ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Президентът Росен Плевнелиев би трябвало да се заеме с търсенето на ново поприще. Не става за президент – това вече и малките деца го разбраха. Сигурно и кучетат на село – също. Не казвам тази констатация с лошо чувство, а с омерзение и срам, че този човек и шайката, която го довлече на върха на държавата не спряха с унижението към нас.
Съдете сами –Плевнелиев до последно не му се щеше да се впуска в президентската надпревара и това трябва да се припомни днес. Човекът си е знаел тавана, възможностите, способностите, интересите. С риск да получа упраци ще кажа, че ми допадаше донякъде като министър – в чисто управленски, мениджърски аспект. Не бързайте с хулите и си спомнете само един казус – атомагистрала „Люлин.
Лятото на 2009 г. Станишев /без един работен ден/ се пънеше да изкара петте километра от края на кв. Люлин до in the middle of nowhere /нищото/ като свръхцел, която е постигнал. За отиващите на работа по икиндия може и да е изглеждало като такова. За две години настоятелността и упоритостта на Плевнелиев постигна наистина свръхцел – да имаме днес прекрасното съоръжение автомагистрала „Люлин“, при това с инвестирането на стотици милиони европейски евра, които предишните със сигурност губеха.
Трябва да се научим да уважаваме чуждите усилия и на Плевнелиев в частност – също. Но това беше вчера. Днес нищо от този образ на Росен Плевнелиев не съществува. Този човек е като сдъвкан и изплют. След безбройните грешни кадрови решения и назначения /писал съм десетки пъти за всяко от тях, няма да се повтарям/, след упоритата настоятелност в това да доказваш, че разминаването между думи и действия е твоя запазена марка, след пълната липса на усет и експертиза в сектор „Сигурност“ /все пак си главнокомандващ на въоръжението сили, по дяволите/ и накрая, след отвратителната, но поне за мен извън всякакво съмнение причастност към един от най-крадливите олигархични кръгове, мисля че е време днешният президент да се оттегли. И още – що за обединител може да се очаква да бъде Плевнелиев, след като в екипа му месец след встъпването му в длъжност се намърдаха /с неговата благословия/основно хора, които са били пряко, дълги години и на високи нива свързани с висшата номенклатурата на БКП и с тоталитарните комунистически служби.
Администрацията на президента Плевнелиев изведнъж се напълни с нови ортодоксални, последователни, допреди няколко месеца активни функционери на БСП. Така беше и при Гоце, но защо беше нужно тогава да се вдига такъв вой на президентските избори в полза на Плевнелиев като уж единствената гаранция срещу трети мандат на Първанов, поднесен ни под формата на евентуален избор на неговото протеже Ивайло Калфин. Не съм съгласен и че вицепрезидентът Маргарита Попова „става“ повече от него. Това е нещо повече от престъпление /по Талейран/ и би било груба грешка – тя да цъфне като президент. Имам доста солидни аргументи в тази посока.
Поне за десните избиратели, към които неотклонно принадлежа вече 24 години. Да оставим демонстративния кариеризъм, който се излъчва от вицепрезидента Попова – това може да се приеме и за твърде частно, лично наблюдение. Но в политическото й поведение и говорене има, меко казано, смущаващи неща. Преди няколко години като министър на правосъдието тя си позволи да каже, че не се сеща за комунистически терор след 9 септември. Точно така – няколко десетки хиляди българи след тази злокобна дата вероятно са се изпарили. За „дясната“ Попова не съществува комунистически терор, не съществуват лагери и вероятно това е и една от причините да има такова безкритично отношение към партията, носител на тази антибългарска престъпна политика. Нека разкрия нещо – съветник на Росен Плевнелиев по юридическите въпроси е Наталия Киселова.
Буквално до месец-два преди да бъде назначена за съветник към президента, Киселова е била член на Националния съвет на Българска социалистическа младеж – младежката организация на БСП. Не само това, а е сред най-активните му членове от години. Репортажи за нейни посещения в различни бесепарски организации, за участието й ви левичарски мероприятия все още могат да бъдат намерени в архива на в. „Дума” и в сайтовете на общинските организации на БСП. Някой може да възкликне – но нали президентът е надпартиен! Така е, но не е избран като надпартиен. Росен Плевнелиев и Маргарита Попова спечелиха с едва 5 % пред кандидатите на БСП. Основен фактор за това беше, че между първия и втория тур на президентските избори те преуспяха с фалшивите от днешна гледна точка уверения, че са десни кандидати.
Десни, друг път. Нямам никакво съмнение, че тази ГЕРБерска двойка нямаше да спечели, ако на втория тур не беше получила десетки хилади, а може би и стотици хиляди гласове от избирателите на старата десница.
И тук идва много важният въпрос – докога ще се позволява на българското т.н. „дясно“ да има характера на куче, което мяука, т.е. на фалшива десница. Не е ли възможно най-накрая българските „десни“ политици да започнат да се държат като почтени, смели и настоятелни в отстояването на публичния интерес хора. Това поведение изисква най-напред да се спре с лъжите. Баста. Не може ли поне веднъж „десните“ в България да не се измятат като чамова дъска на първата седмица, след като с много фортификации и арогантни /както се оказва после – тук винаги после се оказва/ сговори са постигнали целта си – да се тропосат във властта. Или да ги инсталират във властта – както повече ви харесва. Затова нека им кажем едно човешко „сбогом“ на изпроводяк. Няма да ни липсват. Поне не и като президентска двойка.
