Пламен Орешарски: Трябва да спре натискът на НАП и МВР върху бизнеса
Последвайте ни в Google News Showcase
Пламен Орешарски е номинацията на БСП за премиер на България. Той е добре познат на хората като много добър финансист. От 2001 до 2005 г. Орешарски е заместник-ректор на УНСС и преподавател по финансово управление, инвестиции и инвестиционен анализ. Преподавател е и в НБУ. Беше заместник-министър на финансите в правителството на Иван Костов. В кабинета на тройната коалиция /2005-2009 г./ той беше финансов министър, въпреки че не е представител на нито една от трите политически сили.
- Г-н Орешарски, от какво правителство има нужда България сега, в тази тежка криза?
- България има нужда от едно нормално правителство със солидна парламентарна подкрепа и с прагматични и благоразумни икономически политики. Правителство, което по-малко да говори и повече да работи, като се стреми да внася по-голям интегритет в обществото ни. След наложения в последните години конфронтационен стил на управление, страната се нуждае от успокояване и създаване на по-добра предприемаческа среда.
- Кои са неотложните мерки, които трябва да предприеме следващият кабинет, независимо дали вие ще сте премиер, или не?
- Ключовото условие вече маркирах – подобряване на бизнес климата. Най-неотложната мярка в тази посока е прекратяване на практиката да се използват НАП и агенция "Митници" и особено на структурите на МВР за натиск с неясни мотиви върху бизнес структурите. Важно е да се пресекат контрабандните практики. Напоследък болната тема в обществото са естествените монополи (бел. ред. - ЕРП-та, ВиК, топлофикациите и др.). Да, те създават определен проблем, но той лесно може да се реши с по-добра регулация. За мен по-важно е да се разрушат не естествените монополи, те ще си останат такива, а изкуствено създадените в редица икономически сектори. Точно тяхното разрастване доведе до фалитите на много малки фирми и ръст на безработицата. Всичко това би било едно добро начало.
- Как се решихте да приемете номинацията за премиер? Кое надделя, за да дадете положителен отговор на Сергей Станишев?
- Мисля, че всеки трябва да помага на страната си с каквото може, особено в трудни моменти като сегашния. Господин Станишев ми предложи да го сторя по този начин.
- Може ли да се навакса финансово загубеното? Вие казахте в интервю за ПИК неотдаввна, че фискалният резерв е изчезнал, а дългът расте...
- Фискалният резерв не е изчезнал, а е изхарчена свободната му част. В него останаха само специализираните целеви фондове. За отминалите близо 4 години правителството влоши фискалната позиция на страната с около 8 млрд. лв. В началото на мандата през 2009 г. фискалните резерви възлизаха на 8 млрд. лв, а правителственият дълг бе 10 млрд. лв. Днес резервите са под 4 млрд. лв., а дългът е над 14 млрд. лв. Тези суми не се наваксват лесно...
- В какъв етапа на кризата сме в момента? Служебното правителство не излезе с конкретни данни за финансовото състояние на държавата. Вие можете ли да дадете такива?
- Не можеше и да се очаква второто правителство на ГЕРБ да постъпи по друг начин. Към маркираните вече тенденции за влошаващото се състояние на фискалните резерви и правителствения дълг може да се добави окаяното състояние на държавните фирми, които бяха декапитализирани и затънаха в дългове. Влошената събираемост на държавните приходи заплашва фискалната устойчивост в средносрочен хоризонт. Малките и средните предприятия са подтиснати от изкуствено създадените монополни структури.
Бизнес средата е отблъскваща и това се вижда не само от отлива на чужди инвестиции, а и от свитите вътрешни такива. Безработицата вече надхвърля средноевропейските нива, след като през 2009 година тя бе на по-ниски равнища от средните за ЕС. По младежка безработица ние гоним страните от южната периферия, които бяха тежко засегнати от банковите или дългови кризи, без у нас да има и следи от банкова или дългова криза.
По последните оценки на ЕК бедността у нас се е разпростряла върху 49% от населението, като само за една година този показател се е влошил със 7%. Всички тези симптоми говорят за криза, заплашваща да стане хронична. Спомнете си как правителствените говорители няколко пъти за отминалите години обявяваха, че кризата е свършила... Трябва да им се признае – тези хора разбират не само как да вкарат една страна в криза, но и как да я задълбочат.
- Откъде могат да дойдат парите, които биха съживили икономиката ни?
- От насърчаване на местните инвестиции. Ако местните предприемачи не инвестират, а увеличават банковите си депозити, не можете да очаквате и чужди инвестиции.
- С предлагания от БСП данък "Богатство" няма ли опасност да се прогонят богатите и предприемчивите, по примера на Жерар Депердийо, който избяга от Франция? Не всички богаташи в България са мутри.
- Аз не съм чул за такъв данък. Ако ви плаши намерението да се въведе още една ставка на личния подоходен данък, най-вероятно от 15% за най-високите доходи, само ще отбележа, че тази ставка остава по-ниска от най-ниските ставки сред страните членки на ЕС. Въобще не говорим за високите ставки там.
- Какво е отношението ви към така наречените обществени съвети? Трябва ли да има такива към всяко министерство или само към възловите?
- Приемам го като противодействие на загубеното обществено доверие в работата на правителството и правителствените институции. Иначе не е нормална мярка. Надявам се да не станем страна на съветите.
- Кои от идеите на протестиращите бихте възприели?
- Ще си позволя да обобщя исканията на протестиращите, макар да не го казват по този начин – те искат едно по-добро управление. Ако следващото правителство успее да го постигне и да заслужи по-висока степен на обществено доверие, мисля че и протестиращите ще се разколебаят в доста от конкретните, не особено целесъобразни идеи.
