Последвайте ни в Google News Showcase
Софийският университет "Св. Климент Охридски" съществува от 1888 г.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Оттогава приемният изпит по най-важната за националните ни идентичност и дух специалност "български език и литература" винаги се е провеждал под формата на съчинение върху творчеството на родни класици.
Вазов, Ботев, Вапцаров, Йовков, Елин Пелин, Талев, Яворов...
Гордея се, че през далечната вече 1990 г. издържах изпита с пълна шестица. Падна се чудесното и вдъхновяващо "Теми и идеи в поезията на Пенчо Славейков".
С изумление научавам, че тази година кандидатите по БЕЛ са писали есе върху...философска мисъл на Албер Камю. Резервната тема била...мисъл на Оскар Уайлд.
Камю и Оскар Уайлд на изпита по БЪЛГАРСКИ език и БЪЛГАРСКА литература!
Модерна работа, ще кажете. Иновативна. Стига вече с досадните анахронизми "Под игото", "Моята молитва", "Две хубави очи", "Бай Ганьо", "Тютюн".
Къде-къде е Камю. Екзистенциалист. Нобелист. Световен автор. Време е да скъсаме с провинциалните клишета.
С есето върху Камю кандидатите щели да разгърнат мисълта си на широко, без схематизма на конспектите и школското мъдруване. Щели да блеснат най-умните и начетените - убеждават от СУ и МОН.
Ще блеснат, друг път.
Много им увират главите от Камю и екзистенциализъм. Това си е чиста халтура. Опит на СУ да запълва бройките в отделните специалности, бягайки от истината за плачевното ниво на грамотност сред подрастващите.
На едно есе върху Камю е по-лесно да пишеш тройка по милост. Критериите са разтегливи, винаги можеш да се измъкнеш с аргумента "въпрос на гледна точка и творческа интерпретация".
И кандидат-студентът да стане студент. А университетът да осигури необходимите бройки за държавната си субсидия.
Сигурно съм безнадеждно оглупял и демоде, но не мога да приема подобна девалвация.
Не знам на кой соросоиден мозък в МОН или СУ му е хрумнало да изкористява по този начин класическите стандарти в обучението.
Да похищава класиката.
При всички случаи е от породата на отродителите.
Дребен проблем, ще кажете.
Дребен, но поколенчески, с дълга опашка.
Част от глобалната подмяна на ценностите и духа.
Искам си добрия, стар "отговор на литературен въпрос". Искам си съчинението с елементи на разсъждение.
Кой ми открадна Бойчо Огнянов и Рада Госпожина, Шибил и Моканина?
Ние по-лоши и по-прости хора ли станахме, като не пишехме есета върху френските екзистенциалисти на приемния изпит по български?
Не превръщайте децата ни в необразовани сноби, в герои на Добри Войников от "Криворазбраната цивилизация". Не създавайте полубългарчета с ниско национално самочувствие.
Българската литература е прекрасна, необятна, звучи модерно. Въпрос на държавна политика е да се инвестира в млади хора, които я ценят, познават и които умеят да я анализират с критически средства.
