Подобно на "Шарли ебдо" турските карикатуристи от "Леман" - горди критици на властта

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

След смъртоносния атентат срещу "Шарли ебдо" те са в траур. Но повече от всякога карикатуристите от турското сатирично списание "Леман" желаят да продължат да осъждат, най-вече да осмиват управляващия ислямо-консервативен режим.

Жорж Волински, който загина на 7 януари от куршумите на джихадистите, бе посетил своите турски колеги през 2002 г. Съвсем естествено със снимка на бащата на "краля на глупаците" с молив в ръка пред джамия в Истанбул неговите турски колеги откриха специалния си брой в понеделник в памет на убитите 
френски карикатуристи.

"Нашият учител и голям брат, защитник на мира и на свободата, философ, карикатуристът Жорж Волински...", написа седмичникът. Заедно с другите две основни заглавия на местния сатиричен печат "Леман" отново публикува в сряда нормалния си брой с черна корица, на която се откроява едниствено лозунгът на
френски "Je suis Charlie".

В една мюсюлманска страна тези жестове на солидарност къмпубликувалитеотново карикатурата на Мохамед, защитници на 
правото на богохулство, предизвикаха много остри реакции.

Редакционният директор на седмичника, който е свикнал с напрежения и конфликти с най-радикалните последователи на турския ислям, не беше изненадан.

Смъртни заплахи по телефона, "посещения" за сплашване на "луди" в редакцията, нищо не бе спестено на неговите журналисти. "Те ни казаха, че искат да ни убият, да ни обезглавят или нарежат на парчета", казва с въздишка Зафер Акнар.

Офанзивата продължи в социалните мрежи с кампания под наслов "има повече от 12 в Леман" - намек за дванайсетте жертви на убийственото нападението срещу редакцията на "Шарли ебдо" на 7 януари. Седмица след този атентат Зафер Акнар не крие, че е обезпокоен.

"Карикатуристите нямат никаква защита в Турция", казва той със съжаление. "И след като свободата на изразяване не е гарантирана, някой би могъл да се вдъхнови от тези нападения и да се опита да извърши тук същия тип операция", казва той.

"Смъртните заплахи за съжаление са в естеството на нашата работа, но ние не можем да отстъпим, ние трябва да се бием, за да защитим нашата свобода", изтъква редакционният директор на списанието. "Хуморът е нашето единствено оръжие срещу страха", добавя той.

Както много други журналисти в Турция, той упреква режима на президента Реджеп Тайип Ердоган за все по-честите му нарушения на свободата на печата, за авторитарния му уклон и пълзящата ислямизация на страната. От няколко години специално след антиправителствените протести през юни 2013 г. властта значително затегна хватката си върху медиите с масови уволнения, процеси и поставяне под арест.

И Турция фигурира днес в челната редица на световните класации на врагове на печата, съставени от неправителствени организации. "Леман", който има водещо място сред политическите сатирични списания, не се спаси от натиска. Редакцията му дори бе мишена на изстрели, които убедиха главния й редактор Тунджай 
Акгюн да замине с жена си и децата си в Париж.

Въпреки тези заплахи неговият екип отказа да живее скрит и продължава да работи в офиси, които са видими, недалеч от известния площад Таксим в Истанбул, и най-вече са отворени за всички противници на силния човек на страната.

"Ердоган разпространява култура на омраза, която направи хората нетолерантни към всяка форма на хумор, дори най-незначителната", казва Зафер Акнар. "Но заплахите и преследванията, насочени срещу нас, са доказателство, че ние правим сатирична критика с добро качество", изтъква той с радост. "Ние ще продължим по същия път да точим ноктите си срещу потисничеството".

Списание "Леман", създадено през 1991 г., което излиза с 50 000 екземляра всяка седмица, изгради репутацията си, критикувайки властта и превърна сегашния президент Ердоган в основната си мишена след идването му начело на властта в 
страната през 2003 г.

Без обаче да рискува да се подиграва с исляма със същата настойчивост като "Шарли ебдо". "Те биха ни одрали живи", признава един от водещитему карикатуристи Аслан Йоздемир. "Не бихме могли да се разхождаме 
свободно по улицата", добавя той.

"Нашият приоритет не е там, това не е автоцензура", бърза да увери карикатуристът. "Има много скандали в Турция, много несправедливости, много корупция и алчност, много лъжи, много насилия", допълва той. "Като карикатуристи ние трябва първо да се заемем с това", казва той. /БТА/