Последвайте ни в Google News Showcase
Обслужваща, поръчкова, само не и независима държавна институция. Такъв е образът на прокуратурата в изтеклите през последните месеци записи на разговори и интернет комуникация между публични личности, които коментират фунциите на държавното обвинение и отношенията на някои прокурори с управляващите. И въобще не става дума за функциите по закон. Държавното обвинение отдавна е компрометирано, натикано в ъгъла на послушанието (с подкрепата и готовността на представителите на прокуратурата) и превърнато в инструмент за разправа с политически и икономически неудобните или пък за обратното – за смачкване на дела за истински престъпления.
Как се осъществява правосъдието или поне как смятат, че се осъществява то, чухме в изтеклия в медиите запис на домашното посещение на бившия вече градски прокурор Николай Кокинов при експремиера Бойко Борисов. Прочетохме за същите „правила“ и в публикувания в Агенция ПИК „сериал“ от поредица скайп-разговори между Светлана и Оги – персонажите веднага бяха свързвани и коментирани в публичното пространство като фармацевтичния бос и съсобственик на вестниците „Труд” и „24 часа” Огнян Донев и главната редакторка на „Труд” Светлана Джамджиева. Въпреки че в споменатите разговорите обилно присъстват съмнения за „контролирани“ разследвания и за зависими прокурори, нито един орган, натоварен да се грижи за авторитета и независимостта на съдебната власт (прокуратурата, Висшият съдебен съвет и Инспекторатът към него), не се заинтересува да провери данните за псевдомагистрати и дела, представляващи „контролирани“ доставки.
ЧАСТ I:
„Частната“ прокуратура в цитати
През юни миналата година съсобствениците на „Медийна група България Холдинг” Огнян Донев и Любомир Павлов се сдобиха с обвинения за пране на пари и документна измама, след като бившият им съдружник Христо Грозев подаде сигнал до разследващите. Постановлението за привличане на обвиняемите е подписано от небезизвестния следовател Петьо Петров – Петьо Еврото. В този момент той е все още редови следовател от онези, които не са особено натоварени – в атестацията му, направена от ВСС, се вижда – за 4 години е приключил 4 дела. Развитието на кариерата му обаче случайно или не, както ще видим, следва хода на разследването срещу Донев и Павлов.
Петров, който е медийно известен единствено със скандалите около него – неопровергани убедително съмнения за шофиране в пияно състояние и „професионално” свидетелстване по ред дела срещу магистрати, оглави Столичното следствие точно в деня, в който стана известно, че прокуратурата е прекратила делото срещу Павлов и Донев.
Не знаем дали разговорите между Светлана и Оги са истински, частично монтирани или изцяло художествено измислени, но засегнатите в тях въпроси са толкова важни за сигурността на държавата, че не можем да се правим, че не сме ги прочели.
Още повече, че част от информацията в тях съвпада с хода на събитията, а също случайно или не – с част от разговора между бившите управляващи Бойко Борисов, Мирослав Найденов и градския прокурор на София Кокинов.
От диалога между Светлана и Оги става ясно, че още преди прокуратурата официално да съобщи „новината” за обвинението, информацията за него е потвърдена на близки до обвиняемия от споменатия вече градски прокурор Николай Кокинов, който не работи по делото. Събеседниците обаче коментират не обвиненията като позиция на прокуратурата, а кой и какво може да стои зад тях.
„[6.6.12 14:58:01] Ogi: майтап, че доживявам такова нещо – бб и цц отричат да знаят …“
Ако си представим, че прокуратурата е независима от премиера и силовия министър, едва ли споменатите лица с всенародно известни инициали би трябвало да са информирани за кого правоохранителните органи са събрали данни, че е извършил престъпление.
