Писателят Христо Стоянов скочи срещу гаврата "Хората не ядат асфалт": Яхащата кобили няма как да знае колко тежък е трудът на тези хора
Последвайте ни в Google News Showcase
Наслушах се на "Хората не ядат асфалт" от няколко години. Това е опозиционната мантра срещу Бойко Борисов, срещу джипката, срещу строителството на пътищата, срещу правителството, срещу... Включително и срещу десетките хиляди, работещи на магистралите, на първокласните и второкласни пътища. Хората, които не ядат асфалт. Но са насядали по обяд край асфалтовите пътища - животворните артерии на на държавата, както ги наричаха хората от ЦК на БКП преди няколко десетилетия. Така започва коментарът на писателя Христо Стоянов, публикуван на страницата му във Фейсбук. Повод за възмущението му са поредните популистки атаки на червената опозиция срещу управлението. Критикуващите не подбират нито повод, нито средства.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
Ето какво заявява още Христо Стоянов:
По груби данни в строителството и поддръжката на магистрали и пътища от Републиканската пътна мрежа (изключвам градската инфраструктура) са заети над 20 000 човека. Двадесет хиляди човека, които изхранват своите семейства. Едно семейство, ако е съставено от трима човека, се издържа от един член от това семейство, работещ на магистралата. Пътувам много. Не зная дали Корнелия Нинова и Мая Манолова са спирали да видят как се хранят тези хора. Като в стихотворение на Яворов: "И лучец яж, водица пий, че пак поглеж дий, воле, дий"... С черни лица, близки до цвета на асфалта, с нокти с черен креп под тях с набит асфалт под ноктите.
Тези хора издържат семействата си благодарение на тези пътища. Двадесет хиляди по трима прави един средно голям областен град в България. Представете си да извадим от икономиката град с големината на Сливен. Или Ямбол. Или Плевен. Или Видин. Или Ловеч. Нали тези, чиято мантра е: "Хората не ядат асфалт" ако игнорират тази част от икономиката и тези над двадесет хиляди човека изхвръкнат на улицата - в буквалния смисъл - какво ще стане. Кое производство, кой дял от икономиката ще поеме тези хора, които са и едни от най-ниско квалифицираната работна ръка. Къде ще намери работа този, който цял живот е въртял лопатата, или е разхвърлял баластра с вилата - ако не знаят, баластра не може да се разхвърля с лопата, няма как да стане.
Това не е като да яхаш кон на Тодоровден на кушиите в Крушовица. Или да обясняваш от трибуната на Народното събрание как от тези хора с черен асфалтов креп под ноктите ще ги превърнеш в компютърни специалисти, след като те карат децата си да изтеглят пари от банкомата, защото не могат да свикнат с тази техника. И това не е унизително за тези хора, които са такива, благодарение и на Яхащата кобили, ако влезем в нейната стилистика за Винету...
Много ми е интересно защо завидяха този тип хора на асфалтовата ни икономика и като как ще се лишим от Животрептящите пулсиращи артерии на страната, както техните предшественици наричаха пътищата ни. Нека не се захващаме и с елементарни сметки от рода на колко съпътстващи ресори придружават тази асфалтови хора, които би трябвало да са умрели от град, защото асфалт не се яде. Ами доставчиците на храни, на техника - валяци, тежка техника, суровини - вносители на автомобили, зависими производства от тази инфраструктура.
Съвсем малка част от "съпътсващата икономика". Май от тази част не са зависими само аеропланите... Извинявайте, ама те не излитаха ли от писти, също покрити с асфалт. Преди да се приземят на тях един ден и не размахат юмрук на хранещите се с асфалт...
