ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Цветя и свещи покриха гроба на Георги Калапатиров-Жоро Италианеца днес в родното му село Златитрап. Преди 20 години на 5 срещу 6 април 1995 г. основателят на охранителна фирма "Клуб 777" бе застрелян с един куршум в сърцето на Гребната база в Пловдив. Убиецът и до днес не е известен, пише "Марица".
Жоро е бил обявен за национално издирване, но се върнал в Пловдив, за да предаде куфар с пари на неизвестен човек. Сумата трябвало да бъде дадена, за да свалят него и съдружникът му Петър Петров-Патерицата от национално издирване. Дотогова те се укривали в хотел в Боровец, но близките му смятат, че никой не ги е търсил. На лобното му място на Гребната база от сутринта горят 20 свещи. Валери Иванов, един от основателите на "Клуб 777" и бивш вицепрезидент на групировката, днес твърди, че ония години са били "мъжки времена" и никога няма да се повторят.
В събота близки, приятели и съратници на Патерицата, Калапатиров и бившия президент на Локомотив"-Пловдив - Николай Попов-Мартеницата се събраха на панихида в Пловдив..
Ето какво разказа Валери Иванов за създаването на легендарния клуб, който и до днес има офиси в няколко места на България.
"В охранителната фирма съм от самото създаване през 1994 г. Допреди това бях в Синдиката на охранителите в КТ "Подкрепа". Основахме го с Константин Тренчев. Още преди това съм тренирал борба, в категория до 100 кг, в спортен клуб "Тракия". Там се засякохме с Жоро и Патерицата. Създадохме първата групировка на борци, а след това се появиха софийските структури. С Патерицата бяхме в една категория в борбата, а после той беше охрана на бингозала в София. Като създадохме "Седмиците" започнахме да охраняваме над 300 предприятия, търговски обекти, автосалони, Пампорово, финансови къщи. По-късно имахме банка с още седем души. Сред тях бяха Стоян Ненчев-Цеко, Патерицата, Жоро и още няколко души. Филиали имаше в София, Мадан, Стамболийски и Пловдив. На бизнес се учихме в движение. Допускахме грешки, а когато не разбирахме се доверявахме на специалисти. Правилата при нас бяха ясни. Живеехме в мъжки времена. Смъртта на Жоро за мен бе изненадваща.
Той не е споделял за проблеми, а ако го беше направил, може би щеше да му дадем съвет. Истината за убийството им е погребана от 20 години. Но вероятно става въпрос за някаква сделка, а Жоро не е преценил риска. Беше точно момче, прям и отговорен. На Патерицата прякора му го лепнаха заради катастрофа. Бяхме ходили заедно в Пампорово да наглеждаме обектите. На връщане, близо до Наречен, кола влезе в нашето платно и ни удари челно. Пешо спеше на дясната седелка. При катастрофа получи фрактура на таза. Една година ходи с Патерица. И така взехме да го наричаме.
През октомври 1995 г. заминах за чужбина. Живях 15 години на различни места - в Македония, Сърбия, Хаити, Доминикана, Аржентина, Парагвай. Развивах търговия, научих пет езики. Не съм имал врагове, нито съм се страхувал за живота си. Винаги съм ходил без охрана. Гледам човека срещу мен в лицето, спазвам уговорките. Всеки си носи отговорността за постъпките. По наше време в структурата на "Седмиците" работиха 6 000 души в 97 офиса. Патерицата, Жоро - всички бяха много силни и куражлии, имаха хъс за работа.Бяхме братство. За часове сме се събирали от единия край на България в другия, ако някой се нуждаеше от помощ.
Една година си спомням араби правиха проблем в някакъв хотел в Бургас, над 1 000 души се събрахме за часове. За смъртта на Патерицата научих, докато бях в Буенос Айрес. Съпругата ми се обади, не успях да се върна за погребението. Сега се занимавам с бизнес. Преди време по работа срещнах едни млади момчета с надпис на якето "Клуб 777", а понеже нашите офиси бяха самостоятелни единици, някои останаха. Попитах ги дали ме познават, е те ме погледнаха и отвърнаха отрицателно".