„[6.6.12 15:01:42] Ogi: … Л. искаше да се обадя на бб, но отказах … той си говори с тях
[6.6.12 15:03:02] Ogi: хубаво е най-накрая да паднат маските … и да се разбере кой ги организира тези глупости
[6.6.12 15:24:03] Svetlana: Ако Цв.Цв. и ББ не знаят за това, те могат да го спрат”
Убедеността, че делото не е плод на прокурорска инициатива, а е инспирирано от „някой”, който може да влияе на убеждението на обвинителите, личи съвсем ясно в диалога. Разделението на властите се размива до едноличното благоволение на премиера и вътрешния министър, които от позициите си могат да напътстват действията на прокуратурата.
„[6.6.12 15:30:55] Ogi: дария сега се обади … цц и казал, че обвинението ще ни бъде повдигнато в понеделник, но какво толкова …
[10.6.12 22:38:46] Ogi: бб щял да настаява за бързо решаване на въпроса
[10.6.12 22:40:52] Svetlana: Бб пред прокуратурата ли ще иска бързо решаване?
[10.6.12 22:41:03] Ogi: явно да”
В продължилия скайпразговор няколко месеца много бързо угасва илюзията, че е било възможно ББ и ЦЦ и да не знаят за обвинението. Категоричното убеждение, че наказателните дела могат да се ползват като средство за извънпроцесуално въздействие, прозират в последвалите срещи на Светлана, Николай Кокинов и Роман Василев – срещи понякога „абсолютно безполезни” (по думите на Светлана) заради силата на сивите механизми, по които действа прокуратурата.
„[13.6.12 08:08:24] Ogi: след като не успеят медийно, чрез прокуратурата остава …
[25.7.12 22:44:02] Ogi: май всичко зависи от бб.”
Според участниците в разговора Борисов изглежда е последната инстанция, която решава по това дело от кого ще се търси наказателна отговорност и кой ще се „спаси“. Зад активността на държавното обвинение участниците в разговора виждат и крайната цел – прокуратурата любезно да „съдейства“ собствеността на вестниците да мине в нечии други ръце – Светлана разсъждава, че „ако това е дирижирано, може да е обвързано пряко с процеса на преговаряне” (б. а. на сделката за продажбата на пресгрупата)
Следва и познатата ни вече като вид “оперативка” при Борисов с прокурора Кокинов. Светлана [25.7.12 22:45:19]]: „4 дни преди първото обвинение Кокинов е бил при ББ, защото Борето Велчев го е изпратил да му съобщава всичко на него и си е измил ръцете”. (За такъв вид докладване научаваме и от записа в дома на премиера, който бе публично оповестен преди седмица.) Оказва се, че силовият министър и премирът не само не са в неведение на случващото се, но и видно от последващите хаотични действия на прокуратурата, активно са съпричастни към делото.
„[25.7.12 22:45:28] Svetlana: а се правеше, че не знае, както и ЦвЦв”
По повод на определението на съда, с което се отменя забраната за напускане на страната на Донев, Светла и Оги обсъждат последиците му и се чудят дали ще се протестира от прокуратурата. Наред с открояващото се разбиране, че изходът е такъв, защото все пак „това е съдът“ („[17.9.12 19:46:55] Ogi: това е съда, а не кокинов …”), убеждението, че липсата на яростна съпротива от страна на прокуратурата не е резултат от силните правни аргументи на защитата, е все така неразколебано.„[17.9.12 19:46:20] Svetlana: прокуратурата няма да го обжалва… освен ако… „
„[17.9.12 19:48:38] Ogi: но Ина ( един от защитниците на Донев е адв. Ина Лулчева - б.а.) може да хвърли повече светлина в тунела, а на бб ще благодаря утре с смс.”
