Изборът на главен прокурор показа, че ГЕРБ може и да се раздели с властта, но грозната им философия ще остане - законите не са задължителни за всички, моралът е от второстепенно значение, целта винаги оправдава средствата, а справедливостта е относително понятие
Новината от тежката скука, която се ля 10 часа в ефира на БНТ и БНР в четвъртък покрай изслушването на кандидатите за главен прокурор, не е изборът на Сотир Цацаров от раз.
Цацаров не е новина, откакто Бойко Борисов го прехвали като председател на Окръжния съд в Пловдив, Уорлик му отиде на крака на гости, а Цветанов го обяви за стабилен.
Цацаров не е новина, откакто се разбра, че не отказва подслушване, поискано от политическите му почитатели, и че често съдебният му район е споменаван в Страсбург.
Цацаров не е новина и откакто стана ясно, че срещу него има толкова много сигнали, на които не може да даде смислено обяснение, че напълно се вписва в характеристиките на кръга, който го лансира.
Нима някой се е съмнявал, че председателят на Пловдивския окръжен съд е чел делото, което бившият председател на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова заведе за клевета срещу вътрешния министър? Има ли съмнения, че след като първата инстанция оневини Цветанов, втората - Пловдивският окръжен съд, ще се произнесе по друг начин?
Новината изобщо не е Цацаров. Новината не е и гласуването на Висшия съдебен съвет (ВСС), който показа продажната си природа още при първото сериозно изпитание. Новината не е неговият пълен непукизъм спрямо откровени нарушения на законите и спрямо жалки обяснения за заобикалянето им. Това беше ясно още от самото начало. Никой не е разчитал, че избрани в мнозинството си по заслуги към властта членове ще се противопоставят на желанията й. Напротив, загадката беше защо изобщо беше подлъган Борислав Сарафов да участва като куц кон в предрешена гонка. Но този проблем той сам най-добре ще си разреши, нали обяви, че "бърка до лакти в калта" и че разследванията го влекат. Ами нека да бръкне и да видим какво ще извади.
Новината не е в предсказуемостта на Висшия съдебен съвет, откакто още преди 40 дни най-нахално определи такива правила за избор, които да позволят Цацаров да бъде избран за секунди и без повече разтакаване. Така че театрото не беше пред ВСС, където доброволци на Кунева разиграваха марионетки. Театрото беше в заседателната зала на съвета, където
18 марионетки задаваха часове наред въпроси
на Борислав Сарафов и Галина Тонева с ясното колективно съзнание, че няма да ги изберат. Същите претупаха съществените въпроси към фаворита си и приеха безкритично нелогичните му обяснения за имоти, данъци, симулации, масонски ложи, отношения с изпълнителната власт, предрешени дела и последващи присъди срещу държавата, тоест срещу данъкоплатците, в Страсбург.
Замаяни от властта, членовете на ВСС и бъдещият главен прокурор явно позабравиха кой им плаща приятните заплати, с които така уютно си живеят, и на кого дължат отчет за всяка стотинка и всяко кривване от правата на закона. Но това не е новина, това е канонът на българския преход. Правилото, подразбиращото се, омертата.
Новина би било, ако някой от 18-те гласували "за" беше казал:
"Извинете, но Вие ни будалкате. Пробутвате ни измишльотини, пързаляте ни"
Единствено Калин Калпакчиев от съдебната квота си позволи да напомни на колегите си, че пропускат съществените проблеми, и беше упрекнат, че нарушава закона, а правосъдният министър, който в предишното си професионално поприще се кичеше с думата "прозрачност", го подкани едва ли не да млъкне.
За всички здравомислещи хора с усет за почтеност изборът на главен прокурор беше безсмислено разтягане във времето на една претендираща за прозрачност процедура, всъщност скрепена с нахална сделка. Политическият състав на ВСС просто демонстрира способностите си, в които никой не се е съмнявал още когато го избираха уж по най-законния начин.
Не е новина и кадруването на ГЕРБ - нагло, безцеремонно и бездарно. За 4 години тази партия, голяма част от която бе събрана от ъндърграунда и от милиционерските школи, успя да разоре всички сектори във властта и да задуши и малкото оцеляла нормалност. Тя изряза
шаблон, в чиито уродливи рамки се вместват само себеподобните
Да не би да разбрахме откъде са парите и имотите на вътрешния министър, та да разберем откъде са средствата и имотите на кандидатите за Конституционния съд и главен прокурор? Наясно ли сме с миналото на премиера, та съдим пионките му, че не са достатъчно почтени? Съвсем логично е, когато непочтени бъркат в собственото си блато, да вадят оттам само крастави жаби.
В зададената от най-високото място стъпка вече маршируват и трите власти, без изключения. По вратовете и остриганите им чела се равнява, за жалост, почти целият български народ. И това е отвратителната новина. Сигналът е към младите, към започващите кариера, към редовите служители и магистрати. Защото ГЕРБ може и да си заминат от властта, но грозната им диря ще остане - в правосъдието, специално гарантирано за още седем години. А философията на тази диря е, че законите не са задължителни за всички, моралът е от второстепенно значение, целта винаги оправдава средствата, а справедливостта е относително понятие. И такова ще е положението, докато гражданите го търпят.
Светлана Георгиева, в. „Сега”
