ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Премиерът на Белгия Де Кроо подал оставка в нощта след европейските избори заради лошото представяне на неговата партия. Същото направил и Том Онгена – партийният лидер. Очакват се и други оставки на други политици в други държави. Е, лош късмет за тях. Ако бяха българи, щяха да се покрият, да се понаведат, докато премине бурята, и после да продължат все едно че нищо не е било.
Така правят обикновено нашите партийни лидери. Следват съвета на Тато от онова време, когато имаше една партия, една държава, един лидер. Сега е друго – много партии, много лидери, но инстинктите за оцеляване са си едни и същи. Приютил си се тихо и кротко в партийната централа и си живуркаш безметежно от избори на избори. Да, това са белезите на нашата псевдодемокрация, в която всеки партиен шеф, докопал се до шефското място, се чувства и изживява като един малък Тато.
Изключение направи Христо Иванов, който си хвърли оставката като лидер на „Да, България“, отказа се да бъде и депутат. Но в дясното засега продължава да си седи Атанас Атанасов, който също сякаш доживотно ще работи лидер на ДСБ. Интересна професия е това, нали?
Дори непоклатимата години наред Корнелия Нинова подаде оставка и показа, че бесепарите са много притеснени от катастрофалния си резултат във втората половина на партийната класация. Точно под ръководството на Нинова Столетницата се сгромоляса и никой не я взема вече на сериозно.
Та какво става с Кирил и Асен, докога ще се ослушват?! Чули били избирателите си, знаели какво са им казали с драстичния си отказ да ги подкрепят на тези избори. Двеста хиляди гласа не са нещо заобиколимо и пренебрежимо. Как пък някой от кумова срама не излезе и не каза, че съжалява, че се е опитал, но не се е получило и затова си тръгва. Подавайте си оставките, какво чакате?
За бъдещето на България ще говорят, за еврозоната и за Шенген, че сега не е време за оставки. А ние ще си ги търпим, на другите избори и десет процента ще са им много. Политическата ни класа е просто супер! Както се казваше едно време: Гаранция Франция! Плаща народът!
Атанас Велчев, София
