Последвайте ни в Google News Showcase
Зрителите на "Като две капки вода" снощи станаха свидетели на едно от най-ярките доказателства за съвременния абсурд, в който живеем. Лицензодателят е забранил участниците да променят цвета на кожата си, когато трябва да имитират друг изпълнител.
Това стана ясно от смутеното признание на водещите Димитър Рачков и Герасим Георгиев-Геро след изпълнението на фолк певицата Мария Отварачката. Тя трябваше да влезе в образа на канадския изпълнител "The weekend", който е с тъмен цвят на кожата и специфична афроамериканска прическа.
Да, ама на сцената Мария беше бяла, а косата й нямаше нищо общо с тази на "The weekend".
"Защо "The weekend" е бял? Нека да обясним, че от тази година лицензодателят, с цел да избегне обвинение в расизъм, не позволява да се променя цветът на кожата на участниците. Тя не е и с афроприческа. Също нямаме право", обясни Рачков.
Вижте колко е безумно. Ако бял изпълнител имитира чернокож и боядиса цвета на кожата си, за да прилича на него - това е расизъм. Ако обаче бял изпълнител имитира чернокож, а излезе с бяла кожа - това не е расизъм.
Дотолкова се изродиха напъните за либерализъм и антирасизъм, че ефектът става точно обратния. И понеже осемте участници в "Като две капки вода" са с бял цвят на кожата, на сцената няма да видите нито едно превъплъщение в чернокож изпълнител. Те пак ще могат да изпълняват песни на "2PAC", "50 Cent", "Snoop Dog", "Kanye West", "Dr Dre" и т.н., но няма да са чернокожи. Нищо, че предаването е за имитация и превъплъщения..
До този момент продуцентът Халваджиян удържаше на натиска за подобни забрани. През 2019 г. предаването му отново беше обвинено в расизъм, когато Михаела Маринова се превъплъти в чернокожата изпълнителка Номсебо Зикоде. Тогава като довод за критиките беше изтъкнат т.нар. процес "блекфейс" от миналото, представляващ преобразяването най-често на бели хора в чернокожи.
Безумната забрана в подобен формат обаче може само да изостри проблема. За да не се стига до неудобство и объркване, следващата стъпка е да се забранят имитациите на изпълнители с различен цвят на кожата. А от това по-голям расизъм едва ли има.
