Политическите афери на крепителя на Румен Радев Александър Томов
Последвайте ни в Google News Showcase
„Който напусне ЦСКА, пропада!”, каза преди доста време тогавашният собственик на ЦСКА и по това време бивш политик Александър Томов.
Бурната му биография, белязала многострадалния български преход обаче дава основания той да бъде перифразиран в посока "Който се е хванал с Томов в политиката, пропада".
Вчера това опосредствано се случи с обитателя на президентството Румен Радев или, по-точно Томов хвана Радев. По-скоро за ракета-носител, който да го върне, ако не в политиката, то поне в пубилчното пространство. Но най-вече за канарче.
Чичо Томовата коалиция "Заедно", а отскоро "Заедно за промяна", пусна подписка сред широкото гражданство, с която да подкрепи издигането на Радев за втори президентски мандат. Засега самият Радев не е казал нищо по въпроса, с изключение на съветника му Александър Маринов, по-известен като агента на ДС "Майстора" и личния социолог на ВИС, СИК И "Мултигруп", който заяви, че е логично да го направи.
Логично ли е обаче точно Чичо Томовата коалиция първа да се втурне да го подкрепя, още повече, че с днешна дата президентските избори изглеждат значително по-далеч от парламентарните, които са на 4 април. А именно тези от 4 април ще предопределят и президентските.
Това ще разберем, ако проследим, че до сакралната дата 10 ноември 1898 г. Александър Томов, който се прочу с прякора Лупи по името на симпатичното животно от анимациянния филм "Добрият вълк Лупи", се занимава със строго научна кариера в областта на икономиката. Но още тогава, само 3 седмици след падането на Тодор Живков, става първопроходец, основавайки Движението ДЕМОС, в което точно както и в сегашното му Движение "Заедно" влизат учени, интелектуалци и младежи.
По онова време се бори се за социалдемократизирането на тогавашната все още БКП, която е на власт, и дълбоки реформи в стратата. Разликата със сегашния момент е, че се бори с ГЕРБ. Другото си е същото.
Дотук - нищо ново. С уточнението, че "Заедно" все още го има, а ДЕМОС отдавна вече всички са го забравили.
Но вече преименуваната БСП вкарва Томов във 7 Велико народно събрание. И там той става член на коалиционното правителство между БСП и СДС начело Димитър Попов и негов вицепремиер. То беше наречено програмно, експертно, на националното съгласие и т.н. и отнесе най-мощните ругатни на политически свръхактивните в онези години българи. А гръмотевиците най-често връхлитаха именно Томов заради освобождаването на цените и масовото обедняване на хората.
И докато Попов зовеше: "За Бога, братя, не купувайте", а народът гледаше внезапно изникналите по витрините кремвирши след Лукановата зима като шедьоври на Леонардо, които им изглеждаха горе-долу и на такива цени, Томов освобождаваше къде каквото може. Сиреч, правеше го недостъпно за обикновените хора.
След включването на Томов в Съвета за икономическа помощ (комунистическият СИВ) като зам.-председател и той не прокопса. Просто го закриха и той сложи подписа си под ликвидирането му.
Бял свят не вижда и 1991 е изготвен с участието на Томов доклад на тогавашния Висш съвет на БСП за разкриване на деформациите в комунистическото управление и за отхвърляне на порочните му практики. По това време Томов вече е в ръководството на столетницата, но старите комунисти отричат заключенията на доклада и той остава без последствия.
Същата участ има и правителството в сянка, ръководено именно от Томов по времето на управлението на СДС и правителството начело с Филип Димитров. А след като се скарва с новия лидер на БСП Жан Виденов заради назадничевата му според него икономиста политика сенчестото му правителство е закрито.
Тъй като ликвидирането на БСП се оказва голям залък за Томов, го ликвидира тя. И той основава своето второ политическо движение Гражданско обединение за републиката (ГОР), в което отново събира учени и интелектуалци. Тъй като годината е 1993-а и от Симеон Сакскобургготски все още няма и помен в активната политика, всички се питат какво чак толкова застрашава републиката, че да има нужда от ГОР-ски.
