. Тези нахалници трябва да бъдат съдени за национално предателство
Последвайте ни в Google News Showcase
Близо сто души от приблизително три хиляди проверени кандидати за народни представители се оказаха със зависимости от ДС и РУМНО. Срамота! Сагата с досиетата започва своя пореден, може би последен епизод. По всичко изглежда, че този път духът от бутилката е изпуснат и няма връщане назад. Въпреки всички спънки, въпреки отвратителната кална кампания срещу Комисията по досиетата и няколкото души, които неотстъпно през годините сме влизали в директен сблъсък с представители както на куките, така и на кадровите служители на репресивните тоталитарни служби на комунистическа България.
Ще го кажа пак – тези национални предатели имат две възможности: или да бъдат победени, или да загубят. Няма трети път пред тях и това води до истеризираните им опити да се представят за „репресирани“ /представяте ли си нацистки главорези, които пищят, че са репресирани, когато ги разследваш за извършените от тях престапления. Кой ще им повярва?/. Категоричен съм, че в близката една година трябва да се приключи с тези нахалници, които четвърт век окупират цялата публична власт, едрия и средния бизнес, влиятелните властови позиции, които им дават възможност да дирижират живота на няколко поколения българи. И все в неблагоприятна за тези българи посока. На първо място, никой не може вече да твърди и да бъде приеман в същото време сериозно, когато казва че бившите ДС и РУМНО са били служби, грижили се за българския национален интерес. Лъжа! От най-безпросветните и противни лъжи. Прочел съм десетки хиляди документи от архивите на тези служби – до есента на 1990 г. никога, по никакъв повод, нито веднъж не видях да се употребява понятието „български национален интерес“. Нито веднъж! И няма как да е иначе, след като Държавна сигурност беше най-престъпната част от една престъпна държава, която обслужваше интересите на една престъпна партия. И това в рамките на пълната подчиненост на Съветите и съветските тоталитарни служби. Да се говори за национален интерес тук е нелепо. А иначе тезата беше и е силно заразителна /за част от гламавите българи/. Мисля, че ще приключим с тази фантасмагория.
Давам само два примера, много убедителни и силни. В края на 1969 г. на посещение в България е председателят на КГБ Юрий Андропов. В „Информация № 724, относно състоялите се разговори с пребивавалата у нас делегация на КГБ начело с др. Ю. Андропов“, която е с най-високия гриф на секретност „Лично строго секретно“ и е запазена в архива на Комисията по досиетата е написано буквално следното:
„По покана на ръководството на Министерството на вътрешните работи на Народна република България от 27 до 29 ноември т.г. у нас пребивава делегация на Комитета за държавна сигурност на Съветския съюз, ръководена от кандидат-члена на Политбюро на ЦК на КПСС и председател на КГБ Юрий Андропов. В състава на делегацията бяха включени началници на управления и други отговорни служители на КГБ...Членовете на съветската делегация бяха приети и от първия секретар на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет др. Т. Живков, който ги запозна с някои проблеми, които стоят за решаване пред нашата страна с активната помощ на Държавна сигурност...ДР. ЖИВКОВ УВЕРИ ДР. АНДРОПОВ, ЧЕ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ НА НРБ Е ФИЛИАЛ НА КГБ НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ.“ Това е положението! Типовете, работили в тази небългарска структура /както виждаме от изявлението на масовия килър Т. Живков/ трябва да бъдат съдени за национално предателство, а не да ми се блещят по студиата и да продължават да са на позиции, от които зависят големи групи българи. Българите, от своя страна, за да докажат, че не са най-глупавото племе на тази грешна земя, трябва най-накрая да прекратят да се връзват на глупотевините, с които горните национални предатели ги заливат и да селектират такива национални политици, които да разчистят Авгиевите обори, оставени от въпросните две организации – ДС и РУМНО. Казвате, че не сме най-глупавото племе? Не мисля, че сте прави. Прав е Чърчил, който веднъж в пристъп на справедлив гняв беше казал: „Българският народ не е в състояние да предложи на световната история нищо друго, освен посредствени политици, които през всяка нова генерация го водят към нови и нови провали“. Кой не би се съгласил с това? Само човек, за когото истината е далечна, ефимерна материя.
