ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Преди пет години, на 22 юли, Международният съд на ООН в Хага призна законността на обявената независимост на Косово. "Събитието по драматичен начин повлия на съвременните международни отношения и на международното право", е мнението на руския експерт по европейска сигурност Татяна Пархалина. "Да бъде наричано историческо е доста силно, но знаково - безусловно ", е оценката на бившия заместник-председател на Държавната дума Алексей Арбатов.
Съдът в хага разгледа въпроса в съответствие с решение на Общото събрание на ООН. На 17 февруари преди пет години властите в Косово провъзгласиха едностранно независимост от Сърбия. До започването на заседанията на съда Косово беше признато от 63 държани (към настоящия момент са вече 114). В писмена форма мнението си са представили 37 държави, представители на 28 участваха в откритите изслушвания по делото, проведени в началото на декември 2009 г. - от които 15 държави, признали Косово, а 13 – не. От 15-те съдии 8 бяха от страни, признали Косово, а седем – от държави, непризнали новата страна. Членовете на Международния съд на ООН са задължени да гласуват в съответствие с вътрешните си убежсдения и не трябва да получават инструкции от правителствата на своите държави. В крайна сметка приетото решение беше подкрепено от десетима съдии, против се изказаха четирима (представителите на Русия, Мароко, Словакия и Сиера Леоне).
В хода на изслушванията против независимостта на Косово активно действаха Китай, Испания, Румъния, Кипър и Азербайджан, които имат проблеми с техни собствени национални малцинства и нерешени териториални спорове.
Балканите и Кавказ
Политици от Москва, включително и Владимир Путин, не веднъж са се изказвали в духа, че с признаването на независимостта на Косово Западът е отворил кутията на Пандора, и правеха паралели с Абхазия и Южна Осетия от август 2008 г. Опонентите нееднократно заемаха позицията, че Косово е "особен случай".
Руснаци от областта на външната политика са на мнение, че ситуациите около Косово и Украйна би трябвало да се разглеждат отделно. В случая с Крим не става дума не за създаването на нова държава, а за промяна на държавната принадлежност. ДНР и ЛНР не са признати от никого, включително и от Русия, така че засега няма причина за обсъждане на законност. Но между ситуациите около Косово, от една страна, и Абхазия и Южна Осетия от друга,те виждат многобройни паралели. "Огледална идентичност в политиката и историята няма, всеки случай е особен по някакъв начин", казва Алексей Арбатов. "Но като цяло тези явления са от един порядък."
Специалистът посочва четири обстоятелства: в двата случая етническите малцинства се вдигнаха на въоръжена борба срещу централната власт; двете страни нарушават човешките права; в двата случая има външна намеса; официалното обявяване на независимостта е предшествано от дълъг период на фактическо отделяне, законова неопределеност и неуспешни преговори. "Отделянето на Косово бе съпътствано от кървави събития. Възможно е западните политици да са били ръководени от добри намерения, но фактите са си факти: прецедент сложи началото на насилственото преразглеждане на границите. Други страни го взеха в ръце, и въпреки критиките към Запада, поеха по неговия път", заяви пред руската редакция на Би Би Си Татяна Пархалина. "Руското ръководство направи за себе си еднозначен извод: световната общност не се съобрази с неговото мнение, зае едностранна позиция, следователно с него може да не се съобразяваш", констатира Алексей Арбатов.
Ключов проблем
В Устава на ООН правото на държавата на териториална цялост и правото на нациите на самоопределение са разделени със запетая, а не се споменава кой принцип се счита за приоритетен. "Няма правни норми, които биха могли да помирят двата принципа. Всъщност това е основният проблем в международното право, който човечеството от десетилетия се опитва безуспешно да реши. А може би не се стреми особено да го реши", е оценката на Пархалина.
"Великите държави предпочитат да тълкуват дилемата по следния начин: за нас и нашите съюзници действа принципът на суверенитета и ненарушимостта на границите, а за нашите противници и техните съюзници – правото на самоопределение. Двоен стандарт, демонстриран активно и от двете страни", обяснява Арбатов.
Няма обща мярка
В обосновката на решението на Съда в Хага е казано, че едностранното отделяне е оправдано в два случая: когато ставна дума за колония (т. е. население, недопускано до участие в управлението) или ако централното правителство е извършило на отделящата се територия груби нарушения на правата на човека. Доколкото по света на практика не са останали колонии от класически вид, въпросът опира до това доколко сериозни са били нарушенията, кой да бъде обвиняван за това, че е възникнал конфликтът и кой има право да отсъжда за това. Според Татяна Пархалина за международната общност няма алтернатива освен изработването на единни правила. "Най-далновидните политици говорят за това отдавна. Т. е., алтернатива винаги има, но такива са безкрайните кризи и локалните войни." "В рамките на бъдеща система за сигурност, която се надявам да започне да се оформя след урегулирането на украинската криза, юристите и политиците са длъжни да определят в какви случаи отделянето е допустимо като крайна мярка, какво представлява грубо нарушение правата на човека, каква трябва да бъде процедурата по отделянето и какъв орган е упълномощен да направи преценка", смята Алексей Арбатов. Изглежда, че по последния въпрос на Москва всичко е ясно. В хода на слушанията в Хага руският представител настояваше, че решенията трябва да бъдат взимани не от Международния съд, а от Съвета за сигурност на ООН.
"Русия винаги се е уповавала на особената роля на Съвета за сигурност и е разбираемо защо. Но индивидуалното право не прави възможно постигането на консенсус", е мнението на Пархалина. Според нея изход от задънената улица може да бъде или разработването на общопризнати и не допускащи двойнствено тълкуване критерии за оценка, или дълбока реформа на ООН.
Всъщност не трябва да се разчита изключително на международните механизми, е мнението на Пархалина. "В страните с развита демокрация и политическа култура подобни ситуации не водят до кризи, още повече до въоръжена борба. Ако народите и политиците се държат цивилизовано, не е необходима външна намеса. Имаме пред очите си блестящ пример за мирно, приспособено и компетентно решение. Имам предвид неотдавнашните събития в Шотландия", казва експертката."Възможно е да става дума за добро пожелание, но най-добрата и надеждна рецепта е икономическото и политическо развитие на всички страни", допълва тя.
