ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Турският външен министър Мевлют Чавушоглу реагира остро на коментарите на американския държавен секретар Джон Кери за вероятността от примиряване със сирийския президент Башар Асад в името на прекратяване на гражданската война. В отговор Чавушоглу зададе въпрос към Кери каква може да е позицията за разговор с лидер, който е превърнал страната си в развалина чрез конфликт, продължаващ повече от 4 г., довел до смъртта на над 200 000 души и емиграцията на милиони.
Кери, също така, разгневи турското правителство миналата седмица, когато похвали реформите на египетския президент Абдел Фатах ел Сиси, който свали с преврат през 2013 г. избрания президент Мохамед Морси /от "Мюсюлманското братство"/. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган и премиерът Ахмет Давутоглу изобличават Сиси и Асад при всеки възможен случай, независимо от факта, че те са самотни в действията си. Забележките на Кери съвпаднаха с редица американски редакционни коментари и репортажи, обвиняващи Турция в отдръпване от западния военен съюз НАТО, не само що се отнася до политиката, свързваща битката срещу Ислямска държава в Ирак и Леванта /ИДИЛ/ с войната в Сирия, но и до позицията /на Анкара – бел. ред./ към Русия по украинската криза.
Има нещо сбъркано в турската политика в Близкия изток и в Източното Средиземноморие. Допреди пет или шест години Турция посредничеше между Израел и Срия и беше в стратегическо сътрудничество с Египет. Днес Турция даже няма посланици в нито една от тези три страни. Провалът не е само тактически. По-скоро той е стратегически, тъй като външната политика в региона на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ - оформяна от Ердоган и Давутоглу – целеше оформяне на сунитски триъгълник с три центъра на властта в Анкара, Дамаск и Кайро.
Кайро не беше под демократично управление по времето на Хосни Мубарак и Дамаск не беше такъв под алевитското управление. Асад беше символ на алевитската автокрация над сунитското мнозинство дори по времето, когато Ердоган го наричаше "братко мой", когато се провеждаха съвместни заседания на кабинетите и заедно празнуваха семейни празници. Стратегията Ердоган-Давутоглу беше да обърнат и Мубарак, и Асад към демократично управление чрез свободни избори, като тези, които доведоха в Турция на власт ПСР.
Надеждата беше, че такива избори биха довели до създаването на свързани с "Мюсюлманското братство" правителства в Египет и Сирия, които биха могли да си сътрудничат с Анкара за регионално надмощие над други партии. Арабската пролет свари ПСР неподготвена, точно като много други правителства. Но постепенно в Либия, Тунис, Египет и Сирия, както и с ХАМАС в Газа ПСР започна да вижда нови възможности, които може би биха могли да ускорят прилагането на стратегията: мюсюлмански правителства идващи на власт чрез демократични средства, възвестявайки нов регионален ред.
Това беше причината, поради която в началото Анкара се възпротиви на подкрепяната от НАТО операция в стил а ла Либия срещу Сирия; Ердоган и Давутоглу се надяваха да убедят Асад да проведе свободни избори. Когато Асад ги отклони, ПСР направи рязък завой, смятайки, че Асад би могъл да бъде отстранен след няколко месеца /това беше през есента на 2011 г./, с дипломатическата и военната подкрепа на водената от САЩ коалиция. Когато това не се случи, Русия беше там, за да запълни празнината. Но Анкара не се предаде толкова бързо. Морси спечели през 2012 г. изборите в Египет и свързано с "Мюсюлманското братство" правителство дойде на власт в Кайро.
Ердоган не можеше да прозре детайлите, но правителството на египетското Братство накрая беше свалено в подкрепен от Саудитска Арабия преврат през 2013 г. Ердоган, също така, пренебрегна приятелските предупреждения за застрашителната промяна в природата на сирийската опозиция – от относително умерено "Мюсюлманско братство" към "Ал Кайда" и, в крайна сметка, в ИДИЛ. Сега фокусираната върху Братството линия на Анкара в Сирия е отразена на иракския театър под формата на сектантска загриженост срещу подкрепяните от Иран шиитски движения, които, на практика, се сражават заедно с иракската армия и кюрдите срещу силите на ИДИЛ.
В изявление, отговарящо на Кери, Чавушоглу предупреди най-големия си съюзник – САЩ, за надигането на шиитска вълна в Ирак, която по думите му "допринася за възхода на ИДИЛ поради натиска върху сунитите". В това предупреждение може и да има някаква истина, но то, също така, подава и сигнал, че правителството на ПСР няма намерение да ревизира външната си политика, която отчуждава Турция от региона от началото на арабската пролет.
