Последвайте ни в Google News Showcase
Полша е изправена пред криза на сигурност в хода на войната в съседна Украйна, и има потенциал да се бъде въвлечена в "хибридна война" с Русия - с участието на пропаганда и "информация агресия" - според една от най-висшите генерали на Полша Станислав Koзей, пише сп. "Нюзуик".
Генералът, който е шеф на Бюрото за национална сигурност при президента призова западните съюзници да следват примера на Варшава и да увеличат разходите в сферата на сигурността с целта да бъде обърната посоката на опасния спад в момент, когато Русия продължава да увеличава арсенала си.
"В миналото отбранителните бюджети на повечето страни от НАТО се намаляваха, докато разходите за руската армия се увеличаваха. Тази опасна и тревожна тенденция трябва да бъде прекратена", казва ген. Козей.
"По време на последната среща на върха на НАТО в Нюпорт решихме да увеличим отбранителния си бюджет от 2016 г. поне до два процента от БВП, което, естествено, е свързано с кризата в сигурността, срещу която сме изправени сега и необходимостта да осигурим осъществяването на най-важните програми за модернизиране на армията".
Според генерала Полша, също така, се е превърнала в мишена на "руската информационна агресия и пропаганда" като руските държавни медии често обвиняват Полша за военна интервенция в Украйна. Междувременно Русия отрича доказателствата, че рускоговорящите сепаратисти в района на източен Донбас са подкрепяни от Москва въпреки планината от доказателства, че от лятото започват да липсват хиляди руски войници от тези, които са разположени близо до границата с Украйна.
"В руското общество се създава негативен образ на Полша", е оценката на генерала. "Едно от доказателствата за натиска беше декларацията за предислоциране на ракети "Искандер" в района на Калининград, който е край полската граница. Преди няколко дни в руски документ за анексирането на Крим се твърдеше, че Полша е подкрепила революцията от Майдана с обучението на украински бойци, което, естествено, не е вярно. Но това създава конкретен образ на Полша в руското общество."
Въпреки че Козей е убеден, че полското членство в НАТО от 1999 г. действа сдържащо срещу открита руска атака срещу член на ЕС, в същото време това не влияе на непочтените тактики на хибридната война, която комбинира дезинформацията на обществото, пропагандата и саботажи с конвенционални средства.
На въпрос дали "хибридната агресия" включва и руския шпионаж, Козей отговаря, че природата на такава информация е "естествено секретна" , но допълва "Мога да кажа, че шпионажът като елемент на хибридната война днес представлява сериозна заплаха". Наскоро бившият шеф на чешкото военно разузнаване Андор Шандор каза, че Русия "определено" е засилила шпионските си усилия в бившите си съюзнически страни след началото на украинския конфликт. През миналата година Полша обяви мерки за преодоляване на възможните заплахи срещу сигурността си с предвиждането 42 млрд. долара да бъдат изразходвани за модернизация на военното оборудване през следващото десетилетие.
През 2017 г. е предвидено да започне предислокация на въоръжени сили в полските източни райони, които граничат с руския балтийски анклав Калининград, както и към свързаната с Русия Белорусия и Украйна. Полша, също така, се съгласи да бъде създаден тристранна военна част с бившите съветски републики Литва и Украйна, в който официалният език ще бъде английския. Полското министерство на отбраната също така предложи да ремонтира военното оборудване на България от съветската ера, за да бъде избегнато натовският й съюзник да го изпрати в Русия.
"Полша не желае да заема лидерското място в Централна и Източна Европа, но се опитва да покаже на другите страни от източния фланг на НАТО своя собствен опит как се действа , за да бъде запазено единството на Запада", подчертава ген. Козей.