Няколко дни по-късно прокуратурата, видно от диалога, протестира. Но само за няколко часа, за да оттегли протеста си същия ден следобед…
„[26.9.12 12:07:45] Svetlana: вчера цвцв казал на В. ( от пълния текст на разговора може да се заключи, че персонажът В. отговаря на личността на Венелина Гочева (по това време главен редактор на „24 часа” – б.а.), че някакво прокурорче се е объркало”
„[26.9.12 12:12:27] Svetlana: Нали ти казах, че не очаквам да обжалва…може би си бил много хард при преговорите…:)”
Поради това и въпросът защо все пак прокуратурата е протестирала определението не може отново да не се отнесе до „властовия център“. Може би това дори е естествено, защото отговорите за смисъла на прокурорските действия трудно се откриват в последователността от действията по разследването – през септември прокуратурата настоява, че забраната за напускане на страната, продължила повече от 3 месеца, не трябва да бъде отменяна, а шест месеца по-късно признава, че въобще е липсвало престъпление.
Събеседниците, които са обект на натиск и въздействие, имат свое обяснение за причините на това, което се налага да понесат – смятат, че както медийното дискредитиране, така и наказателното производство обслужват сделката за продажбата на пресгрупата и директно влияят на преговорите.
„[2.10.12 11:01:19] Svetlana: И през цялото време (Венелина) приканваше ББ да ни каже какво точно иска от нас…
[2.10.12 16:48:03] Svetlana: Оставаш ли с чувство, че някой тупка топката? Защото В ми каза, че е говорила с ББ да ускори нещата – с вас явно, за да се … реши по-бързо сделката ”
Четири месеца след като прокуратурата е повдигнала обвинения, личното отношение на премиера и силовия министър се приемат като основната тема по делото.
„[1.11.12 21:44:56] Svetlana: Всъщност, май ббб ви преметна всичките…
[1.11.12 21:47:35] Svetlana: искам да уточня за себе си как ббб и цвцв са разделили териториите”
В разсъжденията се наместват последователно парчетата от бизнес-прокурорския пъзел, в който прокуратурата не е самостоятелна единица, подчинена единствено на закона, а грубо сечиво за оформяне на икономически територии в ръцете не вътрешния министър Цветан Цветанов, който според разговора е „предложил идеята и е гарантирал, че работи …”. (идеята за „медийната сделка” [31.10.12 21:37:08]) Подобно на другата, по-прясна случка с изтекли разговори, Цветанов дори дава съвети на един от обвиняемите как да го пусне съдът да пътува извън България. („[31.10.12 21:40:05] Ogi: да, освен това нали знаеш, че съветите на цвъки доведоха Л. да получи отказ от съда за напускане на БГ?” )
„[16.11.12 08:31:06] Svetlana: при това положение сделката остава ли само в ръцете на прокуратурата?
[16.11.12 08:31:23] Ogi: май да”
Че целта на наказателното преследване срещу двама бизнесмени е коренно различна от тази, която е посочена в НПК, а обвиненията срещу тях са само лост за натиск за прехвърляне на едри капитали, може да се съди по последвалите събития. Според Светлана сложните еквилибристики на представители на властта с приласкаване и отблъскване на обвиняемия показват само едно-че разследването му „идва от най-високо място, поне като първоначална заповед” ([11.12.12 00:24:33]).
В края на миналата година (само десетина дни след последния разговор) стартира „сделката“. „Инвестбанк“ изкупува дълга на медийния холдинг и му отпуска кредит от 15 млн. евро срещу залог от дружествените дялове на „Медийна група България холдинг” ООД във „Вестникарска група България” ООД, „168 часа” ЕООД, „Издателство за списания Медия” ЕООД, „Агенция стрела” ЕООД, „Печатница София” ЕООД, „Сант” ЕООД и „Аудиофон България” ЕООД, както и върху акциите в „Медиа Холдинг” АД.
След това всички имоти, собственост на холдинга (сградата на полиграфическия комбинат), са ипотекирани срещу кредит от 11.7 млн. лв., отпуснат от фирмата „Нюз про“ ООД, в която основен акционер е Венелина Гочева. Самата Гочева, която според събеседниците е близка до Борисов, стана официално съуправител на „Медийна група България – холдинг“. Три месеца по-късно разследването срещу Любомир Павлов и Огнян Донев е прекратено официално. С постановлението за прекратяване е вдигнат и запорът на 43 дяла от капитала в „Медийна група България Холдинг“ ООД, собственост на Любомир Павлов, както и на други 43 негови дяла от „БГ Принтмедия“ ООД. Вече не са запорирани и 40-те дяла на Огнян Донев в „Медийна група България Холдинг“ ООД.
