Помрачен Великден среща българинът - този път не от ковида, а от министри безбожници и будисти
Последвайте ни в Google News Showcase
Вече за поредна трета година целият християнски свят изпитва затруднения да отпразнува подобаващо, така както традицията повелява, големите си църковни празници. Ковид пандемията, уви, наложи драконови мерки за социална изолация, като в някои православни страни, да речем в Гърция, храмовете бяха хлопнали кепенците за присъствието на богомолци.
Макар и физически да бяха принудени да отсъстват на светите Литургии, духом, благодарение на този уж мракобесен Интернет, можеха да се докоснат до благодатта.
Онова „омразно“ българско Правителство на Борисов обаче не се подведе под глобалната отсъда на всяка цена да тури катинар на църковните врати. Напротив, той ги остави широко отворени, дали за да си спести гнева на родните владици или поради боязън от Бога – не можем със сигурност да твърдим, защото сам Възкръсналият от мъртвите Син Божи знае.
На този Великден няма забрани за целокупния български народец. Но, както досега, той вместо да присъства на т.нар. Пасхална св. Литургия, който всъщност представлява същинската кулминация на нашето верую, хукна по гръцките курорти да разпуска.
Е, няма лошо! Тук в България останаха само бабите, дядовците и някои от внуците, щото пречат на младите да се веселят.
А да, забравих – останаха още и украинските бежанци, та белким на тях хотелиерите и ресторантьорите вдигнат оборотите си, освен от онези прословути на ден 40 лв. на калпак, дадени тъй щедро – о, Боже мой! – от дълбоковярващия премиер Петков.
Бутилка олио мина отдавна 4 лв. шишето, основните продукти политнаха към небесата, а пък за кило агнешко да не говорим! Цяло пасхално чудо ще е ако го купим до 25 лв.
Някой ще кажат: ами нормално е, в криза сме, инфлацията е навсякъде и на всичкото отгоре войната между Русия и Украйна оказва негативно влияние върху икономическото благосъстояние на цяла Европа. Да, бих се съгласил отчасти. Форсмажорните обстоятелства не може да ги омаловажим.
Но се чудя, премиерът Петков на кой Бог се кръсти? Този на Путин или на истинския – този, който състрадава, умира и възкръсва за нас, грешните човеци…
Гледам религиозните напъни на премиера Петков, откакто по чиста случайност взе, че стана премиер. За словесния му изказ не искам да говоря, понеже той не само е смехотворен, в което нееднократно се убедихме, но и много добре онагледяващ какво представлява дъното на българската политическа мисъл – тотална бутафория.
На Бъдни вечер този страдалец за правда в Патриаршеската катедрала се изтипоса по дънки. Да беше сложил някое марково анцуже, та белким направи своеобразен реверанс на познатия ни от близкото минало официален пернишки аутфит. Но не би! Това едно на ръка.
В храма, в присъствието на светейшия ни патриарх Неофит и неколцина владици, Петков не спря да се хили и да прави маймунджилъци за пред камерата. В желанието си да ни се покаже като „света вода ненапита“, породи основателно възмущение. Защото в църквата собственото его трябва да остане на нейния вход, а не да се размахва като знаме пред очите на Бога.
Сетне след присъствието му на тази богослужба всички се убедихме и в познанията на Петков за същината на празника. Направо ни разплака, но не от умиление, а от гняв, че в него липсва елементарна религиозна култура. Честити ни Бъдни вечер. Да се смееш ли или да плачеш?!
Непосилните сметки за ток на всички български църкви и манастири Петковото правителство не щя да оправи само с едно нищо и никакво гласуване. Да се таксува не за промишлен, а за домакински. Основната теза на пресветите депутати от управляващото мнозинство било, че Църквата ни е богата и че все някак си ще се справи.
Стотиците български православни светини, които очакваха финансиране за тяхното възобновяване секнаха. Нямало пари. Премиерът Петков и неговите министри си направиха оглушки.
Онзи пък будист Събев (иначе, нищо против будистите) с друг лакей на Петков – забравих му името, изръси богохулното изречение, че православните ни светини не били от такова важно значение, както справянето с корупцията. Чудя се на тази свръх наглост!
Що за политици ни управляват? Явно атеисти. Не ни стигнаха 45 години див комунизъм, че и сега отново да чуем подобни мракобесни думи.
