Писателят Мартин Ралчевски във ВОЕНЕН КАПАН в Израел: Господи, запази невинните и смири жестоките!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Затрогваща и емоционална изповед публикува във Фейсбук писателят Мартин Ралчевски. Той се намира в Израел за премиерата на филма "Не затваряй очи". Ралчевски е сценарист на творбата. Заедно с него е и режисьорът Николай Егерман.
Филмът проследява житейските истории на Петър и Павел. Двама герои в две различни ери, респективно Петър – в 80-те, и Павел – в днешно време. Петър губи сестра си в инцидент и бива изгонен от дома си. В съвремието сестрата на Павел е болна от рак и се бори за живота си. Историите на двамата герои се преплитат и намират начин чрез Божия промисъл да си послужат взаимно за добро.
Ето вълнуващия пост на Ралчевски в социалната мрежа:
Като вярващ човек винаги съм искал да посетя Божи гроб и Йерусалим. И ето, тази година, по Божия милост, се отвори такава възможност! В Тел Авив съм с режисьора на филма “Не Затваряй Очи” Николай Егерман и мечтата ми бе съвсем близо и реално да се осъществи. За съжаление обаче днес светът отново се разтресе. Израел нанесе превантивни удари по бази в Иран, и Иран отвърна като изстреля стотици ракети по Израел. Всички полети от Израел са отменени! Движението вътре в страната, между градовете, е забранено. Оставаме тук. Засега.
Сякаш с всяка нова вълна на насилие, човечеството се отдалечава още от мира. В сърцето ми има голяма болка, но не само защото се стреля по хора, по домове, по съдби, а защото се стреля по Светата земя. По Йерусалим. Питам се: ще видим ли някога това свято място с очите си? Ще се докоснем ли до камъка, на който е лежало тялото на нашия Господ Иисус Христос? Може би това няма да се случи. Но пък ще го нося винаги в сърцето си. И, знаете ли, понякога това е по-силно. Йерусалим не е само география. Той е състояние на душата. Вярвам, че всичко се случва по Божия воля. Но не защото Бог желае разрушения, а защото допуска изпитания, които да ни напомнят за кое наистина си струва да живеем. Тоест за вярата. За любовта. И за прошката.
Молитвата ми днес е тиха, но дълбока:
“Господи, запази невинните. Смири жестоките. Изцели ранените. Научи ни да не губим надежда. И спаси душите ни!”