Дребен, но пък информативен детайл е, че обвинителят, написал постановлението, изрично е отбелязал копие от него да бъде изпратено на Агенцията по вписванията. Това не е обичайно действие за разследващите-обикновено самите обвиняеми имат грижата да се занимават с фактическото премахване на възбрани върху имуществото им. На практика прекратяването на делото и отмяната на запорите са последната спънка пред финализирането на сделката.
Скайп-разговорите точно прогнозират случването на събитията около медийната сделка и очертават ролята на прокуратурата в нея до обслужваща.
Не можем да знаем дали са верни разговорите, но пък участниците в друг незаконно изтекъл разговор към медиите се отнасят към тях съвсем сериозно. В аудиозаписите на срещата между Бойко Борисов, Николай Кокинов и Мирослав Найденов (гласовете на тримата е невъзможно да се сбъркат) бившият земеделски министър, когато разказва как правителството е “помагало” на едни избрани медии с европейски средства, препраща към скайп разговора: „Тя същото, за което говореше Джамджиева (Светлана Джамджиева, главен редактор на „Труд“- б.а), аз това ми е големият проблем. Оная като й разбиха туитъра, не туитъра, а кво беше скайпа, нали Джамджиева обясняваш как сме помагали на „Труд“ да оцелее. Реално погледнато ние от тази техническа помощ сме давали примерно на „Труд, бТВ, на всичките, които сега ме правят на маймуна.”
Да си избереш стабилен съдия
„[10.6.12 22:41:52] Ogi: главният прокурор, новия, щял да е този съдия от Пловдив …
[10.6.12 22:43:33] Svetlana: Във вторник пускам портрет на този съдия, утре е твоят следовател, прочети”
(двамата говорят за Сотир Цацаров и Петьо Петров – Петьо Еврото. Действително по-същото време във вестник „Труд” излиза портрет на Сотир Цацаров – http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1416500 , материал за Петров –http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1433648, както и портретите на градския прокурор Николай Кокиновhttp://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1448792 и неговия заместник Роман Василев –http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1421676, чиито имена също се споменават в разговорите във връзка с предстоящите публикации. Светлана говори и за вече публикуван портрет на тогавашния зам.-главен прокурор Камен Ситнилски – http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1409653 б.а.)
От скайпразговора излиза, че министър-председателят е съдебният кадровик на най-високо ниво. Шест месеца преди избора на нов главен прокурор обвиняемият Огнян Донев вече знае името на наследника на Борис Велчев. По-късно и само две седмици преди парламентарния вот същият градски прокурор по време на домашното посещение при експремиера ще каже неколкократно, че началникът Борисов си е избрал главен прокурор.
Репликата на Оги не може да не бъде тълкувана в общия контекст на разговорите – неговата осведоменост по въпроси, свързани с прокуратурата, идва не от източници от съдебната власт (а то няма и какви – към този момент още дори не е избран новият ВСС, от когото по закон единствено зависи кой ще бъде главен прокурор)
ЧАСТ II:
„Кой от кои“ е или на кого служи прокуратурата
За външните влияния, които определят посоката на работата на прокуратурата, може да се извлече информация и от диалога по време на оперативката на експремиера с привикания градски прокурор на София в Банкя. И ако Оги и Светлана не са част от системата на държавните власти и опитите им да разгадаят какво им причинява прокуратурата могат да бъдат схванати като реалистичен начин да търсят защита, то бившият градски прокурор Николай Кокинов е орган на власт и думите и действията му не могат да предизвикат нито разбиране, нито съчувствие. От него зависи дали и колко точно ще бъдат ограничени нечии права или пък някое престъпление ще остане насила неразкрито. Кокинов е административен ръководител на една от най-важните прокуратури в страната, в чиито правомощия е да преследва наказателно министри, депутати и магистрати.
