Радвам се, че българите вече узряха да стават дарители и донори, твърди медикът
Последвайте ни в Google News Showcase
Помагал ли е Господ на известния хирург проф. Никола Владов, когато е изпадал в трудна ситуация на операционната маса. Това разказа той пред bTV, поканен да коментира на Великден колко често се случват чудеса в медицината.
„Вярващ съм. Искам с това да започна. Медицината е логична наука и трудно може нещо да ни изненада, но по време на операция може да се случи всичко. Дали ми е помагал Господ ли... Сигурно ми помага винаги, за да дам най-доброто. Но си спомням една много тежка операция. 8 часа се борихме да махнем увреден черен дроб, но нещо ни спъваше. Изведнъж видяхме проблема и после всичко тръгна рутинно. Сигурно в този момент ми е помогнал...”, разказа професорът.
Връщайки се години назад той каза, че стотици пъти е сънувал първата си операция, на която присъствал в „Пирогов”. „Като студент ходих да доброволствам там. Там участвах и операционен екип и направих първата си операция. Много беше вълнуващо. Стотици пъти сънувах после стъпка по стъпка какво се е случи на масата”, добави професорът.
Най-големият урок, който е получил от неговите учители бил да не се взима на сериозно. „Сгтранно звучи, но е така. Работиш, даваш най-доброто от себе си и вървиш напред”, допълни Никола Владов.
Негово кредо в професията е да казва истината на пациентите колкото и да е страшна. „Казваш нещата както са. Когато хората са наясно с проблема, те се мобилизират и са готови да се борят за живота си. Така смятам аз. Да кажеш на роднините, а на пациента – не, не смятам, че е правилно”, сподели още хирургът.
Професор Владов смята, че у нас вече се правят регулярно успешни трансплантации, но все още като количество не са достатъчни. „Забелязва се тенденция, че българите вече са узрели да стават дарители. В последно време почти нямаме откази. Всички, които са попитани, казват „да”. Проблемът обаче остава та организационно ниво”, сподели още водещият трансплантолог.
Той също така е на мнение, че анонимността на донора е много важно нещо и е по-добре, ако трансплантираният не знае от кого идва органът му. „Донорът има номер и това е. Анонимността трябва да се пази, така е по-добре”, завърши професор Владов.
