Политологът Димитър Ганев: Надеждата за редовен кабинет минава през нови избори, Борисов и Радев ги сближава управлението на Кирил и Асен
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Надеждата за редовен кабинет минава през нови избори. БСП чак сега разбра, че ПП влезе брутално в лявото пространство. Общият враг ПП сближи Радев и Борисов. Тези тези развива политологът Димитър Ганев в интервю за "Труд". Ето какво още казва той:
Консултаците при президента Румен Радев все пак трябва да се проведат. Вероятно няма да има политическа полза от тях, в смисъл едва ли ще се стигне до някакво съгласие за редовен кабинет. Но единственият ефективен резултат от тях е да се удължава срокът на работа на 48-ото Народно събрание. В Конституцията има достатъчно заложени буфери, които президентът може да използва с цел да удължава живота на парламента. Например в основния ни закон не е посочено кога трябва да се връчи първи и втори мандат, кога трябва точно да разпусне Народното събрание и т.н. В случая с проточването на консултациите освен да има опит за съставяне на правителство се удължава животът на парламента. Не знам какво ще се случи с бюджета, но най-малкото трябва да минат закони, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, защото там сме реално заплашени от загуба на милиарди. Дали това ще се случи обаче е друг въпрос.
Оставам скептичен към съставянето на редовен кабинет. Не дай си Боже да има форсмажорно обстоятелство, защото това означава, че Европа, България и светът ще се намират пред много тежко предизвикателство. Пример за такова нещо би могло да бъде – казвам го хипотетично – излизането на войната извън границите на Украйна. Иначе неща, свързани с вътрешнополитическия процес у нас ми изглеждат малко вероятни, за да могат да направят спойка. Ако има някаква надежда за кабинет, то тя по-скоро минава през нови избори, според мен. А евентуални разговори между Борисов от една страна и Петков и Василев от друга по-скоро ще бъдат ползвани за платформа за предизборната кампания, отколкото за реални преговори за съставяне на кабинет.
Спорно е, че ри нови избори резултатите ще се повторят. Да приемем, че стане това, което вие казвате - че структурата на вота общо взето ще е сходна. Някой ще е с 3-4 процента нагоре или с 1-2 надолу. И тогава логичният въпрос би бил „оти ги ручахме жабетата“? Въпросът е резонен, но трябва да имаме предвид следното. Нови избори, независимо от резултата, който ще се получи, ще създадат нова политическа ситуация в страната.
Сега има червени линии – аз никога с този, в никакъв случай с онзи... Ако изборите са през февруари-март догодина, първо държавата ще бъде на автопилот вече близо девет месеца, от излизането на Слави Трифонов от управляващата тогава четворна коалиция. Няма никакво съмнение, че социалното напрежение ще расте, идват зимни месеци, разходите на домакинствата се вдигат, цените в магазините ще продължат да растат. Освен това, в такава вече ситуация, червените линии ще почнат да избледняват, защото общественият натиск за съставяне на редовен кабинет ще бъде много по-силен, отколкото е този в момента. И ако сега електоратите на отделните партии в никакъв случай не могат да приемат коалиция с този, онзи, трети или четвърти, тогава лидерите ще бъдат по-освободени от електоратите си, защото самите хора ще кажат – не може така до безкрай. Ако някоя партия каже, че потвърждава тезата си да не влиза в коалиция с някоя или някои други, вече може да има много сериозна щета върху съответната формация. И тя да бъде обвинена, че действа деструктивно и хвърля държавата в криза. Така че смятам, че общественият натиск ще бъде много силен и няма как червените линии да не поизбледнеят малко.
Идеята за контактни групи по принцип е следната. Лидерите не могат да правят отстъпки, защото ги слушат всички. И заради това трябва да се разберат контактните групи. Борисов излъчи контактна група Плевнелиев-Паси, които са от политическото семейство на ПП и ДБ. Чрез тази контактна група Борисов се опита да даде послание към тези партии. Защото той добре си дава сметка, че един разговор между него и Асен Василев и Кирил Петков ще взриви преговорите. Това би се превърнало в арена като в предизборна кампания. Те ще кажат вие се оттеглете, той ще отвърне, че са го арестували незаконно. А една контактна група би могла да бъде много полезна, работи се чрез посредници и ще има възможност за по-смислен разговор за постигане на консенсус. Е, това няма да се случи, но беше един поне опит в тази посока. Защото най-важното нещо оттук до февурари-март, когато биха били изборите, е кой ще спечели битката за интерпретацията „Кой е виновен за политическата криза“. Сега партиите ще се надпреварват да се заклеймяват, че заради ГЕРБ отиваме на нови избори, ГЕРБ ще казват, че това ще е заради ПП. И партията, която убеди, че нейният опонент е виновен, ще нанесе щета върху изборния резултат на противника си.
Ако трябва да търсим генезиса на политическата криза, тя дойде вследствие на тежкия политически конфликт и невъзможност за каквото и да е разбирателство между Бойко Борисов и Румен Радев.