От думите му обаче не личи увереност, че прокуратурата сама решава. Затова и другаде търси причините, които обясняват кой ще бъде „качен на шейната“ по някое дело. „Не мога да разбера какво се случва – кой от кои е“, казва на два пъти Николай Кокинов и едва ли говори за принадлежност към футболни отбори.
„Н.К.: Ааа, качиха на, ма забраихте ма сичките.”
Липсата на ясен ориентир за политическите „силни“ след подаване на оставката на правителството очевидно притеснява бившия градски прокурор, а чувството за принадлежност към някакъв кръг, далеч от контурите на градската прокуратура, се подчертава от непрекъснатото му оплакване, че е „забравен“ от покровителите си.
Макар и шеговито, Борисов с категоричност определя принадлежността на Кокинов: Б.Б.: „Там, където пише Борисов пише и Кокинов.”
Нуждата от разконспириране на новите течения в съдебната власт се вижда и в няколко пъти повтореното оплакване, че градският прокурор е „репресиран” от червените и дори и президентът му „скача”, защото е човек на премиера. „Б.Б.: Който е казал, че си мой човек, то това е хубаво“, утвърждава Борисов. Нито един от събеседниците за миг не допуска, че „репресията“ срещу Кокинов (както прокурорът сам оценява дисциплинарното си производство, инициирано от Цацаров) може да е поради вътрешното убеждение на компетентните органи, основано въз основа на фактите за конкретно нарушение. Самият Кокинов дори не се сеща да мисли – виновен ли е или не. Поради биографията му на дългогодишен градски прокурор би било наивно да смятаме, че той не е наясно кое е определящото. ( Все пак тече вторият му мандат – факт, неминуемо донесъл голямо познание за влиянията в прокуратурата в последните около 7 години – никой по-добре от Кокинов не знае как е получил първия и как втория, кой и доколко му е помогнал.) В същото време вече не можем и да изключим, че самият Кокинов е бил проводник за репресия на други прокурори и граждани.
Преди близо месец Софийската градска прокуратурата повдигна три обвинения на бившия земеделски министър Мирослав Найденов – предлагане на подкуп, принуда и злоупотреба със служебно положение. Досъдебното производство е образувано още през 2009 г. – в началото на мандата на ГЕРБ. Обвиненията обаче са повдигнати, след като правителството на Бойко Борисов подаде оставка.
Какви са причините за предишното забавяне или за сегашното забързването можем да открием в думите на Николай Кокинов, който при прослушване на аудиозаписите не се вижда да е притеснен или пък да му е непривично да обсъжда висящи производства с обекта на наказателното преследване- Найденов. Нещо повече – той е повикан в дома на премиера именно, за да „докладва” развитието и възможностите делото да бъде „смачкано” (М.Н.: „Не, не. Той затва Шефа искаше, той затова ти се обади снощи…”).
Н.К.: „Нямам идея кво се случва при нас в крайна сметка. Някой нарежда отгоре.”
Практиката на “планьорките” с началника (както Кокинов нарича Борисов) е утвърдена отдавна според разговорите межд Оги и Светлана. Кокинов няма съмнения, че развитието на разследването зависи от „някой, който вади нож” на бившия земеделски министър и не допуска да зависи от доказателствата илизаконните правомощия на държавното обвинение.
Н.К.: Познай пак откъде идва.
М.Н.: „От същото място… не, кофти е, разбираш ли, когато е от свои. Кво беше – пази ме от свои, аз от враговете ще се пазя”.
Макар да не е назован на глас нито от Найденов, нито от Кокинов, факторът, който обърква предишното раздаване на картите в прокуратурата за бившия земеделски министър, е позициониран в „тяхното“ поле – някой свой, близък до кръга, който решава съдбата на дела и прокурори.
