ПОТРЕСАВАЩИ РАЗКРИТИЯ! Ето какво призна бащата на Марчо, който прониза с нож любимата си във Варна
Последвайте ни в Google News Showcase
Никога не съм и не бих подкрепил насилието. Не оправдавам това, което собственият ми син е направил. Но не мога да подкрепя и това, което в момента се случва с него. Това заяви бащата на 38-годишния Марчо Жеков – Георги Жеков, цитиран от Флагман.бг.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
Поводът за разказа му бе известен съвсем наскоро – следобед на 16 септември т.г. 38-годишният Марчо отива до училище „Стефан Караджа“, където учи дъщеричката му. В района на школото той напада с нож 31-годишната Хюсние, с която живеел на семейни начала в продължение на 10 г. Намушква я многократно в корема и гърдите. Причината за нападението е спор между двамата за родителските права над детето, родено от съжителството им. След инцидента мъжът е задържан и пратен в ареста, където е и до днес, а жената е настанена в болница, където е оперирана и по-късно изписана. Престъплението на този етап е категоризирано като опит за убийство.
"Ще разкажа неговата история, не за да търся извинение на постъпката му, а за да разберете какво се случва в главата и обърканите мисли на един психично болен човек, претърпял огромни лични травми", споделя бащата.
„Не е трябвало да се стига да там. Грешно е. За мен вина има и в двамата - и в Марчо, и в Хюсние. Но истината е, че синът ми е психично болен, освидетелстван е и днес мястото му не е в ареста, където е жертва на останалите арестанти, а в психиатрията“, категоричен е Георги Жеков.
Тежкото психично заболяване, с което Марчо живее от години, е диагностицирано още когато мъжът е бил 19-годишен. Според баща му то е било отключено поради лоши стечения на обстоятелствата и проблемите, с които се е сблъскал в личен план.
Като малък Марчо заминава с родителите си в Германия, където учи в гимназия. През този период той се влюбва силно в пловдивчанка, студентка по право, която също се преместила при него в Германия. „Толкова силно я обичаше, че приключи гимназия предсрочно, за да работи и се хвана на работа, за да я издържа. После влезе в казарма в Косвел, близо до Мюнстер, за да може съпругата му да ползва привилегии на военнослужещ. Приеха го като войник в танковата част. За съжаление, той стана жертва, както и останалите войници, на ужасни извращения в рамките на военното си обучение. По-висшите военни „обучавали“ младите мъже на това как да действат по време на вражески плен. Именно тогава започват смущенията в психиката на младия Марчо, които не останали незабелязани от офицерския състав. Мъжът бил принуден да премине специализиран преглед, от който психиатрите заключили, че е негоден за военна служба и дори се налага лечението му в психиатричен стационар. Марчо бил освободен от казармата, но той не споделил с родителите си лекарските препоръки.
В същото време бракът на младия мъж също рухнал. Съпругата му още от началото на съвместния им живот отбягвала физически контакти с него, а щом станело дума за деца, тя го убеждавала, че са твърде млади и че дори може би изобщо не трябва да създават потомство. Въпреки че той много искал дете, се съгласил с нея.
Един ден животът му се обърнал. Случайно се натъкнал на медицински документи на съпругата си, според които тя е болна от сифилис – диагноза, която тя скрила от него и семейството му. Марчо подал молба за развод, а в хода на делото се доказало, че тя наистина само две седмици преди бракосъчетанието е била диспансеризирана като болна от сифилис и й е назначено лечение. Измамата още повече разклатила психиката на Марчо. Стигнало се и до инцидент, подобен на този, станал този септември. Приятелката на съпругата му го обидила жестоко и той я нападнал с нож. Младата жена била настанена в болница, където след операция спасили живота й.
В рамките на съдебното дело Марчо е обявен за невменяем и е изпратен на принудително лечение във варненската психиатрия, където му е поставена диагноза шизоафективна психоза, а лечението е при режим „затворени врати“.
„Той на няколко пъти влиза в психиатрията за принудително лечение и наистина се постигна подобрение в състоянието му. Марчо беше добре, когато си взимаше редовно лекарствата и у дома обстановката е спокойна. Нарушеше ли се този ритъм обаче, ставаше мълчалив и затворен“, разказва Георги Жеков.
Казват, че след всяка буря изгрява слънце. Така станало и в живота на Марчо. Той се установил във Варна, където срещнал младата Хюсние. Момичето било сърдечно, разбрано, учело за акушерка. Събрали се под един покрив и в резултат на любовта им се появило така мечтаното от Марчо дете. „Още в началото на връзката им ние споделихме цялата истина с Хюсние. Искахме тя да е наясно, че той има нужда от подкрепа и разбиране, от грижи и спокойствие. Момичето не се уплаши, напротив. Живееха добре. Тя учеше и работеше, а Марчо и майка му се грижиха за дома и детенцето“, разказва таткото.
Животът на младия мъж обаче се обръща преди 3 г. Ужасен инцидент с фатален край с негов братовчед, който замъглява отново разсъдъка му. Той е убеден, че роднината му е станал жертва на турското разузнаване. Затова се качва в колата си и с нея се блъска в металните врати на турското посолство. „Цял късмет е, че охраната не го е застреляла“, коментира Жеков. Срещу Марчо отново е образувано дело, но е прекратено, тъй като той е психично болен. Медиците обясняват поведението му като епизод на параноидна симптоматика, съдът го освобождава от отговорност и постановява ново принудително лечение.
Няколко месеца преди фаталния 16 септември т.г. настъпва разрив в отношенията между Марчо и любимата му Хюсние. Тя преценява, че повече не може да живее с него, затова си наема апартамент, взима си детето и напуска мъжа си. Той отново преживява срив. Този път обаче той има кауза – неговата дъщеричка, която е моста му към живота и нормалността. Майката и бащата на малкото момиче влизат в сериозен сблъсък, понякога съпроводен от унизителни моменти. „Тя знаеше какво е състоянието му, 10 г. са живели заедно. Това момиче не биваше да го провокира, те трябваше да се разделят мирно, без шум. Трябваше да се установи режим на свиждане за него и детето. Ако това се бе случило, вярвам, че нямаше да се стигне до инцидента на 16 септември. Но нещата загрубяха. Психиката на сина ми не е издържала и той я е нападнал с нож. Това не трябваше да се допуска“, коментира Георги Жеков.
С това обаче бащината трагедия не свършва. След като е арестуван от полицията, Марчо продължава престоя си в ареста като обикновен престъпник. „Той е психично болен. Мястото му е в психиатрията, където да получи адекватно лечение, макар и принудително. За съжаление и решението на Окръжен съд – Варна, а и на по-горната инстанция по отношение на мярката му за неотклонение е взето без изслушване на психиатър като вещо лице за категорично доказаното му заболяване.
