Политологът Цветанка Андреева пред ПИК: Кабинетът „Петков“ плаща с бензин и хляб на калпак като за избори. Радев иска цялата власт
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Политологът Цветанка Андреева анализира пред ПИК възможен ли е реален резултат за хората от мерките срещу инфлацията и кризите на кабинета „Петков“, тест за системата ли беше поисканата оставка на парламентарния зам.-шеф Мирослав Иванов и защо въпреки популизма хората все по-малко вярват на БСП и Корнелия Нинова. Андреева коментира още инженеринга на Румен Радев за овладяване на дясното и центъра през формацията на Стефан Янев, както и кога ще са възможни избори.
- Госпожо Андреева, мерките на кабинета за хляба, бензина и пенсиите популизъм ли са, или реално средство за справяне с инфлацията и кризите? Лъже ли Кирил Петков, като казва, че компенсациите за тока са 4,1 милиарда, а до бизнеса стигат 1,1 милиарда, възможно ли е да е вярно, че газът от САЩ ще е по-евтин от руския?
- Даже не бих казала, че мерките са толкова популистки, защото популизъм означава да демонстрираш уважение към народа. В случая става дума по-скоро за предизборни плащания. Както го определиха и икономистите, плаща се на всички, на калпак. Буквално не са подбрани социално слабите групи, уязвимите по браншове, по сектори. Привилегирована дори е по-средната класа, отколкото хората, които са в социално уязвимо положение. Надбавката в пенсиите между другото е надбавка от ГЕРБ, която беше критикувана от три парламента.
Явно не могат да се откажат от нея и я трансформираха от COVID-добавка в новото плащане. Тя вече е в контекста на икономическа криза и когато се дават едни и същи пари на хората с най-ниски пенсии и на хората с най-високи, то тогава се губи социалната функция. Затова е не е учудваща тази все по-висока тревожност – както сред бизнеса, така и сред хората. Затова и няма икономически и социален разум в мерките, които бяха предложени.
- Вярна ли е при това положение тезата на БСП, че поисканата оставка на зам.-парламентарния шеф Мирослав Иванов е тест, който опозицията прави, за да е наясно с резултата от евентуален вот на недоверие към кабинета „Петков“?
- Точно тази формулировка някак си ми се стори изгодна повече за управляващите – да облекат поведението на зам.-председателя в някакъв парламентарен тест. Не смятам, че беше така. Напротив, мисля, че уважението към демокрацията – и като атрибути ако щете, визирам и решетките, и отношението на председателстващите, отношението към опозицията, нямат общо с някакви привиждания от управляващите за постоянни политически атаки, че ще бъдат сваляни от власт. Когато всяка една критика започне да се привижда като опит за сваляне от власт, това става изключително опасно както за самата коалиция, така и за хората, които имат други очаквания от властта. Да има визионерски и стратегически поглед напред. Затова нека ясно да различаваме политическата и институционалната критика от свалянето от власт.
- Това ли изстрелва обявявания за мразен ГЕРБ отново на рейтинговата лидерска позиция в социологическите проучвания?
- Да. От една страна, неспособността на властта да се справи с кризите и все по-ясното затъване в социално-икономическото блато поражда нуждата от нова управленска алтернатива. И споменът за управлението на ГЕРБ е пресен. Така че хората няма как да нямат тази социална памет как са живели при ГЕРБ – много по-спокойно като икономически и жизнен стандарт. Чувствали са се по-защитени. Несправянето на властта с предизвикателствата засилва опозицията. От друга страна, не може да отречем факта, че опозицията действа много на място. Оказа се, че тя е подготвена. Издържа този изпит, при който беше пророкувано, че ГЕРБ ще се разпадне като политическа формация в момента, в който не е на власт.
- Поумняха ли хората, след като социологията засича, че БСП въпреки тези пропагандни мерки и клишета се нарежда вече чак след ДПС и „Възраждане“, каква е ролята на Корнелия Нинова за този срив към социалистическата идея?
- Самото влизане на БСП в тази коалиция беше голям идеологически компромис. Много трудно е на двете крайни формации, каквито са ДБ от дясно и БСП от ляво, да обяснят на собствените си електорати защо са в тази коалиция. И в един момент ценностните компромиси станаха толкова много, че електоратите загубиха доверие към тези две партии. Подкрепата за правителството е най-ниска сред средите на ДБ и на БСП. Това означава, че собствените им електорати не привиждат мястото и смисъла в тази коалиция. Така че БСП ще търпи негативи. Отделно, лявото някак си успя да се размножи. Национализмът на „Възраждане“ дори някак си стои в ляво с евразийски профил.
- Колко е вярна тезата, че формированието на Стефан Янев е инженеринг на Румен Радев за елиминиране на компрометиращите го Харварди през центъра и дясното?
- Това е стратегията на Румен Радев, която той упражнява вече от година и половина – да завладее цялото политическо пространство. Така е, след като успя да приобщи градската десница под юмрука си, после пък реши, че трябва да влезе и да овладее и лявото пространство. Съгласете се, че основен конкурент на БСП ще се яви не толкова „Възраждане“, макар че те имат точно тази радикална риторика, която БСП не може да си позволи, защото е на власт, а формацията на Стефан Янев. Те са близки като възгледи, като ценности. Разбира се, че „Българският възход“ е дело на Румен Радев, колкото и да се мъчи да се откъсне сега от бащинството и на „Продължаваме промяната“. Но тези фигури кой ги вкара в публичния живот? Тези лица бяха от доверения кръг на Радев. Те бяха министър-председатели, министри. Много е трудно за пред електората това да бъде замаскирано като някакви отделни политически субекти, еманципирани от политиката на Радев.
- Знак ли е това, за което говорим, за назряващи избори, възможно ли е да се случи сценарий с нова изпълнителна власт, излъчена от същия парламент?
- Дилемата вече не е толкова политическа, в частност отделните партийни интереси. Идеята е, че когато има такава политическа криза, която е както вътрешна за държавата, така и външна, когато имаме дестабилизация в геополитически смисъл, в контекста на войната, много по-добре е да имаме стабилна политическа власт. Но ако управлението не може да предложи такава стабилност, не успее да успокои обществото, да му покаже, че има стратегическо виждане за преодоляване на кризите, тогава правителството само ще се свали от власт. Тогава ще се наложи да се намери политическа алтернатива.
