ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Смисълът от пътните знаци е да регулират движението и да ориентират водачите на МПС какво предстои в съответния участък. Целта на поставянето им е една - да се намалят предпоставките за катастрофи. Така е, но не съвсем, когато става дума за България. Тук за знаците отговаря някаква служба, която е към Агенция пътна инфраструктура /АПИ/, която пък е структура на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
При строителството на нов път всичко е ясно - експертите гледат чертежите, после посещават трасето на място. Обследват, изпробват, обсъждат и решават - тук ще има ограничение на скоростта, тук предупредителен знак за завой, забрана за изпреварване и т.н. Тяхната идея за организацията на движението се реализира чрез система от предупреждения, указания и забрани, които идват от хоризонталната маркировка, пътните знаци, светофарите и т.н. Проста работа. По-сложно е обаче, когато трябва да се приложи на практика и работата е в ръцете на чиновника Х от институцията Y, пише в. "Марица".
Още по-трудно е, ако става дума за стар път, който има нужда от осъвременяване по отношение на сигурността. След трагедията в Своге областният управител на София Илиян Тодоров попита нещо важно, но гласът му се изгуби в общото говорене. Човекът искаше да знае кой взима решенията и кой носи отговорността за това правилно ли е регулиран и маркиран един път. Защото лошата или неправилна маркировка може да се окаже фатална при усложнена обстановка заради усилен трафик или лошо време, колкото и най-дълбоката яма в средата на шосето. Ясно е, че пътищата в България са лоши.
Ясно е, че извън магистралите почти нищо не се поддържа, докато не опре ножът до кокал. Кръпките гълтат милиони всяко лято, а дупките пак се отварят на следващата зима, а парите се въртят в порочния кръг. Тревите и храсталаците изяждат банкетите, а канавките почти никога не поемат водата при силен дъжд, защото все се оказват непочистени. За осветен път или мантинела с добро светлоотразяване на изток от София не може да става и дума. Да не говорим, че в 80% от трасетата нощем не се вижда осевата линия, както и страничните, които би трябвало да ориентират шофьорите къде е краят на пътя.
Ако за всичко това отговаря АПИ със съответните областни пътни управления, би трябвало да попитаме колко често служителите в агенцията обикалят пътищата, за да съберат данни за състоянието им. Ако все пак го правят - какво се случва с въпросната информация? Май остава само в отчетите, срещу които се оформят ведомостите за заплати. Или - нищо полезно. И това е съвсем сигурно, както става ясно от хилядите километри с лоша маркировка у нас. Избираме си едно такъв участък по сравнително здрав път в сърцето на България - 6 километра между селата Бъта и Попинци в община Панагюрище и го завъртаме няколко пъти.
Мястото е равнинно, а пътят с малко завои. Няма нищо притеснително с изключение на маркировката и информацията, която ни дават знаците. Вместо да ни помагат, те по-скоро ни объркват и ни вкарват в риск. В посока Бъта има два дълги десни завоя. Там обаче е положена прекъсната осева линия, което би трябвало да означава, че изпреварването е възможно. Да, ама не - ако предприемете подобна маневра, подведени от маркировката, рискувате челен удар, защото на въпросните участъци няма никаква видимост към насрещното движение.
Връщаме се обратно и наближаваме Попинци. След няколко предупредителни знака и такива с указания на участниците в движението следва прословутият В34. Той би трябвало да означава край на въведените забрани и ограничения. Натискаме малко газта /а и пътят е с лек наклон надолу/ и оооп - изненада - виждаме край нас къщи, а отпред мостче. При втори обход и сериозно взиране вдясно между шубраците забелязваме първо знак за ограничение на скоростта, а после и табелата „Попинци“.
И двете са укрити в храстите по-добре от катаджия от времето на соца. На всичко отгоре буквално на метри след началото на селото има знак В5, който означава, че трябва да осигурим предимство на насрещно движещите се автомобили. Кой е как е разчертал въпросната абсурдна ситуация със знаците, е тъмна Индия. Въпросът е друг - кой носи отговорност за това, че някаква служба /разбирай държавата чрез нейните институции/ ежедневно поставя стотици шофьори в риск с подвеждащата информация. Според Член 6, точка 1 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата за маркировката би трябвало да отговаря собственикът на пътя.
Но понеже тук всичко е подред объркано, в нашата ситуация не е ясно кой е задължен да оправи кашата със знаците преди селото и вътре в него - АПИ или община Панагюрище. Който и да е, дано прати някой спец на място и да изясни ситуацията. Подобни лошо организирани и сигнализирани участъци по пътищата на родината са стотици и хиляди. А там, на тихия фронт от войната по пътищата, гинат хора, жертви на порочния кръг „човек - път - автомобил“ и абдикиралите държавни институции.