Н.К.: „Виж ся, нещо се случва в политика и в прокуратурата, в частност, което аз не мога да схвана. Не мога да разбера кой кой е и с кого играе.”
„Разместването” на пластовете в държавата очевидно тревожи градския прокурор, който е уверен, че делата, водени от прокуратурата зависят от конюктура, която не се описва в обвинителните актове. Разсъжденията обхващат и „своите”, които имат „фракции” и „не всичко е еднозначно”. „Не мога да разбера защо правим някои работи. Наистина не го разбирам. Ако ти знаеш нещо и си говориш с главния, нещо, което аз не знам, е друг въпрос. Усещам неща, които са ми странни, не съм в положение да питам в момента”, казва Кокинов.
Според него е „странно” защо прокуратурата прави такава проверка за незаконното подслушване. Не може да го разбере отново в единствения контекст, който приема за значим – контекста на свои и чужди – търси се мястото на Цветанов, който би трябвало да е от първата категория (на своите). Но и това е поставено под съмнение. Въпросите ги задават трескаво “репресираните” фаворити на Борисов – Найденов и Кокинов, а Началника е пестелив в отговорите. Не се включва и във вайкането. Така показва, че самото изслушване е въпрос на благоволение.
Борисов пита Кокинов – „А неговото дело, как го виждаш като прокурор.” И градският прокурор дава всичко от себе си – разказва клюките в прокуратурата, споделя какво е научил за разследването, съветва Найденов какво да прави, дава правна консултация. Градският прокурор, който би трябвало да е гарант за независимостта на прокурорите, които ръководи, дори уточнява, че „никак не го вижда делото”, защото е подочул от „злите езици”, че след Борисов е „дръпнал” от летището основния свидетел, който си променил показанията. С други думи, допуска, че този слух не може да бъде отхвърлен с лека ръка и е възможно Борисов да е “насилил” лично основния свидетел, като го е грабнал от летището, за да си промени показанията.
„Без тия показания, аз не виждам какво има по делото. Има ония СРС-ата на Калинка (Калина Илиева, друг бивш шеф на Държавен фонд „Земеделие“ – б.а.), нали била накичена някога със СРС-ата…”, разсъждава Кокинов с „ръка на сърце”. По-късно Найденов отново се връща към висящото производство и възможността то да бъде прекратено, но е препратен да пита „главния” защо го разследват още.
Потвържение на разбирането, че прокурорите не се ръководят от вътрешното си убеждение, а от целесъобразността се среща и в репликите на бившия премиер, който се присеща за енергийните дела и пита „коя е тая, дето ги е прекратила”. След краткото уточнение на Кокинов, че обвинителят е „няква си възрастна жена. Баба. Има внуче”, Борисов заключва, че тя „има внуче, ама, някой й е казал” как да постъпи с конкретните разследвания. Кокинов изобщо не опровергава.
В прокуратурата е важно кой те назначава
Н.К.: „… Не мога да се похваля с нещо хубаво. Стискам зъби, стискам палци. Отвори се едно място, ще кандидатствам. Искам да стана апелативен прокурор.”
Извън обсъждането на висящото дело и неговите перспективи между прокурора, бившия министър-председател и обвиняемия по делото в разговора се прокрадва и друго уродливо явление – кадровите сделки, повишаването в системата, подчинено не на конкурсното начало, а на подкрепата на силните на деня. Николай Кокинов настоятелно води разговора към професионалното си бъдеще, споменава няколко пъти желанието си да стане апелативен прокурор, защото така би ръководил„три граници”, след като изрично пояснява, че актуалните му неблагополучия са, защото е „човек на Бойко“. Отбелязването на броя на държавните граници, включени в територията на апелативния район, е само превидно нелепо. Държавните граници от времето на Солунската митница на Алеко все така са концентрирани възможности за злоупотреба с власт. Ако Кокинов получи поста, той ще наблюдава голяма част от делата за контрабанда и съответно ще има път към контрабандните канали. Това съобщава на Борисов. Навярно си мисли, че тази информация може да мотивира Началника.
