Подлата атака на "Капитал" и ДеБъ срещу Банката за развитие и нейния шеф Стоян Мавродиев, личен враг на Иво Прокопиев
Последвайте ни в Google News Showcase
След като Иво Прокопиев написа пространна статия за нуждата от спасителен план за българската икономика, вчера и днес "Капитал" и близката им коалиция Демократична България започнаха мащабна атака срещу единствения инструмент на правителството за вливане на анти-кризисна ликвидност – Българска банка за развитие.
WINBET – Ултра завишени коефициенти за топ спортни събития (18+)
България работи в условията на валутен борд, което означава, че БНБ не може да „напечати“ пари, да свали стойността на лева и да ги влее по време на криза чрез търговските банки или дори чрез директна помощ за всеки гражданин или фирма – както правят в момента Доналд Тръмп и Федералният Резерв на САЩ. У нас ситуацията е точно противоположна – българското правителство днес разполага само и единствено с парите в бюджета (около 35 милиарда, от които 1/3 за пенсии), с парите в фискалния резерв (около 5 милиарда разполагаеми) и с парите, които правителството или държавните фирми могат да привлекат от външни кредитори и инвеститори.
Вероятно финансовият министър Владислав Горанов може да мобилизира максимум 15 милиарда лева ресурс от външни източници и ако желае да насочи тези пари към бизнеса, то те ще трябва да се подчинят на условията за държавна помощ с изключително строги ограничения. От държавните фирми значим капацитет има само Българска банка за развитие.
ББР е насърчителна банка със самостоятелен закон и съответно далеч повече гъвкавост за действие в сравнение с директни инжекции от държавния бюджет. Премиерът Борисов и финансовият министър Горанов прецениха коректно потенциала на ББР и затова първият икономически анти-кризисен пакет ще мине именно през държавната банка.
Но какво точно може да прави ББР и защо Капитал проведе атака срещу нея сега?
Основният и вече обявен инструмент са банковите гаранции – правителството предоставя ресурс на ББР и чрез него тя гарантира на търговските банки 4 или 5 пъти по-голяма сума кредити, които те ще отпуснат и/или предоговорят на хора в криза. Това е мощен инструмент, тъй като от една страна е изцяло пазарен и не се подчинява на правилата за държавна помощ, а от друга позволява на държавата да поеме сериозна част от икономическия риск по време на криза и да го разсрочи напред във времето - публичните финанси и структури могат да гледат с по-дълъг хоризонт от предприемачите, които днес събират пари за изплащане на заплати.
Но Българска банка за развитие има и друга роля, която в държави с валутен борд или по-консервативни централни банки е още по-ключова – да превръща неликвидни активи в ликвидни, като по този начин влива „свежи“ пари във финансовата система по време на нужда.
ББР има няколко опции да постигне това – може да изкупува такива активи (проблемни кредити, нефинансови активи, обезпечения като инвестиционни имоти, облигации) директно от търговските банки и на пазарен принцип да им предоставя пари по време на криза. ББР може да постига тази цел и чрез посредник, като кредитира инвестиционни фондове или дружества за управление на активи, които да изкупят тези активи и да разсрочат напред във времето тяхното управление.
Всичко това звучи сложно, но всъщност е просто. Представете си, че 20% от всички активи в банковата система са неликвидни – т.е. банките не могат да ги продадат на момента и да получат пари. Това са сгради, парцели, имоти, проблемни и лоши кредити, някои финансови инструменти. По време на криза държавата има интерес в банковата система да има колкото се може повече свежи пари и ликвидни активи, за да може банкерите да предоговарят и разсрочват кредитите на длъжниците, като им предоставят „живи“ пари.
Следователно държавата има интерес подобни неликвидни активи на банките да бъдат превърнати в пари в „кеш“, като същевременно забрани на банките да разпределят дивидент (т.е. те да нямат възможността да ги изтеглят в чужбина под формата на печалба). Насърчителните банки като ББР могат да направят именно това – по сигнал от правителството постепенно да започнат директното или чрез посредник превръщане на тези активи в пари в брой.
Тази седмица Българска банка за развитие направи именно това – отпусна 75 милиона лева на най-голямата компания за управление на лоши заеми в България, с които тя ще купи лоши заеми от две български банки. Съответно тези банки ще получат 75 милиона пари в брой и ще могат с тях да кредитират свои клиенти в нужда по време на криза.
Собственикът на Капитал Иво Прокопиев разбира перфектно, че държава във валутен борд като България има ограничени начини да увеличи ликвидността във финансовия сектор по време на криза – а това е нужно. В статията си за нужда от икономически мерки отпреди 10 дни Прокопиев дори насърчава правителството да направи именно това, посочвайки пример на Великобритания, където правителството е отпуснало над 300 милиарда паунда за банкови гаранции, а централната банка е обявила неограничена ликвидност за банковия сектор - т.е. ще напечати и влее толкова пари в системата, колкото е нужно.
Иво Прокопиев съветва правителството да увеличи ликвидността в българския финансов сектор чрез депозит на стойност няколко милиарда лева в управление „Банково“ на БНБ, което от своя страна да дава краткосрочни заеми на българските банки или дори да инвестира в тях директно. Това обаче би изисквало промени в редица регулации и закони, нотификации в Брюксел, а нито българското Народно събрание работи ефективно, нито Брюксел.
Прокопиев заобикаля логичния, най-прост и най-ефективен инструмент за вливане на такава ликвидност от порядъка на няколко милиарда – Българска банка за развитие. И медиите му дори нападат ББР, след като тя реализира първа стъпка, и то с привлечен от чужбина (а не държавен) ресурс.
Защо?
Иво Прокопиев е грамотен икономически и със сигурност знае всичко описано по-горе.
Обясненията изглеждат само две.
Или отколешната му лична вражда със Стоян Мавродиев пречи на неговата обективност при даване на публични съвети на правителството.
Или самият той и близки до него политици желаят в кризисния момент да разколебаят доверието на правителството и бизнеса в най-ефективния и най-бърз антикризисен инструмент – ББР.
И двете причини не са лицеприятни.
