Постоянно ще сме задължени на руснаците

Смесеното дружество за "Южен поток" няма да може да генерира чист приход поне 25-30 години

Енергийният експерт Христо Казанджиев, който дълги години ръководеше дирекцията за газ и нефт в икономическото министерство, коментира пред ПИК ползите за България от ”Южен поток”. Г-н  Казанджиев, руски източници посочиха, че строителството на газопровода „Южен поток” на българска територия ще  стане срещу транзитните такси – обяснете какво означава това? Всъщност транзитните такси от”Южен поток” ще ги получава смесеното дружество. Тези такси ще се използват за погасяване на всички разходи, свързани с проекта. И тъй като българската страна е договорила финансирането на всички дейности да се погасява от руската страна, т.е. ние  да не плащаме нищо, то тези приходи на 100 процента ще отиват за погасяване на кредитите, разходите, фирмени заеми, които са предоставени на това смесено дружество от руската страна. Каква е изгодата ни тогава от преминаването на „Южен поток” през България? Смесената компания се кредитира само и единствено от руската страна, т.е. от единия участник - в това няма нищо лошо, обичайна практика е. Всичко е въпрос на най-различни техники. По-страшното е в икономиката на проекта, защото поне така, както беше представена, практически е нереализуема. Смесеното дружество няма да може да генерира чист приход поне за 25-30 години. А така, както го гледам, перманентно ще бъдем задължени към руската страна, така че в тази форма на съвместна дейност и условия на финансиране и реализация участието на България в смесеното дружество ще бъде чисто формално. За държавата като цяло няма да има никаква полза, защото тя просто никога няма да получи и една стотинка дивидент от това смесено дружество. Освен разбира се данъци, такси, такива неща. Но знаем много добре практиката на руснаците от „Нефтофим”  - рафинерията  плаща ДДС, такси т.н., но печалбата й е нулева. Газопроводът ще направи ли по-сигурни доставките? Не мисля, че ще ги направи по-сигурни.  Досега рискът от прекъсване на доставките се дължеше на действия на украинската страна. С „Южен поток” този риск ще бъде минимизиран, тъй като тръбата ще идва от Русия директно в България, но така или иначе източникът е един единствен, един и същ. Реално погледнато, нищо не се променя, освен това, че върху тези доставки няма да влияе позицията на украинската страна, но тя така или иначе вече беше неутрализирана след събитията от 2009 година. Големият спор дали в тази тръба да влиза газ и от други доставчици приключи ли? Цялата икономика на проекта е изградена на допускането, че тръбата няма да осигури дстъп на трета страна. Там е проблемът, че според европейското законодателство такъв достъп задължително трябва да бъде предоставен. Министерството на икономиката и енергетиката има становище от Главна дирекция „Енергетика”, в което има ясен запис, че на такава техническа инфраструктура като „Южен поток” не може да се предостави дерогация, т.е. ще бъде ясно формулирано задължение за предоставяне на достъп на трета страна. И тук възниква  въпросът, след като се прави за 63 милиарда кубика газ, а трябва да има достъп, колко всъщност руската страна ще транзитира през България?  Това изискване за достъп поставя много сериозно съмнение за целият технически модел и цялата оценка. Това не трябва ли да влезе в първичните документи, които се подписват сега? Разбира се, че трябва да влезе и аз се чудя как така се взима  положително инвестиционно решение, след като такива фундаментални въпроси не са изяснени. Това означава, че решението за реализация не е мотивирано от положителните технико-икономически данни, а от чисто политически съображения, които след това ще плаща целият български народ. Вие от години следите опитите да се открие газ на наша територия. Как оценявате желанието на премиера за краткосрочен договор - има ли гаранции, че след 6 години ще имаме достатъчно собствен добив? Не би следвало срокът на договора с Русия да се свързва с местния добив, какъвто се надявам да имаме, но в такъв кратък период е трудно да се очакват някакви съществени изменения. Още повече, че правителството на прави нищо, за да отблокира проучванията за нефт и газ на сушата, имам предвид неконвенционални източници. Действително имаме значителен потенциал – имам предвид шистов газ, метан от вътрешни пластове в Добруджанското въглищно находище, където ресурсът е оценен на 7 милиарда куб.м. Така че, след 6 години едва ли ще имаме голямо количество собствен природен газ от собствен добив. Освен това, за тези 6 години аз все пак се надявам здравият разум у нашите политици ще надделее и да бъде изградена междусистемната връзка между България и Турция, по която могат да бъдат доставяни други количества природен газ, освен руския. А съмненията, че Турция ще пуска газ към нас – анализите показват, че те са в постонен недостиг? Всичко, което се приказва, не е вярно, меко казано. След като има инвестиционно предложение от турска страна за изграждане на такава връзка и за осигуряване на необходимите количества, какво повече да си говорим. Освен това, доколкото ми е известно, в предварителните договори с Азербайджан за доставки на 1 милиард куб.м пироден газ, единственото условие е да се изгради междусистемна връзка. Не мисля, че Турция в своята политика за добросъседски отношения би блокирала доставките на природен газ за България. Познавам турските колеги -изключителни професионалисти са и не биха станали заложник в такава игра.