Политиката на "иди ми-дойди ми" съсипва доверието в кабинета на Борисов
Последвайте ни в Google News Showcase
Политиката на иди ми-дойди ми. Това е изначалното зло, което съсипва години наред доверието в кабинета на Бойко Борисов. Колкото и да работят премиерът и екипът му, колкото и да дават на хората, колкото и да растат БВП и бюджетът, колкото и по-добре да живеем, у хората остава едно горчиво чувство. А то е, че всяко решение днес, утре може да бъде променено.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Примерите за това са стотици за последните четири години. Но и няма нужда да се връщаме толкова назад, за да ги търсим.
Само в последни три дни категорично показно по темата е решението да се спрат, а сетне - пуснат, полетите от Великобритания.
Дори в разгара на пандемията, когато хората имат най-голяма нужда от сигурност и стабилност, кабинетът на Борисов често се проваля в тази мисия. И то не по отношение на помощта, подготовката, ваксините, парите за всички сектори, икономиката. Не, там се справят блестящо, и това се отчита дори от световни лидери и водещи рейтингови агенции.
Провалят се в простичките неща, за които не се искат нито пари, нито работа. Като това с полетите от Острова. Уж няма кой знае какво за мислене - има нов опасен щам и затваряме. Направиха го и други държави, даже преди неделя. Извиняваме се на хилядите ни сънародници там, които ще пропуснат полетите си и ще претърпят загуби, а може би няма да се видят със семействата си за празниците, но понеже тази Коледа с всички ни е така, то щетите са на практика предимно емоционални. До тук добре, никой не възропта.
До днес. Когато ни връхлетя поредния лупинг в стил "Борисов 4". Сега пък ще отваряме. И то не от утре, а направо на обяд....
Да се чуди и да се мае човек какво се случи за три дни, та кабинетът отново обърна мнението си като развален компас. Да не би да е изчезнал с магическа пръчка опасния щам, да не би да не е било ясно още в неделя, че семейства с бебета, тираджии и студенти ще се окажат заклещени на Острова? Кой да ти каже какво се върти в главите на министрите и какъв вятър духа там....
Нито пък някой може да каже дали този вятър няма да смени изненадващо посоката си и българите тамън тръгнали от Лондон, да трябва пак да се връщат обратно. Никаква предвидимост, никаква сигурност. И то не за пътища, пари, пенсии и прочие. За най-обикновения, простичък живот на народа. Да знае леля Вили от Нова Загора примерно, ще си дойде ли синът й за Бъдни вечер, или ще му изгорят парите за самолетния билет, само защото полетът му е бил планиран за вторник, когато министрите още ги духаше вятъра на затварянето... Или пък чичо Пенчо от Смолян дали ще види внучето си, ако снахата е имала късмет да си купи билет за сряда следобед, когато министрите вече решиха да отварят.
Същото беше и с маски, без маски, с ресторанти и без ресторанти, с училище или онлайн и какво ли още не. За обратите в коването на закони в парламента пък да не говорим, там са олимпийци... Един план от днес за утре не може да си направи човек. Как при толкова честа смяна на мнения и решения да има вяра, че тия хора отгоре знаят какво правят?
Уважаеми дами и господа министри, бива ви, работите и това се вижда. Но не е лошо понякога да поспрете и да помислите. Защото често с прибързани решения има риск да сгрешите, и колкото и да ги оправяте после, доверието на хората се губи малко по малко с всяка подобна стъпка.
