Политологът доц. Стойчо Стойчев: Радев представлява опасност за демокрацията, Трифонов е обречен да изчезне
Последвайте ни в Google News Showcase
Не знам каква част от гласоподавателите и до каква степен ще отчетат работата на правителството, когато гласуват за президент. Разбира се негативите на едно управление винаги се пишат на правителството. При положение, че президентът в момента е пряко отговорен за изпълнителната власт и въобще за всичко, което се случва в държавата, това на първо място го обезоръжава малко или много в президентската кампания, защото той досега много комфортно беше свикнал да критикува ГЕРБ. Това коментира политологът доц. Стойчо Стойчев пред Трибюн.бг по повод предстоящите избори.
Цялата публична дейност на Радев беше изградена върху критиката на ГЕРБ и Бойко Борисов, като се въртеше около две-три основни тези – за корумпирано управление, голям грабеж и за едни милиарди, които са изчезнали. В момента тази реторика става все по-малко валидна, да не каже изобщо невалидна, защото да се оправдаваш с предишните и да казваш как те са крали при положение, че почти от една година управляваш еднолично държавата, звучи несериозно, категоричен е доцентът.
Смятам, че президентът Радев в момента се чувства дискомфортно по това направление, на практика няма какво да говори. Второ – кандидатът на ГЕРБ не е партийна фигура, която може да бъде пряко ангажирана с някакви негативи от предишни управления. Затова говоренето в момента като че ли липсва, посочва той.
Видяхме някакви опити в търсене на дискредитация на проф. Герджиков. Аз мисля, че те са несериозни, защото той е достатъчно чист и светъл кандидат. През годините е имал много врагове като ректор на Софийския университет и не е бил адекватно нападнат досега до такава степен, че неговата репутация да бъде поставена под въпрос. Не смятам, че и в тази президентска кампания, какъвто и да бъде опитът срещу него да бъде дискредитиран, той ще сполучи, категоричен е Стойчев.
Политологът смята, че мобилизацията ще върви основно по линията на партийната принадлежност и на това какво хората възприемат като своя алтернатива, като своя партия, по-скоро като дългосрочно намерение, а не като някаква моментна конюнктурна нагласа, коята да рефлектира върху текущото състояние на нещата.
Разбира се, върху тези дългосрочни нагласи към политическите партии ще влияе до някаква степен и опитът с предишните две Народни събрания, които бяха изключително кратки. Това би могло да разколебае хората, които са търсили промяна. При положение, че тези партии, които претендираха да бъдат качествена нова алтернатива за управление, не са способни да формират едно устойчиво мнозинство, което да гарантира някакъв нормален ред в държавното управление, вероятно биха отблъснали част от избирателите. Но аз все пак си мисля, че тази част от избирателите ще отиде да гласува за други партии пак в рамките на този протестен блок. Тоест ще имаме вътрешноблокова волативност, но не и междублокова. Смятам, че по-малка част от тези хора ще бъдат привлечени от така нар. партии на статуквото, тъй като са се разочаровали от промяната на първо място, посочва той.
От една страна кандидатурата на проф. Герджиков е рискован ход, от друга страна изглежда максимално ефективният ход в тази ситуация. Защо? Защото проф. Герджиков е много от нещата, които Румен Радев не е. Тук, когато са мислили за кандидат, са търсили недиректна конфронтация с Радев, не някой, който е като него, да извадят срещу него да кажем генерал. А всъщност вадят един човек, който има съвсем различен профил. Радев, ако се конфронтира, Герджиков винаги търси компромиси. Радев изглежда войнствен, говори нападателно, докато Герджиков винаги е бил един благ, смирен човек. Същевременно винаги е успявал да намира решения в трудни ситуации на базата на диалог и компромис. И тук има едно послание, а именно, че без диалог и компромис няма как да се постигне мнозинство в Народното събрание. То е видно след два неуспешни опита да се състави правителство на базата на преговори, в които участниците не разчитаха на диалог, а на някакви срещи и ултиматуми. Едните казваха – „Или ни подкрепяте кабинета, или ви хвърляме всичко“. Другите пък казваха „Не, няма пък да ви подкрепим“. Видяхте, че без диалог, няма как да стане тази работа, а този диалог между партиите не може да се появи от нищото. Самите партии до такава степен са си открили война една срещу друга, разкопали са такива пропасти помежду си, които трябва да бъдат преодолени с активното посредничество на президента, смята доц. Стойчо Стойчев.
