Последвайте ни в Google News Showcase
Специализираният комитет в Ню Йорк, натоварен със задачата да разгледа закъснялото плащане, което може да доведе до частичен дефолт на Венецуела, отложи решението си за понеделник, когато в Каракас се очакват международните кредитори на страната за предоговаряне на условията по дълга й, предаде Франс прес.
Южноамериканската страна, която изпитва големи финансови затруднения, трябваше да изплати до вчера 81 милиона долара от дълга на държавната петролна компания Петролеос де Венесуела (PDVSA - ПДВСА), за да не изпадне в неплатежоспособност по външните си задължения. ПДВСАобаче вече е пропуснала плащане от 1,161 милиарда долара, обявено от правителството миналата седмица, но все още не стигнало до кредиторите.
Специализираният комитет, който е своеобразен световен надзорен орган по оценките за кредитоспособността и обединява 15 финансови групи, се събра вчера, за да вземе решение за последващите мерки във връзка с това забавяне. Комитетът реши "да се срещне отново този понеделник, 13 ноември, в 12 ч. (17 ч. по Гринуич) в Ню Йорк и да продължи да обсъжда въпроса", заяви говорителка по електронната поща.
Напрежението около казуса с неплатежоспособността на Венецуела, определена като неизбежна от редица анализатори, ще продължи до понеделник. В този ден страната ще се изправи пред няколко предизвикателства освен заседанието на комитета, чието отрицателно решение ще доведе до частичен дефолт: нов падеж за 200 милиона долара, среща на международните кредитори, свикана от президента Николас Мадуро в Каракас, и гласуване на санкции в ЕС.
Външният дълг на Венецуела се оценява на 150 милиарда долара. Нейните валутни резерви обаче са се стопили до 9,7 милиарда долара, а до края на годината тя трябва да плати от 1,47 до 1,7 милиарда долара, след това близо 8 милиарда долара през 2018 година. Някога най-богатата петролна страна в Латинска Америка, разорена главно заради рязкото поевтиняване на черното злато, сега Венецуела вече е само сянка на самата себе си: повечето хранителни и медицински стоки са изчезнали от магазините, пораждайки политическа криза и народно недоволство, кристализирало в демонстрации през пролетта, придружавани от насилие, което отне живота на 125 души.
