Писмото, което потресе България: Ще сложа край на скапания си живот! Синът ми ослепя, храня 6 гърла с 450 лв.
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Публикуваме читателско писмо на една обикновена българка, което потресаващо онагледява житие-битието на хората от малките градове и селата в съвременна България. На фона всички идиотски и безсмислени политико-икономически битки, които се водят в публичния ни живот!
Пише ви една окаяна жена, която е загубила всякаква надежда в този живот. Големият ми син, който е на 25 години, след автомобилна катастрофа остана напълно сляп. Лекарите казват, че може да прогледне с едното око, но за да се лекува, са нужни много пари, каквито ние нямаме.
Съпругата му замина в чужбина, уж да спечели пари за операцията, и повече не се върна. Не стига, че заряза слепия си мъж, но остави и три дечица на моите ръце и грижи – на 9, на 8 и на 4 годинки.
Немотията обаче така ни е налегнала, че не мога да пратя дори децата на училище. Доходите ни за шест гърла благодарение на пенсията на сина ми и детските надбавки са 450 лв., които за какво по-напред. Хляб ли да си купим, дрешки и обувки за децата ли, сметки ли да плащам или болен син да гледам.
Мили хора, трагично е положението в моето семейство. Много пъти съм мислила да сложа край на скапания си живот. Но сълзите на внуците ми ме спират.
„Мама ни изостави, а сега и ти. Кой ще ни гледа?”, редят горкичките. И като връх на всичко заради неплатени сметки ни спряха водата. Сега си наливаме вода от един сондаж, който не само за пиене, но и за миене не става, защото е с голямо съдържание на сяра. Разказвам ви всичко това, за да видите какво представлява беднотията и как дебеловратите политици са оставили народа бавно и мъчително да умира.
Женя Георгиева, с. Любеново, Старозагорско
