ПОЛИТИЧЕСКАТА ТРАВЕСТИЯ: Как Радев употребява троцкистчетата с шарена сексуална идентичност и Кирчо, който постави държавата в кома, като оръжия срещу Борисов и Пеевски
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Как политическото преобръщане и травестия, които са възможни в общественото пространство на България, доведоха дотам, че троцкистчетата с шарена сексуална идентичност от "Промяната" са използвани от Румен Радев като оръжия срещу Бойко Борисов и Делян Пеевски, докато психотичната власт на Кирил Петков постави държаватa в кома - това коментира наблюдателят Калина Андролова.
Ето какво пише тя на стената си във Фейсбук:
Пак започнаха да вдигат троцкистчето с шарена сексуална идентичност да облъчва овчата аудитория със схоластика, характерна за посткомунистическата тъкан - фалшиво нищоговорене, затова пък с огромна претенция за компетентност.
След безпросветния непотизъм и чудовищната корупция, балонизирането на безсъдържателността, облечена в костюм, издишваща болестотворен кариеризъм, е най-големият проблем на България. Комсомолът никога не си е тръгвал, той беше представян през 80-те като "бъдещето на България" и наистина се превърна в бъдещето, тоест в настоящето ни. Дечицата на комунистите ни дават акъли по цял ден накъде да върви България, управляват София некадърно, заемат министерски постове, правят се на сини, розови, лилави, жълтопаветни или патриоти, има ги във всеки разрез на политическата палитра.
Червеното е вече НАТО. Синьото е древно производно на червеното, а пепейството е чисто нова стара линия – озападнените комсомолци, троцкистчета, които президентът Радев институционализира политически, доведе ги, раздвижи ги, изгуби ги, отрече се от от тях, но сега е на път пак да ги употреби като оръжие, тъй като мишените (Пеевски и Борисов) изискват да се направят компромиси между бащицата (Радев) и блудните синчета (ПП).
Сега, като махнат и домовата книга, президентът вероятно ще посочи троцкистчето (дето днес ни навигираше насред смешните водещи от сутрешния неделен блок на bTV) за премиер! Ако пък не, Киселова ще ни премиерства. Тя доказа, че не става за председател, сега е редно според българските правила, да докаже, че не става и за премиер.
Кирето така доказа, че не става за министър, после съвсем логично доказа, че не става и за премиер. И сега още по-логично доказва, че не става и за опозиция. Но всичко това не пречи някой да следва ПП. Тъй като светът се забавя и задушава от бавнодвижещите се и бавномислещите, които винаги са повече.
Нуждата „хората“ да бъдат водени, включително от посредствени автократи, нестабилни нарциси и свръхамбициозни хора, деформирани от проблемно детство, е част от психичния строеж на човека. И в марксисткия, и в социалдемократичния вариант на левицата, идеологията й се спъна в обективни обстоятелства за невъзможно разрастване на социалните разходи, което я принуди да промени своя дневен ред в посока на мигрантска анархия, зелен фундаментализъм, джендърска ексцесия, наречена помпозно „политика на идентичността“ и демонтаж на националната държава.
В момента се опитваме да преживеем исторически преход и връщане към здравия разум, но съпротивата е безпрецедентна. Възбуденото честолюбие на субектите на малцинствените групи, измислената идеология за неотменими права и необходимостта от война за тези права, дава човешка енергия на един зловещ политически елит, който не се различава от стила на предишните тоталитарни идеологии, пропаганда, усвояваща мозъците, и поставяне на крайна цел – политическо безсмъртие.
Постмодерният троцкизъм. Това, което Тръмп се опитва и има смелостта да направи, независимо от спецификите на характера си и методите си на работа, е да разгради тоталитарния модел на прогресивната левица, който смазва психиката и деформира нормалността. Той вади част от света от измамата, но като винаги става, робът не иска свобода. Не знае как ще живее извън модела, в който е бил вкаран досега.
Досега войната за „правата“ (гейове, изнасилвани актриси, борба с добивната индустрия, страстно събаряне на паметници на знакови фигури от историята на американската държава и пр.) беше себеактуализация чрез съпротива.
Умствената зараза: "Имаме значение!". А сега идва нещо много тегаво, много болезнено и депресиращо – абстиненция по възбудата от значението. Много по-лесно е да управляваш тълпа, която иска да оказва съпротива, отколкото да я укротяваш и обезчувстваш, да й отнемаш илюзиите и фантазиите за смисъл, идентификацията и целеполагането. Миражът за бъдещето е в основата на всички революции, които завършват с нов вид тирания.
Навремето са оплячкосвали фабрики, днес светим с телефоните пред институциите и правим гей паради. Но механизмът е един и същ – употреба на тълпите за промени на властта. Резултатът също е един и същ – битият бит, еб***ят еб*н, бедният остава беден, богатият е още по-богат. Така че, като гледам и слушам елементаризмите, които прилагат ПП с надеждата да вдигнат подкрепата си на фона на опозиционно говорене, не е зле да е съвсем ясно, че тези хора не поставиха НИТО ЕДИН СЕРИОЗЕН ВЪПРОС на масата, когато управляваха или имаха възможност за преговори.
Те нямат стратегия срещу Пеевски, те просто имат името на Пеевски, върху което да строят кампании. „Не искаме Пеевски“ не е достатъчно. А какво искаме?! Искаме психотичната власт на Кирил Петков, която постави държаватa в кома. Искаме бюджетите на Асенча, стъкмистика за фокусници, които набутаха държавата с милиарди. Искаме сами да си залагаме бедствени условия, както ПП направиха в ПВУ-то. Искаме да се покланяме доземи на Макрон и той да управлява историческите ни отношения със Северна Македония. Искаме да подпомогнем случването на една двунационална държава, защото сме толкова епидемично глупави и безинтелигентни, толкова безродствени, безелитни и случайни, че не схващаме накъде води пътят!
Искаме отново ПП да дойдат и да оставят държавата бездиханна! Искаме Радев, който се прави на единствено нормалнияТ, отново да дерибейства, увъртолен в интересите на някои олигарси, които разрушиха всичко, което им пречеше, използвайки няколко куфара с кеш. Искаме още хаос, въпреки че и този хаос още не е свършил, искаме още от същото, защото не знаем как да получим друго.
Ние не знаем другото как се прави. Как да тръгнем да свестяваме държавата, да я изваждаме от блатото. В нашия деформиран свят хаосът се налага като оптимален и естествен, психотичното управление – като добро и модерно, лъжливостта – като истина, ПП – като възможност за промяна, Радев – като устойчивост и смисленост. Войната вътре в малката ни политическа система ни лишава от стабилно ръководство. Въведохме капризни неграмотни хора и подчиняваме властта на техните претенции, настроения, разкешвания и зависимости.
Това ни осъжда на загиване. Трябва да има работен консенсус за оцеляване. Но ние исторически сме доказали, че сме неспособни да се обединим дори пред заплахата за загуба на държавата. Всеки от нас ще се обърне към идващата заплаха и ще помоли за личното си спасение. Това сме ние, българите.
Иначе да празнуваме по Фейсбук с лъвчета и знамена, в това ни бива. Да си хапнем и пийнем в името на България, става. Ама да мислим за обща цел, за извеждане на държавата ни от катастрофата, това е непонятно и непосилно. Важно е да се говори за кордона около Пеевски. Но когато правехме промените в Конституцията, най-важните промени, които уж трябваше да определят пътя ни, повикахме Пеевски на помощ, доверихме му се, приехме всички условия на Пеевски, тогава Пеевски беше ДИДИ.
Да продължавам поста, няма смисъл.
