Пламен Димитров: Държавните енергийни дружества бяха обезкървени. Дефицитът в сектора е над 1 млрд. лева
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Имаме дефицит във Фонда за "Сигурност на електроенергийната система" за повече от милиард лева. През всичките тези месеци държавните енергийни дружества бяха обезкървени. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров пред Нова нюз.
По думите му енергийно бедни у нас са между 25% и 40% от българите, защото "Наредбата за енергийно бедните е факт, но никой не е смятал колко трябва да са парите за нея, а 40% са 2,4 млн. българи, които трябва да бъдат компенсирани", обясни той.
"През всички тези месеци държавните енергийни дружества бяха обезкървени. Там дивидентите се изеха преждевременно на 100% - при това, не както обикновено взимат 50%. От старите им печалби от 2022 година, които имаха, не се оставиха да се инвестират. Не се остави буфер в цялата инвестиция. В цялата система като цяло, при намаляващите цени на енергията и на квотите към настоящия момент, очевидно е, че няма новина в това, че във Фонда "Сигурност на електроенерийната еистема" липсват 50 милиона лева", обясни той.
И допълни: "Ще продължава да се отваря по-голяма дупка, тъй като тенденцията е същата. Тя ще продължава през цялата година, Лятото особено. Проблемът идва на 1 юли. Когато някой трябваше от този фонд да извади едни пари, за да плати на ЕРП-та, на енергорепубликаните дружества, които трябва да поемат либерализацията в този етап сегашния, за да не стигне до хората някаква по-голяма цена на тока. Там пари няма", посочи Димитров.
На въпрос възможно ли е попълването на 1 милиард лева дефицит, шефът на КНСБ заяви, че "парите, че бъдат намерени". "Но това не значи, че фондът ще продължи да функционира толкова стабилно, че да може да плаща това, което трябва да плаща. Защото той сега в момента има да плаща към когенерациите, към ВЕИ-тата, към НЕК, която до 1 юли плаща пък към ТЕЦ 1.
Така че към тези разходи на фонда, които ще бъдат финансирани по този ред с допълнителни средства от бюджета, остава въпросителната, какво правим с домакинствата и с ЕРП-тата. Там никой не е сметнал колко са парите, които според мен са от порядъка на милиардно ниво, които трябва да бъдат ориентирани, така че тези между 25% и 40% от българите, защото толкова са по различни оценки енергийно бедните българи, да не им сложим от първи юли непосилна нова цена на тока. Дори с 20% някой да я увеличи, това някой трябва да го компенсира. Тоест към този милиард в момента се търси още един допълнителен милиард, за да се попълни дупката в енергетиката", подчерта Димитров.
„За пръв път се намираме в режим на така наречената ротация. Аз съм умерен оптимист – предвид интересите на двете коалиции и на особената геополитическа среда – че ще има правителство. Друг е въпросът колко дълго ще изкара то. Аз не съм убеден, че то ще бъде дълговечно. Тези 9 месеца, за които са се споразумели, след всичко, което си наговориха – мисля, че след европейските избори предстоят нови”, коментира политическите трусове от последните седмици шефът на КНСБ.
Той прогнозира, че „вероятно наесен ще има нови предсрочни избори. „Сега ще направят някакво правителство. То ще бъде очевидно компромисно. И наесен ще има нови катаклизми и ще има – за парламентарна не знам, но правителствена криза – със сигурност”, посочи той.
Шефът на КНСБ коментира въпроса каква е оценката, която синдикатите дадоха на министър на труда и социалната политика Иванка Шалапатова "Това министерство е сред 4-5 ведомства, които оценихме доста критично, с конкретни аргументи. Най-важното за мен е, че всъщност на пазара на труда не се правят необходимите стъпки и действия. В България някакси се пропуска фактът, че икономиката е поставена в ситуация, която е негативна като тенденция. Нашата икономика започва да усеща тези негативни ефекти и на пазара на труда започват да се появяват уволнения. При това не заради въглищата и тази криза, която със сигурност е много неприятна и може би очаквана за някои, а в индустрията. Т.е. нито в икономическото министерство, нито в социалния екип някой погледна реално, какво трябва да се прави, какви законодателни стъпки трябва да се предприемат и какви програми трябва да се подготвят", посочи той.
