През следващите дни, които са празнични за целия християнски свят, ще празнуват и лишените от свобода в Пловдивския затвор, каза в интервю за БТА директорът на затвора главен инспектор Божил Иванов. По думите му, всички се обединяват около празника, независимо от религиозната си принадлежност и от присъдата. Ръководството на затвора пък правим всичко възможно и тези хора да почувстват духа на Рождество Христово, коментира Иванов. Той допълни, че няма да има лишени от празничните привилегии, в това число и девет затворници с доживотни присъди. Коледа и Нова година са повод всички около 800 затворници да имат извънредно, празнично свиждане. Близо 75 души тази година ще излязат в отпуск - с около 20 повече в сравнение с миналата година, каза Иванов. По думите му, затворниците умеят да се веселят, те се ангажират с организацията на празника и това измества носталгията по близките им. Според Божил Иванов осъдените осъзнават тежестта на престъплението си. Пред БТА лишеният от свобода Иван Мараджиев, на 27 г., сподели, че това е първата му Коледа в затвора. Той добави, че най-много му липсва семейството и съпругата му, с която е подписал граждански брак в затвора преди месец. Тежко е тук, но най-много тежи това, че с действията си нараняваме най-близките си хора, разказва Иван. Този празник е пореден повод да поискам прошка от тези, на които присъдата също много тежи и страдат по моя вина, каза Иван. Тодор Гетов има почти 10 години "стаж" в затвора, но е категоричен, че нищо не може да притъпи болката за близките. С мисълта за тях времето минава по-бързо. Тодор използва случая отново да пожелае на най-вече на майка си здраве, за да го дочака и да й поиска прошка. Мисълта за близките ни дава допълнителна надежда, че има заради кого да излезеш на свобода, коментира той. По думите на Гетов, смисленият живот "зад решетките" се затваря между празниците, отпуските и свижданията и така в очакване на следващия празник годината минава по-бързо. Много Коледи прекарах тук, но в никакъв случай с това не може да се свикне, казва затворникът. Красимир Савов посреща Коледа и Нова година за трети път в затвора. И за него най-тежкото е, че не е с близките си, защото, по думите му, това е единственият ден в годината, когато се събира цялата фамилия при дядо му, който най-много му липсва. Остават ми още две Коледи без тях и това е голямата част от наказанието, твърди Красимир. Костадин Шербетов посреща за първи път големият християнски празник в затвора. Независимо, по думите му, че "навън" никой не го очаква, на него също му тежи. В рамките на затвора всеки има възможността да празнува както иска и както може, правим си "купони" по стаите, но не е същото, разказва Костадин. Запитани за какво ще се помолят в святата нощ всички са единодушни - да са живи и здрави и никога повече да не се връщат тук. По думите им Господ помага, но на тези, които поискат да са добри. Пожеланията им са насочени най-вече към близките им - да са живи и здрави и да приемат прошката им. И четиримата са единодушни, че живеят при човешки условия, но им липсва физическата свобода. Тежи им и мисълта, че когато излязат от затвора, остават завинаги с клеймото "осъден".