Президентът Радев към момента не участва толкова активно в разрешаването на тази правителствена криза. Какви са причините, един Господ знае, правят се много спекулации. Очевидно той има пряка полза от това да няма правителство в държавата, която се състои в това, че от една страна той продължава да управлява служебни кабинети, от друга страна се дискредитира допълнително парламентарната република и има все повече привърженици на идеята да се прави конституционна промяна в посока на повече президентски правомощия и едва ли не на някакъв президентски вид управление – било то по модела на Франция, на Русия или САЩ. При всички положения обаче, такава конституционна промяна въобще не ни трябва. Освен това опитът на общества като нашето, не само в нашия регион – Източна Европа, но и навсякъде по света, показва, че за такъв тип нехомогенни общества като българското, в които има големи етнонационални, религиозно обособени общности, по-добра от парламентарната форма на управление и тази система за гласуване в партийни листи, няма. Защото тя осигурява адекватно представителство и участие на всички групи в законодателния процес и управлението на държавата. Всякакви мажоритарни формули като еднолична президентска власт, като мажоритарен принцип за избиране на депутатите, с който се дава мнозинство на една партия, обикновено са изключващи малцинствата. Това веднага води след себе си много проблеми, първо отчуждаване на тези малцинствени групи, второ сепаратизъм и в някои случаи дори се стига до граждански войни, каквито не са ни чужди тук на Балканите. Когато няма адекватно представителство на интереси на национално равнище, се стига до много тежки конфликти и сблъсъци.
Досега сме ги заобикаляли, но в човешкото развитие нищо не е еднопосочно, по някой път има и регрес. Както след Бел Епок, когато Европа достига най-високите образци на изкуството, разцвет на културата, технически прогрес и икономически растеж, всъщност идва Първата световна война, а след това и втората, с която са свързани масовите убийства и ужаси. Това го давам не като философски пример за някаква заплаха от авторитарно управление на Радев. Но този човек не е демократ по същество. В неговия случай това не е лошо, защото той е военен. Той е социализиран така, такава му е школовката, той е научен, че не се поставят под съмнение, не се дискредитират заповедите на висшестоящите. Те решават. Това е най-недемократичният принцип. Ние не можем да очакваме от този човек да държи на демократичното развитие и да иска да развие тези демократични процедури. Напротив, той си представя национално отговорната държава като лидерска държава, него като лидер и еднолично да поеме отговорност за всичко. Това е ограничаване на демократичния плурализъм, който не е просто фикция, за която стоим тук и си чешем езиците, а това е пряко измерение на нашата гражданска свобода. Неминуемо ще се стигне до ограничаване на нашите граждански свободи, ако демократичният плурализъм в този му вид бъде накърнен. Не става въпрос за някаква слободия, която искаме да защитаваме, т.е. да има безредие и хаос, в който ние да правим каквото си искаме. Става въпрос за алтернативност на мненията. Вие виждате в момента какъв лукс е някой да си позволи да критикува публично президента Радев, това, което той прави. Неговите действия се възприемат абсолютно безкритично, както и тези на неговите подчинени и той не дава обяснения за нищо, посочва политологът.
