Под чужд флаг! Историята на най-добрия джудист на Белгия, известен като Тома Българина
Последвайте ни в Google News Showcase
Българинът Тома Никифоров е най-добрият джудист на Белгия в момента, в категория до 100 килограма. Има медали от световно и европейско първенство. Участвал е на Олимпиада. Роден е в Белгия, никога не е живял в България, но говори перфектен български. Историята на Тома и семейството му разказа в сутрешния блок на Нова телевизия Миролюба Бенатова.
Родителите на Тома – Ангелина и Николай, са сред наистина успелите български имигранти в Белгия. Те заминават за Белгия преди 27 години. Въпреки че са отгледали синовете си Тома и Дилян далеч от родината, са успели да ги захранят с искрена любов към България.
„Всеки път, когато Тома победи, аз си пея българския химн, въпреки че той се състезава за Белгия”, признава Николай Никифоров.
Самият Тома казва, че кръвта му е на 100% българска. Дори е татуирал на ръката си реплика на Дан Колов: „Чувствам се горд, защото съм българин”.
„Родителите ми са ме отгледали като българин, така че се чувствам повече българин, отколкото белгиец – признава с усмивка Тома. – Не съм живял в България. Там ми викат Тома Белгиеца, а тука – Тома Българина. Аз съм си българин. Нищо, че на гърба ми пише Белгия“.
Тома признава, че докато е тренирал в началото под ръководството на баща му, е било доста трудно, тъй като всичко трябвало да се изпълнявал безпрекословно. Но това се отнасяло не само за него, а и за всички в залата.
„Един-двама пробваха да се оплакват, че е много трудно и че баща ми е много строг. Но съм убеден, че за да има резултати, трябва да е така“, признава Тома Никифоров.
„Когато дойдох в Белгия бях убеден, че са ни обременили главите с много лоши неща. Че Запада е лош – казва Николай Никифоров. – Тук обаче си дадох сметка, че те са много по-обременени от нас. Още е така. Бяха убедени, че идваме от далечния север, където е студено и всичко лошо е там. Задаваха ми всякакви странни въпроси“.
„Питаха ни например, защо не говорим турски“, спомня си Ангелина Никифорова.
Ангелина и Николай признават, че основното, което са искали при възпитанието на синовете им е да имат самочувствие.
„Говоря добре български, защото у дома с брат ми, майка ми и баща ми непрекъснато си говорим на български – казва Тома. – Иначе от България първите ми спомени са за баба ми и дядо ми. Те много се гордеят с успехите ми. С това, че и родителите ми са успели в Белгия. Обичам да ям български неща. Обичам българските песни и танци. Когато съм в България, обичам да ходя на чалга. Баща ми се дразни от това, но кръвта ми си е българска“.
Тома работи в армията на Белгия.
„За Белгия това е най-добрата работа за един спортист – казва Тома. – Дават заплата и има свободно време за тренировки“.
Прави предложение на приятелката си, също джудитска, пред публика – на татамито.
„Беше голяма изненада – признава Тома. – И тя е джудистка. Заради това го реших. Още не се е научила да говори български. Но леко разбира. Така че вече трябва да внимавам, като говоря до нея“.
