ПОМНИТЕ ЛИ? Как "умните натовски ракети" ни удариха с приятелски огън, докато сриваха Белград, точно преди 20 г.
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Днес се навършват 20 г. от началото на бомбардировките на НАТО над бивша Югославия. Алиансът пусна цялата си огнена мощ, за да се отърве от Слободан Милошевич.
Хубаво е такива събития да се помнят. Ако случайно все пак бъдат забравени, да се намира кой да ни ги припомня. Защото това беше бомбардировка над една просперираща страна в Европа. Е, не от сърцето на Стария континент, а от периферията му. Вероятно затова и така с лека ръка бе ударена. При всички случаи това е прецедент от Втората Световна война насам и дано повече не се повтаря.
За нас, българите, е хубаво да го помним. Защото пострадахме и ние от "умните ракети" на Алианса. Помня как се изсипаха над главите ни. Първата беше в Трън. Хората бяха така объркани, чудеха се какво е станало. Паника и истерия, а държавната власт мълчеше. Последваха ракети край Радомир, село Елов дол...
Върхът беше, когато падна една ракета в Горна баня. 65 г. след последната американска бомбардировка над София, столицата ни бе атакувана от "приятелския огън" на НАТО.
По-страшна беше реакцията на управляващите тогава. Президентът Петър Стоянов се оплете като пиле в кълчища. Не знаеше какво да каже. В някои медии дори излезе лъжата, че става дума за сръбска провокация. После пък тогавашният премиер Иван Костов роди абсурдното обяснение, че ракетата е изстреляна от Сърбия, на 20 км югозападно от Пирот в североизточна посока по сръбска цел, но я загубила и летяла 80-100 км неуправляема. Обаче горивото й свършило над Горна баня и затова е паднала там. МВР министърът Богомил Бонев пък, за да замаже положението, обеща на пострадалото семейство, над чиято къща падна ракетата, съдействие да съди НАТО...
И така минаха 20 г. от тези паметни събития. Но в Сърбия хората все още се разболяват от рак и умират заради обеднения уран от ракетите. Лошото е, че и у нас хората боледуват. Какви ли не болести ги тормозят в райноните, където паднаха ракети. Включително и рак.
Както се казва, битият си е бит... Ужасен израз, храктерен за нашата народопсихология.
Хубаво е да не забравяме. Защото ако не сме пострадали днес, утре никой от нас не е застрахован дори от по-страшна беда. Тогава ли ще се сетим?!
