Полуголият Радев е потрес, селска чест по Юнг, не по Маскани. Държавен глава или позастарял епилиран чичка от фитнеса?!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Полуголият Радев е потрес, селска чест по Фройд/Юнг, не по Маскани.
Имам предвид, че става дума за тежки комплекси и лош вкус. И за бездарна имитация на ранния Борисов - този филм вече сме го гледали...
Потрес са и елейните дитирамби на лелките в менопауза от превзетите медии и социалните мрежи: Аууу, президентът показа суперформа, какви мускули само...
Мускулите индулгенция за почтеност ли са? Може би за народополезност и богоугодност?
Да, вероятно в съзнанието на инфантилните примитиви с първосигнални реакции.
Това държавен глава ли е или позастарелият епилиран чичко от фитнеса?
Хич не ми дреме за анатомията на тоя професионален превратаджия и двоен агент на Кремъл и Белия дом, който обърка съдбините на отечеството и раздели народа с размахания си юмрук. А после ни нахака шарлатаните от Харвард и манипулациите на машинния вот.
Сега се прави на умряла лисица, умерен, консенсусен, но това е, разбира се, умела електорална поза. Поза е и пацифистката му позиция по линия на Украйна, която възторгва подплашените от войната нормални български семейства.
Да, Радев звучи смислено на фона на пишман-евроатлантиците Борисов, Пеевски и Христо Иванов, които се кълнат, че ще помагаме на Зеленски до "пълната му победа" (?!), само че не се подлъгвайте по това изчислено лицемерие, по този патриотарски наратив, уж на ползу роду.
В поредна роля е разпределен човекът и съвестно си декламира репликите.
Той е необходимата антитеза, резервната писта в сюжета на дълбоката държава, която някак ще трябва да се репродуцира след неизбежния край на сегашната й неолиберална експликация.
На авансцената скоро ще излезе "народният генерал от НАТО" с тесни контакти в ГРУ, биполярен, взаимноприемлив персонаж, който ще изнесе труповете от сцената като един банален и посредствен Фортинбрас.
Говоря за труповете на партийния естаблишмънт, чийто окончателен провал ще наблюдаваме след поредните безсмислени избори за парламент.
Нова компромисна сглобка, отвратителна за всички, или институционално безвремие, безконечни преговори "на инат" с удължен мандат на безличието Главчев - все тая! Моделът на "системните" партии е изчерпан, идва време за твърда ръка, рестарт на държавата чрез Велико народно събрание, президентска диктатура и кой друг, освен дежурния мускулест симпатяга от пътя на копринката може да персонифицира трансформацията на политическата парадигма?!
Тежки, трудни времена се задават, а опортюнисти като Радев ще излизат все по-отпред, окрилени от безплодието, корумпираността и зависимостите на партийното статукво.
