Политологът Димитър Ганев ВКАРА ИНТРИГА преди президентския вот: Гюров се прави на стратег в социалките, ГЕРБ не ги чака нищо добро
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Новият политически сезон започва с възобновяване на пререканията и критиките между управляващи и опозиция. Ако предишният сезон приключи с голямата тема за бюджета, която впоследствие стигна и до Конституционния съд, сега новият започва със заявки за съдебна реформа, нов Висш съдебен съвет и избор на главен прокурор. Паралелно с това предстоят и президентски избори.
Коя от тези теми крие най-голям риск от политическо противопоставяне и има най-голям потенциал да доминира обществения дебат през следващите месеци? Темата коментира пред Би Ти Ви политологът Димитър Ганев.
Според него именно президентските избори ще бъдат водещата политическа тема, тъй като всеки изборен процес по естествен начин застава на преден план.
„Винаги, когато има избори, те стоят най-отпред. Напълно нормално е, според мен. А иначе относно сюжета за съдебната реформа и конституционните промени, които се предлагат, те ще отидат отвъд края на октомври, началото на ноември. Най-малкото защото има срокове, които трябва да се спазват. Така че това ще е нещо, което ще се развива в рамките на следващата половин година, може би и повече“, коментира Ганев.
По думите му е възможно в новия Висш съдебен съвет да влязат нови лица, които не са свързвани с досегашния модел и нямат право да повторят мандата си.
„Може членовете на ВСС да бъдат нови лица, които най-малкото нямат право да повторят мандата си. И такива, които ние не познаваме, които не са свързани по някакъв начин с партиен модел“, посочи политологът.
Според него остава надеждата новият състав на ВСС да покаже воля за промяна, тъй като през последното десетилетие са се натрупали сериозни критики към начина, по който работи институцията.
Сред големите политически сюжети остава и заявената от управляващите битка с олигархията. По думите на политолога, ако властта заяви, че напълно е елиминирала олигархичния модел, неизбежно ще последва въпросът какви са конкретните резултати от това.
Според него управляващите вероятно ще продължат да развиват темата, но деолигархизацията няма да бъде достатъчна, за да се превърне в устойчив политически разказ.
На този фон остават и редица болезнени за обществото теми. Сред тях е убийството в Пловдив, при което непълнолетни са обвинени за нападението. Според Ганев дори тук може да се види поредният сблъсък между управляващите и опозицията.
„Аз не виждам нищо кой знае колко ново, съществено, което по някакъв начин ще промени политическия ландшафт. Нито казусът около Пловдив, нито казусът около тази вечна хибридна атака от страна на Иран“, коментира той.
Президентските избори постепенно ще заемат все по-голяма част от политическия дневен ред. До първия тур на 25 октомври остават точно два месеца.
Димитър Ганев припомни, че за да бъде избран президент още на първи тур, трябва да бъдат изпълнени две условия – кандидатът да получи повече от 50% от действителните гласове и в изборите да са участвали повече от половината избиратели, включени в избирателните списъци.
Според него второто условие почти сигурно няма да бъде изпълнено.
„Избирателният списък в България е около 6 милиона и 600 хиляди. Предполагам, че няма да претърпи голяма промяна до 25 октомври. И съответно, за да се избере президент на първи тур, трябва да са гласували 3 милиона и 300 хиляди“, обясни той.
Другият голям въпрос преди президентските избори е свързан с кандидатурите на основните политически сили.
Ганев коментира и все още необявената официално кандидатура на Андрей Гюров, който продължава да влиза в словесни престрелки с управляващите в социалните мрежи. Според политолога забавянето на официалното обявяване може да бъде част от тактическа стратегия.
„Това може да се чете и като някаква форма на тактическо действие – общо взето да се поддържа интерес към кандидатурата си, имам предвид кандидатурата на господин Гюров“, каза той.
Според политолога по-сложна е ситуацията за ГЕРБ.
„Ако Гюров е кандидат, вероятно ще получи подкрепата на ПП и на ДБ. Но ГЕРБ е в много сложна ситуация, защото, от една страна, ако издигне самостоятелен кандидат, има потенциален риск да завърши на трето място“, посочи той.
Така новият политически сезон започва с няколко големи фронта – съдебна реформа, битка с олигархичния модел, сблъсък между управляващи и опозиция и, все по-осезаемо, подготовка за президентските избори. Именно последните вероятно ще се превърнат в основната политическа битка през следващите месеци.