Скандалът с „Грипен“-ите е абсолютно безобразие от всякакви гледни точки – конфликт на интереси, морал. Не може до онзи ден да си бил глава на ВВС, ставаш президент, назначаваш служебно правителство, което трябва да проведе избори, но първата работа, която върши то е да избере технология за доставка на изтребител. Процес, който се е бавил 10 години, ти го решаваш за един месец. Очевидно като бивш шеф на ВВС влизаш в силен конфликт на интереси. От тази позиция да критикуваш някакви хора заради корупция, конфликт на интереси, шуробаджанащина и какво ли не е най-малкото непремерено. На какво основание? При положение, че самият ти си се заявил като такъв морален стожер. Имаш много, много трески за дялане в това отношение. При една такава заявка за морално превъзходство, за безалтернативност на собствената гледна точка и визия на този човек, той представлява опасност за демокрацията. Защото в система, в която се гарантира по-голяма власт, той ще използва тази власт, за да укрепва именно своята безалтернативна гледна точка и това неминуемо ще доведе до ограничаване на либералните права и свободи на някаква част от гражданите, сигурно не на всички, защото има и хора, които много го харесват и го одобряват, но има и такива, които не го харесват, не харесват нито стила му на поведение, нито подхода му, нито външната политика, която в началото беше заявил, че ще провежда, после се пообра малко. В крайна сметка трябва да свикнем, че в България отмина, поне на този етап, епохата и времето на националните герои. И ако той иска да бъде национален герой като Ботев и Левски, просто си е изпуснал момента. Мина това време, сега е момент на търсене на компромиси, на баланси, на взаимноизгодни решения, на договаряне, ако щете на брокерство, на търговия. Ако това му се струва мръсна дума и някакъв вид отстъпление, то не е, защото се прави в името на хората, в името на техните интереси. Ние сме различни, не сме едни и същи. Всички обичат да се бият в гърдите с лозунга „Съединението прави силата“, но това съединение е в името на някаква ценност, а именно свободата. Единението не е цел, то е средство за постигане на някаква цел. Крайната цел е в България всеки да живее свободно и да се чувства максимално комфортно за себе си и за семейството си, посочва още политологът.
По отношение на новия проект на Кирил Петков и Асен Василев, той смята, че симпатизанти ще има не малко на база предизборните приказки. "Аз мисля, че те ще бъдат основната причина за вътрешноблокова електорална волатилност, т.е. прехвърляне на гласовете на известна част от разочарованите от „Има такъв народ“ към новата партия на Василев и Петков. Разбира се, част от хората, които традиционно гласуват за „Демократична България“, ще подкрепят „Продължаваме промяната“, защото те са еднотипни по същество", посочва Стойчев.
Кирил Петков и Асен Василев просто ще станат причина и повод за преразпределение на тези гласове вътре. Нещо, от което ще пострада единствено и само „Демократична България“, която наистина имаше хубав ход на ръст, прескочиха психологическата граница от 300 хиляди гласа, която им тегнеше над главите през последните 15 години. Но ето сега тези двамата министри, предприемачи, ентусиасти, ще ги поспънат малко. „Демократична България“ беше много сериозна алтернатива за гласуващите и разочаровани от „Има такъв народ“, които търсят евентуално някакво друго представителство, много сериозна алтернатива. Сега вече са две такива алтернативи. От една страна „Демократична България“, от друга Петков и Василев. Дали те ще дръпнат допълнително гласове от партиите на статуквото, не ми се вярва. Не ми се вярва някой, който е гласувал за ДПС, да отиде и да гласува за Кирил Петков. Също не ми се вярва и тези, които на последните два парламентарни избора са гласували за ГЕРБ, да отидат и да гласуват за Кирил Петков. Горе-долу резултатът от юли месец на ГЕРБ показва едно твърдо партийно ядро, хора, които наистина си харесват тази партия и не биха се подлъгали, според Стойчев.
По думите му при ИТН на Слави Трифонов ще има както разочаровани, така и спечелени, ще има и такива, които ще си останат зад него. Социолозите сега по-скоро отчитат, че тези които ще си тръгнат, са повече от тези, които ще дойдат и Слави Трифонов ще загуби влияние. Това е нормално. При всяка една популистка партия на всеки следващ избор, независимо, че при нас се случват много на често, електоралната подкрепа ерозира. Тя е популярна, тя е вълна в началото, после лека-полека спира да бъде актуална, защото се появяват нови популисти. Новите популисти са Петков и Василев. Колкото и да са антипод като визия, като реторика на Слави Трифонов, те всъщност са абсолютно еднородни по отношение на политическото си присъствие. Те говорят популистки, т.е. обещават всичко на всички чрез магически тайни формули, в случая почтено управление на публичните финанси, което ще доведе до еди-какво си, посочва политологът.
Досега, вече 30 години, винаги има вратичка за такъв тип популистки вот. Понякога той се слива с по-големи процеси, както стана през 2009 година, целият популистки вот отиде при ГЕРБ. Имаше и други мобилизации. Затова се постигна това мнозинство, този резултат от 1,7 млн. гласа, който оттогава насам никой не може да го повтори и няма и да може в скоро време, поне няма такива индикации. Така че, Слави Трифонов е обречен да изчезне, допълва още той.
