Люлин” до „Цариградско шосе”.

- Защо вие правите цялата продукция?

- Нямам претенциите да съм добър писател, а най-малко – режисьор. Но ми се наложи да реализирам сериала, както това се прави на Запад, когато авторът, сценаристът и режисьорът са един и същи човек. Аз и монтирам.

Амбицирах се и защото когато потърсих кино специалисти за да участват в проекта, те ме убеждаваха, че това не може да се направи в България. Не вярваха, че ние можем да изградим персонажи на Папата, на руския и американския президент, шефа на ЦРУ и на Мосад.

Говореха първо за пари, а всъщност и в американската индустрия се говори последно за пари. Убеждаваха ме и, че няма артисти, а аз работя с едни от най-добрите – Васил Димитров, Никола Гълъбов, Борис Луканов, Мариус Донкин, Стоян Алексиев, Станка Калчева, Ирмена Чичикова, Симеон Лютаков, Илия Раев... Филмът е политически трилър и прави реална снимка на състоянието на обществото.

- Не е ли важен и добрият текст за успеха?

- Върнах се през 1991 г. в България и животът ме направи свидетел на много от най-интересните събития по време на т.нар. български преход. Започнах да осмислям всичко, което е минало през субективното ми възприятие на действителността и в един момент по съвет на мои близки го написах. Първо направих романа „Заплахата Дан Браун”, където беше загатната легендата за знака на българина.

Тя почива върху доста обективни хипотези в българската история, с които официалните наши историци и археолози са нямали възможност да работят. Достъпът ми до определен тип тайни общества ми е давал възможност да чета документи, които никога не са вадени в официалната история.

- Вие сте масон, как влязохте в тези тайни общества?

- Попаднах в тях благодарение на много прогресивно мислещи мои учители във времената, в които съм се образовал. На 27 години писах курсова работа за създаването на книгоиздаването в Русия. Моят преподавател ми даде странно пожълтели страници, където на всяка трета дума срещах определението „масон”. Попита дали ми е интересно и така разбрах, че тези масони не са се занимавали със заговори, а има общества, които работят върху идеята на едно място да бъде събрано цялото познание на човечеството и то да е достъпно за хората. Така се ражда и интернет.

По реверите на много наши политици има значки на тези общества, от които ме напушва смях. Защото масонството ти дават възможност да се посветиш и ако ти можеш да разбереш, че ти е открит свят, чрез който да формираш житейска философия, тогава ще бъдеш масон. Но много хора цял живот са там, без да разберат какъв е смисълът и как да почерпят познанията, принципите и ценностите, които им дават възможност да се изградят и да станат фактор в обществото.

- Има ли български политици, които са усвоили тези принципи?

- Има, но за съжаление са разочаровани от сегашната ситуация и напълно се отчаяха през 2009 г., когато в нощта след изборите на власт дойде войнстващата посредственост в България и мутренското мислене, благодарение на Ивайло на 21 век – Бойко Борисов. От тогава и до днес, виждам разплакани хора, които се отчаяха.

От тези мислещи хора не зависи нищо, защото след като един народ може да допусне човек като Борисов да бъде премиер и да го фаворизира за свой лидер, това общество е загубено за поне 100 години напред и няма никакви ценности. Умните хора емигрираха и този период в историята на прехода ни е най-страшното нещо, случило се на народа ни през всички години на неговото съществуване и последствията ще се плащат от цели поколения. Не се притеснявам да го кажа и го показвам чрез книгите и сериала си.

Радвам се, че телевизията прие предложения от мен слоган: „Битката за достойнството на един народ”, защото българите се нуждаят именно да върнат достойнството си, унищожавано от над 80% от политиците у нас.

Изключително иронично гледам на т.нар. Реформатори, защото това са едни от най-големите национални предатели. Половината от членовете на Реформаторския блок съм ги виждал във ведомостите на известни български групировки, търкащи праговете срещу пачка долари и финансиране на кампаниите им. В пета серия на „Знакът на българина” един от персонажите с прототип видна българска банкерка казва: „Аз му помогнах да стане премиер и гарантирах за него пред американците, а той първо на моята банка посегна”.

Това правят тези псевдореформатори, борейки се за властта, искайки да се върне времето на Иван Костов, в което беше унищожена българската икономика. Или да върнат илюзиите на най-големия фокусник в българската политика – гражданина Симеон Сакскобургготски.

- А кои са добрите политически герои?

- Има една спорна личност в българската политика и по тази причина той е един от основните персонажи в „Знакът на българина” – политикът с гръмкото прозвище Философът, зад който според някои се крие Ахмед Доган и аз не го отричам. Този прототип познавам добре, но не като политика Ахмед Доган, а като мислителя и дълго време съм разсъждавал върху неговия типаж. Той е неразбираем за останалите политици и именно за това те се страхуват от него. Той борави с умението да тълкува кодовете на човешката история, да разгадава скритото познание на движещата логика на човешкия прогрес и да формира от това политика. Това правят всички големи политици по света или техните щабове. А когато си неразбираем и си по-умен, ти ставаш опасен и вреден за войнстващата посредственост.

- Как е Доган след атентата срещу него?

- Когато му се случи тази нелепа случка на конгреса на ДПС при оттеглянето му, всички се запитаха защо посягат на него по този  безскрупулен начин. Аз също реших да намеря отговор, без дори да говоря с него. Седнах и прочетох неговия доклад и разбрах защо посягат на такива хора. Заради неговия тип мислене и прозрените от него истини, изложени по популярен начин в доклада, в света са се извършвали най-големите убийства. Заради такива неща е затварян Нелсън Мандела, убивали са се президенти и водачи като Мартин Лутър Кинг... Статуквото на световната войнстваща посредственост посяга на истинските лидери.

- Как се чувства такъв мислител в българската действителност?

- Обречен е на вечна самота. Но той се чувства щастлив, защото самотата го предпазва от всички изкушения, които обикновено разрушават човешкия живот. Фактът, че Доган е единственият български политик, върху когото разсъждават всички световни анализаторски центрове, доказва красноречиво неговите достойнства. Всички останали български лидери се разглеждат като евентуални временни разменни монети.

Да вземем една партия, която не я чака добро бъдеще – БСП. Извървявайки своя преходен път, тя достигна до състоянието, в което се е намирало френското общество в навечерието на Великата френска революция. Тази партия има своя Версай, обитаван от един крал, който за голямо съжаление е под властта на своята Мария Антоанета. Това води до коренни промени и нищо добро не я чака.