Задкулисните договорки за израстването на обвинителите личи и в частта, в която Кокинов и Борисов обсъждат заместниците на градския прокурор. Според Борисов кариерата на прокурорите далеч не зависи от свободната преценка на Висшия съдебен съвет, а от това кой ходатайства за тях – например зам.-градският прокурор Божидар Джамбазов според него е назначен, след като „Сашо Арабаджиев се обадил на Филчев, че лично да го молят тогава Станишев и Първанов…”. За друг заместник – Роман Василев, се казва, че също е човек на Борисов. И поради това също се гърчел…като червей.
Политическата или икономическата конюктура избира дори и главния прокурор (ако е така, то няма причина същото да не важи и за другите „големи” – председателите на ВАС и ВКС). Кокинов на два пъти казва, че „Началника” си е избрал главен прокурор и никой от събеседниците му, дори Началника, не възразява. Затова и по време на умуването откъде идва делото срещу Найденов между тях възниква въпросът дали Сотир Цацаров се е еманципирал. И макар да не е директно изречено, логиката на подадените реплики изяснява целия въпрос – питат се не дали главният прокурор се е еманципирал изобщо и от всички, а дали се е еманципирал от избралия го бивш премиер. Затова и Кокинов се чуди кой вече нарежда отгоре.
Н.К.: „Братко, дишат ти във врата. Кой ти диша, не знам. Познай от три пъти. Големият началник да каже…”
Б.Б.: „Кой?”
Н.К.: „Ти. Попитай главния (прокурор), какво му се върти в главата, на мен не ми каза. Какво да ти кажа. Разбирам се с него, но много повратлив е, много бързо си сменя позицията. Нищо лошо не искам да кажа, но ме изненадва непрекъснато. Много ми е трудно признавам. Днеска така, утре онака. Единият ден ме бие по главата, другият ден ме гали. Много ми е трудно. За това искам да отида в апелативна, на спокойствие малко, по настрани. От проверка в проверка съм (сега). Направи туй, направи онуй. След това, я, направиш нещо, айде по главата: „Що така го направи?. Ами с „Медиапул“ тая история, що мислите, че я почнахме? Щото главният ми каза.”
Кокинов се свежда до ординарец, който служи, без да се замисля за законността на заповедта или за собственото си достойнство (Н.К… Главният ми се обади, нареди, веднага го привикайте, започвайте проверка. А ся сложихме лайното преди вентилатора, после върви спасявай. И аз като Матросов, излязох и казах, че аз съм инициирал всичко, пак го защитих. Какво да направя, нали съм си главен муша…(не се чува добре).)
Непосилно е да се каже кое най не е наред измежду всички безобразни нередности, засягащи изтеклите разговори – че когато хората си говорят лично, нямат сигурност, че само те се чуват или пък разговорът ще остане помежду им. Че началникът на градския прокурор на София е извън съдебната власт. Че решенията по делата и за кариерата на магистратите се вземат някъде отзад (а участниците в разговорите си мислят, че отзад е отгоре) и не от тези, които имат законната власт. Че сега чухме за влиянието на Борисов като началник, но може би не подозираме чие е новото влияние и кой нарежда. Че научихме, но нищо не последва от това – бизнес репутация се руши и се тласка към разпореждане на имущество чрез кампания в медиите, а ако не стане – чрез прокуратурата… Или по-скоро лесният отговор е – всичко не е вярно, както би казал Джоузеф Хелър*. Обаче поне цивилизационно е измислено – в тотално корумпирана (т.е. развалена) обществена среда, в която управляваните са готови да дадат против волята си и без да им искат, а управляващите намират това за природно естествено, животоспасяващата операция трябва да започне от почистване на органите, чиято независимост от политическата власт, търговията с влияние и парите е единствената гаранция, че може да се търси и намира справедливост.
* Джоузеф Хелър – авторът на „Параграф 22″
Източник: "Съдебни репортажи"
NB: Заглавието е на ПИК
