ПО КРИТЕРИИ! Парламентът прие нов механизъм за определяне на минималната заплата
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Народното събрание определи нов механизъм, по който ще се определя минималната работна заплата (МРЗ) в България, като прие на второ гласуване промени в Кодекса на труда. С измененията се предвижда размерът на най-ниското основно месечно възнаграждение за труд да се изчислява при съобразяване със социални и икономически критерии. Те включват покупателната способност на МРЗ за страната, като се взема предвид издръжката на живот; общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение; темпа на растеж на работните заплати и дългосрочните равнища на производителността на труда в страната.
Предвижда се на три години да се извършва обективна оценка на адекватността на МРЗ. Тя ще се прави по две референтни стойности – 60 на сто от брутната медианна работна заплата и размера на издръжката на живот.
„Новият механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната, ще позволи тя да изпълнява едновременно две основни функции – социална и икономическа“, каза заместник-министърът на труда и социалната политика Надя Клисурка по време на дебатите. Тя подчерта, че новият механизъм включва международно признати показатели, а определянето им е постигнато в консенсус с национално представителните организации на работодателите и на синдикатите. „Социално-икономическите критерии ще осигуряват обективност и баланс при определянето на минималната заплата. От друга страна, ще гарантират справедливото нарастване на доходите“, каза заместник-министър Надя Клисурска.
Тя допълни, че с промени в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата ще се детайлизира редът и начинът за определяне на размера ѝ и оценката на нейната адекватност, както и осъществяването на сътрудничеството и консултациите със социалните партньори. „Конкретните индекси на социално-икономическите критерии ще бъдат част от подзаконовия нормативен акт, защото по време на преговорите със синдикатите и работодателите се обединихме около мнението, че те могат да бъдат променяни“, обясни Надя Клисурска.
