Подготвя се супер изненада в здравеопазването! Москов вади за приватизация „Пирогов”! Задвижва ли се порочната практика с РМД-тата на Костов?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Здравният министър Петър Москов предлага 67 болници да бъдат извадени на тезгяха, като отпаднат от забранителния списък за приватизация.
Проектът, който бе одобрен от кабинета, предвижда да се даде зелена светлина за продажба на „Пирогов“, Александровска болница, Майчин дом, ИСУЛ, болница „Света Екатерина“, всички университетски и многопрофилни болници, специализирани детски лечебници, онкоболници, за белодробни заболявания и тези за рехабилитация.
По времето на Иван Костов здравеопазването беше единственият сектор, който бе изцяло съхранен. Командира обаче стана баща на порочната РМД приватизация. „Убийствено е преди избори да предприемаш ход „а ла БГА Балкан“ и да те свързват с маниера „Костов“, тревожат се депутати от управляващата коалиция. Само ДПС казаха, че приемат раздържавяването, но искат ясно разписан ред, пише „Преса”.
Москов увери депутатите, че няма да прави приватизация като Костов, защото тогава имало РМД-та, а 75% от сумата можела да се плати с компенсаторки, и то разсрочено. В проекта на Москов, одобрен в МС, пише, че
лекари могат да купуват
болници или части от тях по пазарни цени, но по облекчена процедура. Условието е в приватизацията да участват 51% от лекарите и да придобиват поне 50% от капитала. Без публичен търг ще се мине и ако наемател в болницата иска да я купи, стига да има договор с НЗОК. На практика това е възраждане на РМД в по-приемлив вид, възмущават се депутати.
Промените в Закона за лечебните заведения бяха одобрени неохотно от здравната комисия, но всички групи, включително ГЕРБ и реформаторите, не приемат тази
драстична стъпка - тотална приватизация на болници.
От опозицията подозират, че екипът на Москов си затваря очите пред трупането на нови задължения от болниците с цел да бъдат по-лесно приватизирани, след което да бъдат докарани до фалит. Министърът обаче отрича пред „Преса“, че дълговете се увеличават, напротив - били овладени по негово време.
Лечебниците са регистрирани по Търговския закон и не се предвижда промяна на статута им. Това означава, че когато някой обяви фалит, ликвидаторът удовлетворява изискванията на най-големите кредитори. Това обикновено са фармацевтични компании. След това със сградния фонд може да прави каквото си иска.
Всички групи в НС пишат свои забранителни списъци за болниците. В ГЕРБ не са решили още колко ще са те, но смятат, че поне двайсетина трябва да попаднат в списъка. АБВ искат поне 35, а ПФ - още повече. Даже РБ настоява да има гаранции, че здравната помощ у нас няма да бъде блокирана.
Хората на Борисов са разтревожени и от предложението на Москов за сливане на здравни заведения с държавна и общинска собственост. Техни кметове по места поставиха остро въпроса,
имаше и протести
В законопроекта е предвидено, когато едно здравно заведение има смесена собственост, решението за приватизация да се взема от МС, което е скандално, защото така се елиминира местният парламент.
Д-р Красимир Петров от ГЕРБ поиска в закона да се запишат критериите, по които ще се преценява кои болници може да сключват договор с касата. В момента министърът предлага той да определя критериите, а комисии да дават становища. Те обаче не са нормативен акт и не може да бъдат оспорени в съда. И така на практика здравният министър еднолично ще отсява кои лечебници да останат на пазара. Още по-скандално е, че няма задължение, ако една болница има договор с НЗОК за работа по допълнителен пакет, да поеме и основния пакет, където са хроничните и спешните случаи, които обикновено носят загуби. Защо министърът не е ограничил болниците да нямат възможност да си избират пациенти и дали не ни води към огромен хаос в системата, питат се депутатите в кулоарите на парламента.
Над 397 млн. лв. са дълговете в края на 2014 г.
Към 31 декември 2014 г. дълговете на държавните и общинските болници са в размер на 397 млн. лв. Това отговори Петър Москов на депутата от РБ доц. Димитър Шишков.
През 2013 г. дълговете на болниците са били близо 370 млн. лв.
