Плевнелиев за офшорките: Няма да се обяснявам, дори да ме обявят за марсианец (обновена)
Държавният глава е категоричен - не дава НСО на никой друг
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Кампанията срещу мен стартира още по време на служебния кабинет. Очаквам тя да продължи. Тези, които разделят нацията и имат безобразни действия, ще се опитват да ги прехвърлят към някой друг. Няма да се обяснявам, дори да ме обявят за марсианец”. Това каза днес на връх Шипка пред журналисти президентът Росен Плевнелиев, който бе обвинен в публичното пространство, че притежава голямо количество пари в офшорни сметки. По-рано стана ясно, че данъчните започват проверка на баварската компания "Линднер", чийто управител е бил държавният глава, за да установят дали е вярно, че чрез нея той е пренасочвал милиони извън страната.
В своя защита той цитира думите на британския министър-председател Уинстън Чърчил: „Лъжата ще обиколи половината свят, докато истината започне да покълва”, предаде Дарик радио.
Плевнелиев коментира и заявеното от управляващите намерение да го лишат от правомощието му да назначава със свой указ шефовете на Националната разузнавателна служба (НРС) и на Националната служба за охрана (НСО). "Ще настоявам парламентът да има водещи функции при определяне на ръководителите, защото контролът започва оттам”, каза преди дни председателят на парламентарната комисия по отбрана Янко Янков (ДПС).
Според Плевнелиев ще бъде скандално, ако НСО премине към друга институция в държавата (различна от президентската), която и да е тази институция. "Ще се боря категорично и няма да допусна НСО да премине на друго разпореждане", каза държавният глава, цитиран от БТА.
По думите на Плевнелиев, през 2012 година, когато се е взело решението НСО да остане към президентството, се е действало с консенсус за реформата в сектора на сигурността. Според него НСО не бива да се политизира. „Придържам се към конструктивния подход и постигнатия от парламентарно представените партии консенсус по отношение на реформата в сектор „Сигурност“. На заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) през месец април 2012 г. бе постигнато ясно съгласие, че НСО ще продължи да бъде подчинена на държавния глава“, заяви Росен Плевнелиев, цитиран от "Фокус".
Държавният глава бе категоричен, че за да е легитимна реформата в сектор „Сигурност“ трябва да се основава на широк обществено-политически консенсус, и че работата "на парче" няма да доведе до ефективни решения.
"Опитът, който имам с назначаването на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), се оказа неуспешен и оттук нататък няма да позволя каквото и да било отнемане на правомощия, имащи отношение към назначаването на ръководни длъжности в сектор „Сигурност“, каза още президентът Плевнелиев. Той визира промените в закона за ДАНС, които бяха извършени от управляващите и които отнеха правото на президента да одобрява с указ назначаването на шеф на ДАНС. След като това се случи, на поста беше издигнат медийният магнат и депутат от ДПС Делян Пеевски, което взриви обществото и предизвика нестихващите вече 72 дни протести.
Колкото до НРС, президентът посочи, че има смисъл в това тя да премине към Министерския съвет и изпълнителната власт.
Държавният глава посочи също така, че българското общество категорично е изразило желанието си за промяна в Изборния кодекс, която да гарантира честното провеждане на избори. „Доверието към политиците и към институциите зависи и от способността им да работят в рамките на правила, които са общовалидни за всички“, заяви президентът.
Приоритетите, по които управляващите трябва да потърсят консенсус, са еврофондовете през периода 2014-2020 година, пенсионната реформа и реформата в службата по сигурността, смята президентът. По думите му напрежението в страната и политическата криза също се нуждаят от консенсусни решения.
Росен Плевнелиев подчерта, че президентската институция ще продължи да бъде активен фактор в търсенето на работещи и в интерес на обществото идеи. За целта държавният глава ще организира дебати по темите пазарна икономика, медийна среда и система на правораздаване.
