Плодове, зеленчуци, животновъдство и биологично земеделие ще бъдат приоритетните отрасли на българското земеделие
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Плодове, зеленчуци, животновъдство и биологично земеделие - това са приоритетните отрасли на българското земеделие в следващите 7 години /2014-2020 г./. Формулира ги лично министър Десислава Танева миналата седмица и обяви, че се "подава ръка на изоставащите сектори в земеделието". Министърът каза, че българските фермери и преработватели на селскостопанска продукция могат да разчитат на 1,1 млрд. евро по всички мерки от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/, така, както е пребюджетирана и изпратена в Брюксел.
Повече от половината приети проекти по новата ПРСР са за секторите плодове, зеленчуци и животновъдство Над 50 на сто от приетите първи проекти по новата програма са именно за плодове, зеленчуци и животновъдство. Още преди официално Брюксел да одобри ПРСР бе отворен първият прием по новата програма - 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" и резултатите са повече от красноречиви - поисканата субсидия надскача над 4 пъти наличните средства по приема от 300 млн. лева. По програмата кандидатстваха 3 363 бенефициенти, които подадоха инвестиционни проекти за над 2,1 млрд. лева. Исканата субсидия по тях е за над 1,2 млрд. лева, информира фонд "Земеделие". Така при сегашния бюджет /от 300 млн. лв/ едва около 20 на сто от подадените проекти за инвестиции в земеделските стопанства ще могат да бъдат одобрени. По този повод земеделският министър Десислава Танева многократно обяви, че през новия програмен период на ПРСР стриктно ще бъдат спазени набелязаните от държавата приоритети. Това означава, че със сигурност първо ще бъдат одобрявани проектите в секторите плодове, зеленчуци и животновъдство.
Заявеното дойде на фона на изнесените дни преди това данни от годишния доклад на Института за икономически изследвания при БАН за икономическото развитие и политики в България, свързани с изпълнението на Програмата за развитие на селските райони през изминалия програмен период от 2007 г. до 2013 г. В него икономическите анализатори правят извода, че на фона на огромните парични средства, налети в земеделието след приемането на България в Европейския съюз, страната ни губи ежегодно около 500 хиляди работни места и около 1,5 млрд. лева от непроизведени продукти с висока добавена стойност. Експертите отчитат още, че България е успяла до голяма степен да усвои предвидените средства за ОСП и ПРСР - близо 80 процента, без обаче да формулира и позиционира националните си приоритети за постигане на растеж в земеделието, производството на храни и развитие на селските райони.
Като недостатък на досегашната аграрна политика икономистите сочат именно незначителната подкрепата за дребните и средните производители, в резултат на което 78 на сто от финансовите средства от Евросъюза се усвояват от едва 3-4 на сто от фермерите - едри стопански структури, които акумулират значителни доходи и разширяват икономическите си граници. В българското земеделие липсват национални цели В България все още липсват конкурентоспособните семейни ферми. Единствения добър пример за висок стандарт у нас и за ефективно производство в земеделието се считат зърнените култури. Този вид производство у нас обаче няма взаимообвързаност с животновъдния отрасъл и с преработвателните индустрии, свързани с храните, фуражите, алтернативните източници на енергия, леката промишленост и другите направления. По този начин, въпреки че в земеделието влизат немалко пари брутната добавена стойност /БДС/ намалява, посочиха анализаторите.
В доклада си те направиха извода, че в българското земеделие липсват национални цели, около които да се концентрират европейските средства и политики. Експертите препоръчаха фермерите да произвеждат храни с висока добавена стойност. Известно е, че в нашия район зърнопроизводството не е типично, по-характерно е предлагането на грозде, плодове и зеленчуци за прясна консумация, вино, дребен рогат добитък за месо, овче мляко и продукти от него, етерично-маслени продукти. Освен това до 1989 г. страната ни е произвеждала два пъти повече зърно от сега, но преди то не се е изнасяло, а се е трансформирало във фураж, брашно, тестени изделия, съответно фуражът в месо и мляко, те пък - в млечни и месни продукти, като по този начин се е увеличавала и добавената стойност. Имайки всички природни дадености за осъществяване на ефективно земеделие, не е допустимо повече България да продължава да губи позиции на европейския и световен пазар и в резултат на това нейната икономика да бъде в незавидно положение, отчитат анализаторите. Експертите съветват фермерите да произвеждат скъпи храни Икономистите съветват фермерите да произвеждат скъпи храни.
На практика сме страна от средиземноморската географска зона, за която е типично производството на грозде, плодове и зеленчуци за прясна консумация, вино, етерично-маслени култури, мляко и месо - продукти с висок дял на добавената стойност, обясняват те. Абсурдно е от гледна точка на продоволствената сигурност и от позицията на все по-влошаващото се здравословно състояние на българската нация, вносът на такива важни продукти като плодове, зеленчуци, месо, обявени сега за приоритет, да преобладава над износа и достига заплашителните равнища от 70 - 80 на сто. Това според анализаторите показва, че у нас все още липсва ясна политика за развитие на сектора и значението му за икономиката на страната. И всичко това на фона на тенденцията през 2030 г. агроиндустрията в света да определя в значителна степен развитието на всички важни за човека преработвателни индустрии като хранително-вкусовата, фуражната, леката, енергетиката, химическата, фитофармацевтичната, козметичната, туристическата и редица други.
Проблемът с подценяването на малките ферми, на планинското и полупланинско земеделие, на зеленчукопроизводството и градинарството, с което сме се славели в Европа през изминалия век, е проблем, неразривно свързан с проблема на развитие на селските региони. В годините на прехода този проблем се задълбочи и достигна равнището на абсурда, а в настоящия момент е ключов за развитието на България. Той е от първостепенна важност не само за нейния социално-икономически прогрес, но и за екологичната й стабилност, оценяват анализаторите. Според специалисти от Института за агростратегии и иновации като малка страна извън зърнените и маслодайни култури истината за България е да търси реализация в нишовите пазари т.е. там, където нашите здравословни, качествени храни и козметични продукти с висока добавена стойност не могат да бъдат конкурирани поради тяхната специфичност и уникалност.
Това са обикновено продукти или продукция, за които квотите за пазарите са неограничени не само в рамките на ЕС. Към тях могат да се добавят вината, десертното грозде, млечни и месни продукти от местни породи животни и редица плодове и зеленчуци, отглеждани при условията и изискванията на биологичното земеделие, за които България е една от страните в света с най-добри природни дадености. Ако спазваме обявените приоритети и наред с това развиваме традиционни и алтернативни култури, за които квотите на европейско равнище са неограничени, ако запазим редките и изчезващи овощни и зеленчукови сортове, може наистина да развием печелившо земеделие. То ще бъде предпоставка и база за запазване на селските райони, за техния устойчив и икономически възход и по този начин на България, коментират експертите.
