ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Тая клета секретарица на Сорос (която се прави на Боб Дилън) - поетът с китара Антъни Блинкен, е като оркестъра на "Титаник".
Украйна потъва, той й пее.
Стотици хиляди измряха по фронтовете, в момента руснаците са стиснали в обръч Харков, цяло поколение е изтребено, а дебилът "куфее" в киевски рокклуб, вместо светкавично да инициира преговори за мир.
Либерастията е контра-арт. Извратено изкуство за нехуманни цели. Бандата на Байдън и Сорос не само няма да спре войната, но ще я подклажда с анихилистичен плам, защото войната за тях е бизнес и начин за политическо оцеляване.
В такива водевилно-скръбни моменти се сещаш за класиката - Нерон, опоетизирал горящия Рим. И за предсмърните му думи: "Qualis artifex pereo"/"Какъв артист си отива с мен!"