Ало, господа и госпожи управляващи, опазването на българското православие, което се състои и в неговите материални светини, е от водещо значение за националната ни сигурност. Проумейте го най-накрая!
Изедникът Борисов за 10-на години възстанови не една светиня. Да с наши пари, но това беше и един от основните приоритети на всичките му правителства. Защото българският народ, за разлика от днешните управляващи, е искрено вярващ, а не лицемерно, както Петков и неговата дружина.
С право светейшият ни патриарх Неофит отказа официална среща с премиера Петков. И за какво да се среща патриарха с него? За да му гледа ухилената физиономия и той на свой ред да трупа така политически дивиденти? Не, дядо патриархът ни не е панаирджийска мечка, та да играе по свирката на всякой политик, на който му е хрумнало да си побъбри с него за пред камерите.
А и да не забравяме, че Петков не щя да го покани на полагането на клетвата на неговото Правителство. В такъв случай какво очаква Премиерът?! Да бъде посрещнат с бъклица и дрян ли? Ами като не кани първойерархът на родната ни Църква, тогава да не му е чудно, че получава отказ за среща с него от самия него. Старите хора казват: „Каквото почукало, такова се и обадило!“. Точка по въпроса.
В тази връзка съвсем естествено беше и решението на Св. Синод от 18 април да не изпраща своя делегация до Божи гроб в Йерусалим за докарване на Благодатния огън.
Наистина, за нас православните християни това е болно, понеже тази традиция, макар и нова, от 2005 г., се прекъсна. Дано това да е инцидентно. За жалост, ще трябва тази година да се задоволим с миналогодишния, запазен в Синодалния параклис.
Случаят с Благодатния огън и отказът на Св. Синод да изпрати своя делегация в Светите земи прекрасно онагледява какво е мнението на родния клир, и най-вече епископат, към сегашното правителство. Казано на жаргон „Не го бръсне за синя слива!“ Осъзнавам, че звучи грозно, но това е голата истина.
Напълно адмирирам решението на нашите владици да се дистанцират от всички действия на Петков, неговите министри и депутати. С хора, които не мога нормално да се прекръстят и не знаят молитвата „Отче наш“ какво отношение да имат? Тепърва да ги християнизират.
Див паганизъм се шири сред новите управляващи. Министърът на културата Наско всеки следобед се събличал по гащи в кабинета си, за да медитира. Петков пък, явно под давление на шефката на кабинета си Лена, запалвал миризливите пръчици, ала дзен будизъм, за да просветли акъла си и да получи напътствие свише.
Събев, и той да не остане по-назад от тях, притичвал до имението си на морето, за да удря гонга в израз на мистично съприкосновение с будизма.
Тази картинка съвсем естествено Св. Синод няма как да приеме за нормално. България е не само християнска държава, но и Православна. И като такава, който и да е политик е длъжен да се съобразява с този факт, поне публично, а не да парадира с езическото си невежество.
Показността на Петков придоби гротескно изражение – сдърпа се със своя политически гуру Президентът Радев кой да отиде да тържествената св. Литургия за посрещане на Възкресение Христово в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. Тъкмо Петков си купи празничен костюм и Радев му скръцна със заби, че няма да ходи.
Язък за него и за съпругата му Линда, която взе, че започна да осъзнава в България какво е традиционното изповедание. Щели да ходят на… (в дълбокия прованс). Айде да не казвам къде, че не е благочестиво.
За огромно съжаление на православния български народ този Великден ще бъде отново помрачен, но този път не от Ковид пандемията, а от лицемерно вярващите ни в Бога управници.
Не, не ми се ще да казвам познатата ни мъдрост, че каквото ни обществото, такива ни и политиците. Ние дълбоко съприживяваме вярата си в едничкия разпънат на кръста Син Божи. Отправяме и проникновени молитви към всеподателя Бога да ни дарува мир, здраве и благоденствие, въпреки всичко и въпреки всеки, въпреки случайни политици и въпреки случайни политики, както и въпреки все по-трагично обземащото неверие сред нашите управници.
Остава ни истинската надежда, че Бог е промислил за нас.
Нека сега обаче, нищо че сърцата ни са свити от тревоги и недоимък, изпълним умовете и сърцата си с трепетно очакване на светлото Възкресение Христово.