Петте болници с най-голям размер на задълженията за 2014 г. са: УМБАЛ „Св. Георги“-Пловдив (46,5 млн. лв.), УМБАЛ „Н. И. Пирогов“-София (34,6 млн. лв.), МБАЛ „Св. Марина“-Варна (26,7 млн. лв.), СБАЛ по хематологични заболявания в София (25 млн. лв.) и УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ в София (24,4 млн. лв.). Тяхната стойност спрямо 2013 г. намалява единствено за УМБАЛ „Св. Георги“, а за останалите четири се увеличава.
Просрочените задължения на „Пирогов“ към 31 януари 2015 г. възлизат на 12 млн. лв., на Александровска болница - 10,6 млн. лв., а на ИСУЛ - над 5 млн. лв. Многопрофилните болници за активно лечение в областните градове имат общо 61,7 млн. лв. просрочени задължения.
Даниела Дариткова, ГЕРБ, шеф на здравната комисия:
Обезпокоени сме от някои текстове
В ГЕРБ сериозно ще обмислим текстовете, които засягат приватизацията на болници, и ще използваме възможността между първо и второ четене да прецизираме предложенията, защото сме обезпокоени от възможността структуроопределящи болници да бъдат извадени от ръководството на държавата и предадени на частници. Всичко това в един бъдещ период може да създаде проблем, дори и заплаха за националната сигурност.
Емил Райнов, БСП:
Може да се вземе атрактивен имот
Притеснява ни, че с крайнолеви методи като централизация и национализация министърът се опитва да постигне крайнодясна цел - приватизация. Вариант едно е така някой да си унищожи конкуренцията, а вариант две - ако има атрактивен имот, да го получи. Вероятно някой ще приватизира нещо, което е декапитализирано, а после крачката до фалита е много къса. Да не забравяме, че министърът е принципал, собственик на държавните болници. Да погледне себе си. От осем месеца го питаме какво се случва с тези над 500 млн. лв. задължения на болниците, а той мълчи.
Проф. Георги Кючуков, АБВ:
Фалитът е реалност за всички
Най-голямата опасност за мен е болниците да бъдат приватизирани и след това фалирани. Дори това да не е целта и политиката на МЗ, е много реално да се случи и всички големи болници, които реално оказват здравна услуга, са застрашени. Смятам, че е рано да се говори за приватизация на болници и не е обмислен този въпрос. Опасението ни е, че фирмите, които им дават лекарства, ще могат да ги приватизират за жълти стотинки. Ще поискаме оздравителни планове и намеса на държавата, когато болници закъсат.
Димитър Байрактаров, ПФ:
Терените им са много апетитни
Ясно е, че голяма част от тези болници имат немалки дългове към определени компании. Сиреч, ако законът се приеме в този вариант, те може да ги придобият на безценица, защото практически се явяват кредитори. Това не ги задължава и да запазят предмета на дейност на болницата. След като беше закрита агенцията за следприватизационен контрол, няма как да се контролира какво се случва с болниците след продажбата им. Огромна част от лечебните заведения и терените, върху които се намират, са изключително апетитни.
Доц. Д. Шишков, РБ:
Всички болници да станат частни
Няма значение дали една болница е държавна или частна, въпросът е ще дава ли качествено здравеопазване. Ако мен питате, всички болници до една трябва да станат частни. Много от колегите се съмняват, че трима-четирима едри бизнесмени могат да хванат цялото здравеопазване. Но ако това доведе до по-добро качество - нямам нищо против. Лошото е, че при една частна структура тежките случаи не се приемат, там няма спешност. От забранителния списък сега не трябва да се изваждат болници, които са гръбнак, като Александровска, „Пирогов“, университетските в Плевен и Варна.
Министър д-р Петър Москов:
И сега лечебници може да се фалират
Имате ли представа, че в смолянската болница, в която един от акционерите е общината, неин кредитор е станал съакционер. Кой закон ги пази сега общинските болници, които не са в забранителния списък за приватизация? Като станат 51% съакционерите, собствеността става частна. Масово или единично фалирането на болници не зависи от възможността те да бъдат приватизирани. Фалитът е свързан с несъстоятелност по Търговския закон. Не се толерира задлъжняването на болниците. И то не нараства.
