Последвайте ни в Google News Showcase
Почти 3 млн. лева дължат неизрядните наематели на пловдивския "Жилфонд" за общинските квартири, предоставени им на народни цени преди години. Борчът е натрупан от неплатените наеми и трудно се възстановява в общинския бюджет, защото някои от квартирантите са починали, други са на социалното дъно и от тях нищо не може да се вземе.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Половината от задълженията - 1 572 651 лева - представляват лихви и директорът на "Жилфонд" Минко Кафтански предлага Общинският съвет да ги опрости, за да не тежат допълнително на предприятието, пише по темата "Марица".
Поне 75 на сто от длъжниците са от малцинствата и живеят предимно в "Столипиново". Дори и да се приложи крайната мярка събиране на борчовете със съдия-изпълнител, ползата ще е нулева. Въпреки това в "Жилфонд" постоянно изпращат предупредителни писма и предлагат на наемателите да сключват споразумения за разсрочено изплащане на задълженията.
Предприятието управлява 3358 апартамента, от които 54% се намират в "Столипиново". В активите на предприятието са и 233 къщи, като повечето са вехти и стари.
Наемите на общинските квартири са далеч под пазарните - от 10 до 60 лева, в зависимост от това в кой квартал се намират. За настаняване обаче се чака на опашка по десет години, защото нови жилища не се строят. Допреди 7-8 години Община Пловдив е предоставяла право на строеж на частни инвеститори с условието да получи в замяна готови жилища. Тази практика отпадна и от администрацията обясняват, че към този начин на жилищно строителство няма интерес от страна на предприемачите. В това обаче няма много логика, защото голяма част от частните имоти се застрояват именно на принципа на обезщетението за собствениците на терените.
Всъщност много от представителите на местната власт имат личен опит в този процес. Едни изкупуват евтини общински терени и ги дават на строителни фирми, като получават определен процент от РЗП-то. Други властници или техни близки и роднини пък се изявяват в ролята на предприемачи. В тази връзка възниква въпросът защо в частния сектор подобен начин на работа действа, а с общинската собственост не сработва.