Сближи ги управлението на ПП и Кирил Петков и Асен Василев. Те обявиха война едновременно и на Радев, и на Борисов. Първо на Борисов с ареста, а Радев се почувства излъган и предаден, защото той ги легитимира, благодарение на него те станаха първа политическа сила, а те после почнаха да чегъртат служебното правителство, да говорят, че позицията му за Украйна е позорна и прочее. Това си беше война и управлението на ПП започна да сближава политически Румен Радев и Бойко Борисов. Двамата привидяха вече общ враг. Формулата „врагът на моя враг е мой приятел“ работи безотказно.
Имаме и коалиция „оръжие за Украйна“. Имаме няколко тематични коалиции, но нямаме една коалиция. Тези тематични мнозинства не ни дават сигнал, че ще се създаде някакъв кабинет, точно обратното. Дава ни заявка, че партиите се готвят по-скоро за избори. За ДБ e много важно да отговори на симпатизантите си, че дава въоръжение на Украйна, нещо, което не направи в предния мандат и бяха критикувани. ГЕРБ пък иска да се легитимира като твърда проатлантическа формация, за да излезе от изолацията, в която бе поставена преди две години. От трета страна БСП пък иска да върне хартиената бюлетина, защото машините ощетяват нейния електорат. Т.е. много повече се действа от партиите с хоризонт „избори“, отколкото някакъв редовен кабинет. Защото ако тези партии, които споменах, направят и някакъв минимален ход към коалиция помежду си, това няма да бъде добре възприето от избирателите. Такава коалиция може и да не стане и това е твърде голям риск за тях. Затова според мен никой няма да тръгне да прави някакви по-сериозни действия в тази посока.
Първият и вторият мандат са свързани. Ако ГЕРБ не получи подкрепа от ПП и ДБ, то няма как ГЕРБ да подкрепи мандат на ПП. Вероятно ПП няма да получат подкрепа и от бившия си партньор БСП, защото различията между тях стават все по-големи. Една от големите новини от последния месец, ако трябва да видим някакво истинско разместване в политическите пластове, това е, че единният блок около Кирил Петков се разпадна. Трите партии – ПП,ДБ и БСП действаха в предизборната кампания като партньори – ние заедно ще се опитаме да направим еди какво си, заедно ще управляваме... Този блок се разруши. БСП влезе в коалицията „Рашидов“, сега ще влезе в „хартиена бюлетина“. Вече има ясни искри между БСП и ПП. Представители на ПП казаха, че БСП се е върнала в статуквото. А между ДБ и БСП има фундаментални различия, свързани с евроатлантическите им позиции, за Украйна, газа и т.н. БСП се обяви и против еврото, което е приоритет на ПП и ДБ. Блокът се разкъса, но има и фундаментални причини за това.
БСП започна чак сега да разбира, че всъщност ПП й влиза брутално в лявото пространство. С много мощна социална риторика, представяйки себе си като прогресивната и модерна центристка, но по същество като послание и политики, си е лява партия, в това няма никакво съмнение. Тя е европейската прогресивна лява партия, която съвпада напълно с типичните леви западноевропейски субекти. Бюджетите на Асен Василев бяха подчертано леви.
Не искам да правя прогнози за третия мандат. По-скоро бих казал не на кой ще го даде, а на кой няма да го даде. Явно не може да го даде на „Възраждане“ по обективни външнополитически причини, това е неприемлив субект за партньорите. Освен това „Възраждане“ няма никакъв шанс да състави правителство. ДПС пък отпада по вътрешнополитически причини – ще асоциират Радев с движението, от което той надали има нужда в момента. Освен това никога не е имало кой знае какъв диалог помежду им.
Остават ДБ, БСП и „Български възход“...
„Демократична България“ е формация, която по принцип има фундаментални различия с президента по основните теми на дневния ред като оръжието за Украйна и руския газ. Тяхната общност беше в центъра на протестите срещу служебния кабинет преди няколко месеца. Освен това президентът не крие своите критики към ДБ и техни представители. Моето мнение е, че мандатът няма да бъде даден на Стефан Янев по няколко причини. Първо, това е група с 12 депутати – т.е. малки са, трудно ще съставят кабинет около 12 души. Има и по-важна причина да не му се даде мандата на Янев – че той черпеше от легитимността на Радев през цялото време, без те да бъдат в блестящи отношения в последните няколко месеца. Но въпреки това Стефан Янев минаваше за приближен на Радев и не малко хора гласуваха за Янев, привиждайки в него проект на Румен Радев Това го видяхме от социологическите данни. Сега ако Радев даде мандат на Янев, той реално ще го легитимира за свой човек, нещо, което Радев едва ли иска да прави.
Въпреки че отношенията на президента с ръководството на БСП са взривени, Радев не иска да губи връзка с левия електорат, който го подкрепи още за първия му мандат и след това за втория. През юли миналата година, когато се въртяха мандатите, той даде третия пак на БСП не защото много харесва Корнелия Нинова, но използва този мандат да отправи политическо послание, което би могло да се прочете така – аз не искам да губя връзка с левия електорат.
Време за поява на нов играц същевременно има, Петков и Василев се появиха два месеца преди изборите. Но сега не виждам някой, който да загрява на терена. Трябва да има някъде политически пулс, ако ще се прави нещо, но не виждам. Би могло да има възможност за подобно нещо, ако при евентуално социално напрежение и протести през зимата се получи вълна и някой успее да сърфира по нея и да натрупа популярност. Но оставам скептичен за това.
