Поетът Недялко Йорданов за Кирил Петков: Изпитвам нетърпимост към заплахите за арести. Преживял съм го от дете. Грешните смятат, че са безгрешни!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Изпитвам органична нетърпимост към заплахите за арести без съд и присъда. Преживял съм го от дете – това се случи с баща ми и с няколко негови приятели преди и след 9 септември 1944 година.
Моят приятел и брат поетът Стефан Цанев вчера остро реагира на тази заплаха от страна на премиера на България, че е крайно време да се започне. Снощи и тази сутрин не можах да заспя от един текст, който се въртеше във възмутената ми старческа глава.
ТЕКСТ
„Мълчи Народът“ Христо Ботев
Още е тъмно, а вече съм буден...Старчески, зная, рефлекс.
Малко неточна е римата...нищо...идва ми някакъв текст...
Още неясен, още объркан... текст, при това, разгневен...
Не го ли напиша, ще ме измъчва, зная, целия ден.
Какво се случва? Какво им става? Защо са толкова зли?
И не им пука...Шест милиона сме...Господи, как ни боли!
Токът и парното... Хлябът... Бензинът... Бедствие... Бедност и глад...
Пълните болници...Страшните цифри... Почва се някакъв ад.
Те са си екстра...Те управляват...Друго вълнува ги днес:
Дебне противникът... Не се предава... Тъй ли? Тогаз под арест!
Бяхме отвикнали... Всичко се връща... Злоба и мъст... До кога?
И телевизии... И интервюта: „Искаме днес и сега!“
Те са най-чисти... Те са безгрешни... Всичките грешни – на съд!
Грешните смятат, че са безгрешни... Битки!...За кой ли път...
Мълчи народът... Малко остава... Знае... Не му е сефте.
Че като грабне яко метлата... Всичките ще измете.
Още е тъмно... Написах... Олекна ми... Старчески, казват, рефлекс.
Кой ти обръща внимание днеска... Глупости! Някакъв текст!
13 февруари 2022 г.
