Писателят Александър Урумов фундаментално за ПИК: Бандата троцкисти на Кирил Петков и Христо Иванов, която руши България с ГЕРБ и ДПС
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Несвързани бълнувания, нямащи нищо общо с никаква житейска логика. Да не говорим за конституционализъм и уважение към избирателите.
Това са глупотевините на ППДБ, поднесени с претенцията за промени в Конституцията.
Обществената легитимност на този мисловен хаос е нулева, то вече е ясно от еднозначната масова реакция в социалните мрежи.
Но нека да погледнем каква е електоралната легитимност на тази банда троцкисти, събрани от Канада през Брюксел до Банишора и вкарани в парламента, за да рушат българските институции отвътре.
Ето няколко числа.
Общият брой избиратели на последните парламентарни избори е 6 622 013.
От тях гласували са само 2 682 338, от които над 100 хиляди са избрали опцията „не подкрепям никого“.
Интересно е колко са гласувалите за коалицията на отчаянието между „ПП“ и „ДБ“, събрани заедно от Сорос, за да вземат първия мандат за управление – и това не можаха да направят, останаха втори.
Този лабораторно произведен политически конкубинат, в който всички се отвращават заедно и поотделно един от друг е подкрепен от 621 069.
Това е по-малко, отколкото общият сбор от гласовете на ПП и ДБ, получени на предпоследните избори.
Очевидно е растящо отвращение на избирателите им, преминало в погнуса след коалицията им с ГЕРБ и ДПС.
Знаете ли колко точно е това число?
Това е по-малко от 9.4% от общия брой на българските гласоподаватели.
Точно толкова е легитимността на „ППДБ“ – тази изкуствена сглобка на политическото отчаяние: по-малко от 9.4% от общия брой избиратели. И то след смазваща медийна канонада и невиждано разточителна кампания в интернет и с билбордове по пътищата на Родината.
Как изобщо е възможна тази наглост да се правят предложения за промени в Конституцията от троцкисти-нарушители на Конституцията?!
По предложенията им ще ги познаете.
Може ли да се предлага ограничение в мандата на кметовете – не повече от два мандата – докато мандатите на депутите могат да бъдат неограничени?
Значи един кмет – много по-мажоритарен избор от депутата - може да има най-много два мандата, докато един партиен послушко може да бъде избиран безброй пъти?!
Сега обяснявате ли си защо ни управляват партийни послушковци – същите, които с всички сили пречат на силни и независими личности да влязат в политиката и да я променят към добро?
Може ли същите тези партийни послушковци да предлагат промяна на датата на националния празник?!
Искат да сменят датата на националния празник с лекотата, с която някои от тях са сменили по няколко партии?!
Нищо повече няма да постигнат, освен още по-дълбоко отвращение сред хората! Нищо повече!
И, разбира се – любимата им тема: т.нар. съдебна реформа.
Скопена прокуратура и напълно подчинена на политиците съдебна система – това е тяхната цел и това е видно от всяко едно предложение: пряк политически контрол върху съдебната система, което е в пълен разрез с принципа на разделение на властите.
Слугите на соросоидното задкулисие предвиждат някакъв орган, който пълновластно ще се разпорежда със съдбите на прокурорите – т.нар. Прокуроски съвет.
Особеното на този т.нар. Прокуроски съвет е, че се състои от десет души, от които шест – повече от половината! – ще се избират от парламента.
Значи политиците ще имат пълен контрол над прокуратурата!
Същите тези политици като Христо Иванов и Кирил Петков, които опищяха света, че прокуратурата била изпаднала под политическо влияние!
И сега те искат да овладеят съдебната система чрез свои подставени лица в т. нар. Прокуроски съвет?!
Е, извинявайте, ама ако това не е брутална наглост и стъписващо лицемерие, то тогава кое е?!
Които са гласували за тези политически термити, разяждащи и рушащи отвътре българските национални институции – другият път нека помислят повече.
Защото тези „предложения за промени в Конституцията“ играят ролята на тест за обществената реакция. Няма никакво съмнение в това.
И още нещо е извън съмнение:
България никога през последните 33 години не е била изправена пред по-реална заплаха за своето съществуване като /все още/ национална държава.