Но 2 години по-късно става ясно, че това е бил индивидуален спасителен план на Томов. Защото се обединява с мощната все още БСДП начело с д-р Петър Дертлиев и БЗНС в Демократична алтернатива за републиката (ДАР) и на парламентарните избори завлича всички барабар с новосъздадената им коалиция в политическото небитие. Както и легендарната БСДП, която след тази случка се разцепи и повече не можа да се съвземе.
Цели 3 години Томов търси нова форма за възкресение на политическата сцена и я открива през размирната 1997 г., когато управлението на Жан Виденов и националната стачка накараха знакови социалисти да напуснат столетницата на талази. Тогава Томов преформатира ГОР в Българска Евролевица и влезе в парламента през същата година, за да си партнира с ОДС под ръководството на Иван Костов.
Тъй като ОДС имаше абсолютно мнозинство в 38-о Народно събрание, злите езици разказват, че именно Иван Костов е помогнал за този успех на стария си колега от правителството на Димитър Попов, в което той беше финансов министър. А на Костов му трябва да демонстрира пред външните партньори на България, че има национален консенсус по избрания от нея евро-атлантически път и Евролевицата му върши чудесна работа в това отношение.
Но още тогава в партията на Томов вече избухват вътреши крамоли и макар той да печели убедително срещу тогавашната си партньорка, но избранничка на вътрешнопартийната му опозиция Елена Поптодорова, краят на Евролевицата идва с края на управлението на Иван Костов. Бялата лястовица от логото й пръха само един мандат. Следващият му опит да щурмува парламента с нея през 2001 г. се проваля. Както и новата му Коалиция на розата, която сформира около нея за изборите през 2005 г.
Последваха серия от съдебни дела срещу Томов, свързани с бизнес проявите му в "Кремиковци" и ЦСКА, но тъй като те завършиха с оправдателни присъди, коментарът им остава само в ръцете на техните наблюдатели.
През същата благодатна за съдебните борби на Томов 2018 г. той създава поредното си Движение "Заедно". А подкрепата му за кметската битка на Мая Манолова в крайна сметка не помага на амбициозната кюстендилка да стане градоначалник на София. След което и тя отече в канала на политиката и се канализира като метежничка на улицата.
Тази година изборната ситуация е силно сгъстена още от миналото лято. Точно тогава забравеният от доста поколения Томов сащиса мало и голямо, когато се появи на площада пред президентството като един от подстрекаваните от обитателя на президентството Румен Радев метежници и превратаджии, безчинствали месеци наред из града. А компанията на други стари и изпаднали от политиката муцуни като самата Манолова, Ренета Инджова, Еленко Божков, Татяна Дончева, Румен Петков и прочее, сред които единственото симпатично и последователно лице беше Йоло Денев (също политически връстник на Томов) отблъснаха доста хора от този начин да предявяват политически претенции към властта.
И тъй като на парламентарните избори коалицията му "Заедно за промяна" няма никакви шансове, сега Александър Томов се устреми към президентските и стана първопроходец на подкрепата за втория мандат на Радев. Не се знае дали това не е продиктувано от ясното му съзнание или сигурната му информация, че Нинова и БСП няма да застанат втори пъд зад кандидатурата му.
Но ако се проследи развоя на всички политически начинация и крайният им резултат на Александър Томов, точно този негов акт изглежда като неоспорим знак, че през ноември Радев ще се сбогува с президентството окончателно.
За разлика от Томов, пред когото пътищата няма да свършат, ако Радев загуби. При сгода ще каже: аз бях пръв. При несгода ще се оправдае като селяните, които, вадейки един бивол от блатото, му откъснали глава: ами, ние, каквото можахме, направихме.
А по-нататък току-виж дори се прегърнал с него в поредната си коалиция, която по стара традиция отново ще отправи всички към политическото небитие, експонирайки дългогодишния образ и подобие на Томов.
Колко живота имаше котката - седем? В такъв случай Александър Томов изобщо не е Добрият вълк Лупи, а някаква свръхкотка върху продънения ламаринен покрив на нашата свръхбезпаметна и свръхпощуряла политическа среда. Всъщност, това е възможно само там и само така. И само по тертипа на Александър Томов.