На второ място, няма добри и лоши служители на ДС и РУМНО. Назидателният тон, с който повечето от тези служители и сътрудници се опитваха през последния четвърт век да ни поучават като в една викторина на срама само засилва убеждението, че този път трябва да се действа – смело, неотклонно, решително и до край /щях да напиша без да искам „до крак“, което нямаше да е грешка/. Страната ни неслучайно е в положението, което я отличава от останалите бивши комунистически държави, като тази разлика отново не е в нейна полза. Във всички държави от бившия съветски блок бяха приети радикални закони за отваряне на архивите на тайните служби, както и лустрационни закони. Румъния бе последна през 2010 г. Днес България е единствената от бившия Съветски блок, в която няма закон за лустрацията. Писал съм го, ще го напиша отново – не ставаме за нищо друго, освен за лош пример. Единствено българският закон от 2006 г. не съдържаше подобни лустрационни текстове. Няма да скрия, че и сега ще има много сериозна съпротива срещу приемането и прилагането на лустрационен закон в България, защото вижте какво се получава – „антикомунистическият“, „десният“ президент, който неспирно се изживява като ирландска пастирка, не спира и да взема решения като такава. В Конституциония съд като негово предложение се мъдри Борис Велчев. Хайде сега да се запитаме, ако утре КС трябва да излезе с решение за евентуалено приет от парламента закон за лустрацията, наследникът на убийствено червената комунистическа фамилия Велчев как ще гласува. Не сме преглътнали още него, а ето, че се задава новият фаворит на пастирката – Георги Близнашки се казва. Готвят го за следващо предложение на Плевнелиев за член на КС. Втори въпрос – как ще гласува там чугуненият комунист Близнашки, когато бъде внесен примерно един закон за лустрация на националните предатели от ДС и РУМНО. Въпросът, разбира се, е реторичен. Докато ние тук се туткаме, в Литва например приетият закон обяви КГБ за престъпна организация, забрани на бивши служители на тайните служби в продължение на десет години да работят като чиновници или служители в държавния апарат, да заемат постове в министерствата на отбраната и вътрешните работи, както и в митниците, да работят като адвокати, нотариуси, преподаватели в училищата и университетите. Беше им забранено също да работят в стратегически предприятия и в банковите институции. В България се оказахме неспособни да понесем много по-малко истина и да направим поне толкова сериозни стъпки за неутрализирането на отровното влияние, което имаха и имат бившите служби и московските им господари върху политическия и икономическия живот на страната. Тук е точно обратното. Според изследване на стопанския историк Димитър Луджев над 80 % от българския едър и среден бизнес е в ръцете на бивши служители на ДС и РУМНО. Вижте кредитните милионери и управителите на фалиралите банки през 90-те години. Присъствието на куки и ОР /оперативни работници/ там е умопомрачително. Но глупаците в България не спират да се връзват на повтаряната като латерна приказка, че това били „конспиративни теории“. Няма никакви конспиративни теории, има действащи и действени конспиративни практики, а България и българите са техен Пророк. На трето място, трябва да е ясно, че всеки, който е работил за ДС и РУМНО, без значение в кое управление и колко се смята за велик от това, е отговорен за престъпленията на тези служби, които бяха обикновени филиали на КГБ и ГРУ в България. Правешкият неграмотен диктатор го казва, не аз. Сътрудничеството с ДС е било съзнателен избор, договор с който си поел задължения, като си очаквал в замяна немалки права и облаги, различни и непознати на масата в тоталитарната държава.
Консенсусно се подиграхме с всички, които се бяха борили срещу комунистическия режим, и гарантирахме статукво на непромяна, на „мирно съвместно съществуване” с агентите и доносниците, отровили живота на цяла една нация. Днес един от тези доносници, който в края на 90-те години ампутира като конституционен съдия тогавашния закон за досиетата, днес се мъдри на първите редици на събранията на ГЕРБ, лично канен там от лидера на ГЕРБ. Да, познахте. Говоря за подлия доносник Георги Марков, агент „Николай“. И точно това двуличие и двоен аршин правят възможна сегашната ситуация, която обрича на риск бъдещето ни, както и това което идва след него. Въпрос на твърдост и отиване докрай е да изберем дали да живеем в държава на правото и свободата или в държава на милиционерите и подлите доносници.
